300 000 проститутки без препитание

СЗО преосмисля позицията си за маските (ИНФОГРАФИКА)

Картини под карантина Фантазьори създават шедьоври от тоалетна хартия, фолио, тенджери и домакински уреди

Отрицателни са пробите на контактните с народния представител Даниела Малешкова

Най-красивите близначки катерят модния Олимп 10-годишните Ава и Лия спасяват баща си от рак

Пандемията роди ново пиратство Винят САЩ, че отмъкват медицински пратки

Един болен от COVID-19 може да зарази 400 души

Защо Стийв Карел напусна „Офисът“

Горски пожар повиши нивата на радиация край Чернобил (ВИДЕО)

Бутици шият маски, за да избегнат фалит Захвърлиха роклите, правят само предпазните материали

Реанимират мярката 60/40 (обзор)

32 млн. евро налива Австрия в частни медии

Лекари в Турция тестваха успешно ваксина срещу COVID-19

Лъжат с хапчета за подобряване на зрението Искат 69 лева за хранителна добавка

БГ агнешко, вместо новозеландско тази година

Ако бъдещето принадлежи не на глобалистите, а на патриотите… Джо Байдън казва, че преизбирането на Доналд Тръмп ще сложи край на Алианса

Меркел и Макрон започнаха да говорят, че е време Европа да се погрижи за собствената си сигурност

Както знаете, Америка реши да изтегли своите военни от няколко бази в Ирак на границата със Сирия и да прехвърли контрола над тези съоръжения на иракските власти. Официалното обяснение е планираната предислокация на малките бази. Макар че, от устата на началника на Централното командване на въоръжените сили на САЩ генерал Кенет Макензи се изплъзна: „Пентагонът не може по адекватен начин да защити своите военни от ракетните атаки навсякъде”. „Навсякъде“ означава „в планетарен мащаб“. И наистина не може.

При президентството на Тръмп се появиха два аспекта в международната ситуация и вътрешната политика на САЩ. Първо: след провала на импийчмънта Тръмп значително укрепи своите политически позиции, но неговата (и на силите зад него) конфронтация с „дълбоката държава” (известна още като „вашингтонското блато”), пронизваща всички институции на властта в Америка, не изчезна.

Второ: външната политика на Тръмп се води от нов вид на изолационизъм, на новата доктрина Монро, докато неговите противници в Америка ценят образа на „единствената глобална суперсила“, която присъства навсякъде по света. Това е фундаменталната разлика между двата стратегически подхода и Тръмп посочи тази разлика с известната си фраза, казана от трибуната на ООН: „Бъдещето не принадлежи на глобалистите, а бъдещето принадлежи на патриотите“.

Примерите говорят сами за себе си. Един от най-ярките примери са дългите и упорити опити на Тръмп да постигне споразумение с талибаните, за да напусне Афганистан, което не влизаше в плановете на американските глобалисти, нуждаещи се от афганистанския плацдарм срещу Русия (през Централна Азия), срещу Китай и Иран.

Но да се върнем обратно към Близкия Изток. През октомври миналата година президентът на САЩ взема решение за изтеглянето на американските войски от Сирия. Американските момчета се прибират? Не, това не се случи. Лудото куче Джеймс Матис подаде оставка като министър на отбраната в знак на протест, а след известно време новият ръководител на ведомството Марк Еспер каза, че американските войници ще останат в Сирия, за да защитят нефта там от Ислямска държава, и президентът Тръмп се отказа.

Нещо подобно се случва в Ирак. Възможно е една от причините за убийството на генерал Касем Сюлеймани да е желанието на Тръмп да изтегли американските войници от Ирак „по молба“ на Багдад, който не желаеше да чака. След това дойде информацията за странно писмо до иракското ръководство от командването на САЩ в Ирак за изтеглянето на американските военни. И тогава в Америка започнаха да се появяват официалните доклади, че всичко това е грешка. И Тръмп отново даде заден ход.

Стана ясно, че сирийската история се повтаря в Ирак – американският президент има за цел да изтегли войските, но „системата“ се съпротивлява и то доста успешно. Възможно е изтеглянето на американските военни от три военни бази в Ирак да е началото на втория опит на Тръмп „тихо” и докато вниманието на целия свят е обсебено от коронавируса, да направи това, което не се случи след убийството на Сюлеймани.

Предвид зараждащата се изолационистка тенденция във външната политика на САЩ и очевидния раздор в трансатлантическите отношения, изказването на Джо Байдън, че ако Доналд Тръмп бъде преизбран, на Северноатлантическият пакт му идва края.

Обикновено политиците говорят истината, когато все още (или вече) не са обвързани от никакви задължения. Тръмп по време на първата си предизборна кампания многократно критикуваше НАТО. Когато стана президент, неговата реторика омекна, но подкопаването на съюза от настоящия президент на САЩ продължи (изнудване за пари от европейски партньори; търкания с Турция за сделката С-400 с Русия). И всичко това в интерес на САЩ, а не на евроатлантическата общност. Тук Ангела Меркел и особено Еманюел Макрон започнаха да говорят за това, че е време европейците да се погрижат за собствената си сигурност, и да не се надяват на Вашингтон. Дискусиите за „европейската армия” започнаха отново…

НАТО попадна между чука на Тръмп и европейската (немско-френската) наковалня, но атлантиците от двете страни на океана се опитват да вдъхнат нов живот на съюза под предлог, че се борят срещу „руската заплаха“. Коронавирусът обаче, нанесе сериозен удар по европейската интеграция, както и на вероятната победа на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември, така че може да се предположи, че ролята на НАТО като военно-политическа структура ще продължи да пада.

Макар че, точно така, НАТО няма да изчезне. И САЩ няма да изтеглят своите войски от Европа. Просто, на преден план ще излезе двустранното военно сътрудничество на Америка с отделни европейски страни. Особено с тези, които са съгласни да плащат за това сътрудничество.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.