Екарисажът в Шумен спечели делата срещу агенцията по безопасност на храните

АПИ: Не поддържаме монопол на нито един национален доставчик на услуги

Условна присъда за убит пийнал пешеходец

Половината българи не харесват демокрацията

Втори бронз за Бонева

Съдят мъж за четири средни телесни повреди, причинени с пиратки

За да отслабнете след 50-годишна възраст, намалете порциите Здравословните храни не винаги водят до загуба на килограми

Община Търговище с награда за социална отговорност

Вход свободен в бургаския авиомузей

Самолет на израелските авиолинии кацна аварийно на Летище София

Шефът на строителния контрол в Столична община подаде оставка

ЦИК: Увеличаването на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до повече грешки в протоколите и може да повлияе на резултата

56-годишен мъж е открит мъртъв в дома си в Пловдив, има следи от насилие

Увеличиха с 1 година наказанието на шофьора, прегазил балетист

МОК извади бокса от програмата на Олимпиадата Международният олимпийски комитет отне лиценза на АИБА

Ако „Чернобил” по HBO бе сниман от руснаци Сериалът - копродукция на Англия и САЩ - разбуни духовете в цял свят

На моменти достоверността куца, но посланието е могъщо

Украйна също би могла да заснеме филм за тази трагедия

“Чернобил” – минисериалът на HBO, чийто последен пети епизод ще бъде излъчен тази седмица – не е лесен за гледане за онези, които са живели в СССР през 1986 г., особено ако са били в зоната на аварията. Но за разлика от много мои сънародници, аз го гледам и смятам, че сериалът е трябвало да бъде заснет от Русия, Украйна или Беларус, а не от американски развлекателен канал.

Има две причини за това. Първата е достоверността – независимо от дръзките опити да бъде постигната, в сериала тя не достига. Втората, далеч по-важна причина, се заключава в това, че подобна назидателна проповед – за необходимостта да се вслушваме в мненията на експертите, за задължението на правителствата да се грижат за народа, а не за собственото си благополучие – трябва да идва от една от пострадалите страни. Но очевидно тези пострадали страни не са усвоили урока си достатъчно добре, за да заснемат подобен филм.
Недостатъците на сериала, свързани с достоверността, едва ли ще бъдат забелязани от западните зрители, но и от по-младите поколения граждани в пост­съветските страни. Продуцентите са положили сериозни усилия да пресъздадат материалната култура на късния съветски период, макар често да изглежда така, сякаш вещите са намерени на битпазар, при това – захабени от три десетилетия употреба.

Някои пропуски вероятно е било невъзможно или твърде скъпо да се избегнат, дори и създателите да са знаели за тях като модерната пластмасова дограма в стари съветски сгради. Има немалко подобни гафове.

Например Чернобил е твърде далеч от Москва, за да се стигне с хеликоптер, така че всъщност правителствената комисия, изпратена там скоро след инцидента, е летяла до Киев със самолет и оттам стига до местопроизшествието с кола.

Освен това Борис Шчербина, заместник-председател на Министерския съвет на СССР, не би могъл и да си помисли да заплаши проф. Валери Легасов, почетен член на Съветската академия на науките, че ще го изхвърли от хеликоптера – в края на краищата, това се случва през 1986 г., а не през 1936 година.

Легасов, превърнал се в едно от главните действащи лица в сериала, действително се самоубива две години след аварията в Чернобил, като преди това записва спомените си за събитията. Обаче, като учен от най-високо ниво, той изобщо не живее в мизерен апартамент с килим на стената, характерен за онези времена: това не е било неговото ниво. И котката не е била единственият му спътник: докато бил болен, след многобройните пътувания до експлодиралата атомна електроцентрала в Чернобил, за него се грижели съпругата и дъщеря му.

Знам със сигурност от няколко свои командировки на място, че руските миньори никога не пият водка в мината, преди да са измили въглищния прах от ръцете си. И в края на 80-те години на миналия век не е било необходимо войници с автомати да държат миньорите под контрол, докато министърът се обръща към тях. И войниците във филма държат оръжията по американски – с приклада под мишница, а не по съветския устав – диагонално през гърдите.”

През 1986 г. в Съветския съюз хората вече не се наричат “другарю” – освен на партийни събрания. Драматичното платно на Иля Репин, изобразяващо Иван Грозни, внезапно осъзнал, че току-що е убил сина си, никога не е висяло в Кремъл. В някои епизоди униформите са от други периоди.

Всички тези малки или големи неточности смекчават бруталността на филма за хората, които имат близки и приятели, пострадали от аварията. (Бившият ми тъст бе един от 60 000 т. нар. “ликвидатори”, участвали в разчистването.) Пропуските играят ролята на филтър, напомнящ, че в края на краищата това е американски телевизионен сериал, а не документален филм, и че показаните в него ужасни събития – са художествена фикция.

Но въпреки този филтър, основните идеи на сериала звучат ясно и силно. Първо, хората често не са подготвени за мащаба на такива бедствия като инцидента в атомната електроцентрала в Чернобил: те се объркват и се опитват да се самозаблудят, че светът около тях изобщо не се разпада. Това важи кактo за онези, които са били непосредствено на мястото на инцидента, така и за големите началници, които в крайна сметка носят цялата отговорност за случилото се. Има ситуации, при които експертите трябва да бъдат извикани веднага, за да вземат бързи решения, без да се мисли за политическата изгода и традиционната йерархия в командването. Никакви прояви на героизъм и себеотрицание, показани в сериала доста убедително, не могат да заменят експертните знания.

Разбира се, опитите за скриване на информация и преминаването в отбрана в такива ситуации са чудовищни престъпления: Съветският съюз информира света за факта на катастрофата в Чернобил два дни след взрива, а на лидера на комунистическата партия Михаил Горбачов бяха необходими 18 дни, за да информира сънародниците си. В това време жителите на по-голямата част от района около атомната електроцентрала вече са били евакуирани, но на 1 май се проведоха празнични манифестации в съседни градове, въпреки че бе опасно за хората да бъдат на улицата. Когато Горбачов говореше вече открито за катастрофата, той основно критикуваше западните съобщения, според които Съветският съюз е виновен за трагедията. Такива съобщения пак щеше да има, но биха били по-точни, ако Съветският съюз не се бе опитал да прикрие мащаба на щетите (руската изследователка Наталия Ростова написа добър отчет за закъснялата официална реакция и опитите да се попречи на журналисти да изнасят данни за Чернобил).

Някои руски реакции към сериала са впечатляващи. Статия в прокремълския вестник “Комсомолская правда” твърди, че филмът е опит да се подкопае позицията на Русия в износа на ядрени реактори, т.е. в областта, в която Русия е уверено пред САЩ и се бори активно на европейските и азиатски пазари. Според Дмитрий Стешин, автор на текста в “Комсомолская правда”, целта на сериала е да настрои европейската общественост срещу руските ядрени проекти. Много подобни коментари има и в руските социални мрежи: там сериалът е обвинен в най-големия грях – русофобия.

Само че на повечето руски зрители им стана ясно, че този сериал на HBO не е част от американската пропаганда. Идеите, отразени във филма, са универсални: става дума за пределите на възможностите – на правителството и човешката психика – в момента на сблъсък с непредвидените ефекти на технологиите. Създателите на “Чернобил” не се опитват да представят руснаците като злодеи. Дори партийният апаратчик Шчербина – който въпреки многобройните възражения, нарежда евакуацията на жителите на град Припят – в изпълнение на Стелан Скарсгард, печели симпатиите на зрителите.

Въпросът, който ме притеснява, е, защо нито една от трите страни, пострадали най-много от катастрофата в Чернобил, не е поискала да пресъздаде детайлно събитията от 1986 г. за назидание на целия свят. Русия, която днес има значително предимство в областта на ядрените технологии, би могла да направи такъв, за да покаже, че си е научила урока – званието “Герой на Русия”, с което бившият президент на Русия Борис Елцин посмъртно награди Легасов, не е достатъчно.

Украйна също би могла да заснеме филм за тази трагедия. Но сега в забранената зона около Чернобил, в развалините и изоставените села, процъфтява незаконната търговия с потенциално замърсен скрап.
И Беларус, силно пострадала в резултат на чернобилската авария, би могла да изпрати послание.

Обаче само телевизионната мрежа, която даде на света “Игра на тронове”, намери смелостта и средствата да направи сериала “Чернобил”. Сега целият свят ще научи тази история именно в този вариант. Фактът, че постсъветските страни оставиха тази работа на HBO, разбира се, не може да бъде сравнен с това как съветските власти криеха навремето за катастрофата. Това обаче е много печален пропуск: през 33-те години, минали от взрива в четвъртия реактор на атомната електроцентрала в Чернобил, пост­съветският свят не съумя да създаде нищо толкова убедително като този вълнуващ сериал на HBO.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (21)

  1. Въпрос на реклава. Има доста филми, вкл. един белгийски за чернобил сега…

    1. Abe, kreten typoagalen, защо русия не си направи досега реклама? Защото ЧОВЕКЪТ в русия е 0 (нула), той е нещо само ако пред него стои фашист, който е винаги 1 (едница). За тази единица нулите отзад нямат никакво значение. Дали ще умрат 10 хиляди, 100 хиляди или 1 милион няма значение – ТЕ СА НУЛИ. Важно е да се запази единицата. Да се запази хунтата. Затова единиците си раздадоха йодни хапчета, а на нас – нулите – казаха по радиото, че е станала някаква малка аварийка и да сме спокойни. Нямало никаква опасност, а слуховете били лъжи на западната пропаганда. И БЕСЕПЕТО СЪЩО НЕ СЕ ИЗВИНИ ЗА ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА МАЙКА СИ – фашистката БеКаПе.

      1. Шизи неграмотно, пий си хапчетата…

    2. Руските фашисти продължават да лъжат нагло и безцеремонно. Руските фашисти са върхът на безчовечната наглост. Майката на Василий Игнатенко Татяна твърди, че на 13 май младият мъж умира в Москва от остра лъчева болест. Людмила – бременната по онова
      време съпруга на Василий, успява да се промъкне с него в болницата и двамата остават заедно до последния му миг. Людмила ражда момиченце, което живее само 4 дни.“ Фашистките лакеи ВЛАДИМИР ГУБАРЕВ и ПАВЕЛ ГУТИОНТОВ „Новая газета“ ни облъчват, че не било възможно да се проникне в специалната клиника №6. ДОСЕГА НЕ СЪМ ЧУЛ ФАШИСТ ДА КАЗВА ИСТИНА.

      Двамата кагебейци ВЛАДИМИР ГУБАРЕВ и ПАВЕЛ ГУТИОНТОВ „Новая газета“ твърдят, че не било възможно да се проникне в специалната клиника №6.

    3. Абсолютно съвпадение на двама фашистки „Експерти“: ВЛАДИМИР ГУБАРЕВ и ПАВЕЛ ГУТИОНТОВ, сякаш са им диктували текста от КГБ, което е фашистка пропагандна практика. Тези двамата са обикновени фашистки пропагандатори.

      „Всички прекалености и несъвпадения са естествени и простими, дори откровените фантазии, за да произведеш впечатление у зрителя. Разбира се, смешно изглеждат онези миньори, които „Щадов” е уговорил да потеглят към Чернобил и които уж по време на работа са се разсъблекли до голо заради жегата в галерията и липсата на вентилация. Всичко това аз съм видял със собствените си очи и твърдя, че подобно нещо не е било и не би могло да бъде. Действително, миньорите не обличаха специални дрехи, но и голи не слизаха под земята…

      Всички мъже повече от всичко се опасяваха за своето мъжко достойнство, даже вървеше приказка за „оловни гащи” и т.н. Е, измислили са го, добре. Посмяхме се. Но аз твърдо зная: ако правиш художествен филм, не назовавай героите с реални имена…“

    4. Kak vi se struva absoljutnoto savpadenie na dumite na ВЛАДИМИР ГУБАРЕВ и ПАВЕЛ ГУТИОНТОВ „Новая газета“ za minjorite i „Посмяхме се“. O4evidno sa polu4ili „ОПОРНИ ТОЧКИ ОТ КГБ“, A za6to sa kopirali teksta ot KGB bukwalno?

  2. Изобщо не е важно каква дограма са показали във филма, как са държели пушките войниците и каква картина е имало тук и там. Това са пълни глупости. ВАЖНО Е СЛЕДНОТО:

  3. 1) Фашистка Русия не поднесе извинение за аварията. Естествено, не си представям фашист да се извини, макар че Германия, Япония и Италия се извиниха официално за ВСВ. Руските фашисти са нагли и безскрупулни варвари.

  4. 3) На свършена работа винаги могат да се намерят кусури. НО РАБОТАТА СВЪРШИ НЯКОЙ ДРУГ, не този, който трябваше да се извини и да я свърши.

  5. 4) Добре че филмът не е правен под фашистки контрол и цензура. Иначе щеше да има съвсем друг сценарий: лошите в централата са били подкупени от ЦРУ да направят тази авария; после героични пожарникари с песен и високо вдигнати чела се хвърлят в реактора и изгасят пожара с телата си. Майките и съпругите им са радостни и горди и получават хартийка от политбюро за посмъртна награда.

  6. Ne e vazno kakva dograma sa pokazali waw filma, kaksa darzeli pu6kite vojnicite i kava kartina e imalo tuk i tam. Tova sa gluposti.

    1. Очевидно си се върнал от гей-прайда и си превъзбуден. Хайде, лягай да почиваш, не мъчи компа. Сорос се е погрижил достатъчно за такива като тебе да им изтрие паметта. Не се опитвай повече да се връщаш на тази тема, както кучето се връща върху бълвоча си…

      1. Така ли ти поръчаха от КГБ – да запушиш устите на тези, които се интересуват? Я пробвай да накараш коментиращите в IMDB да млъкнат „както кучето се връща върху бълвоча си“. Е, един ден когато фашистка русия окупира целия свят може и да стане.

        1. Учат се от демокрациите… Кочините германия, холандия… А и в демокрациите стадото е достатъчно проито да не знае къде е киев или припят, но да пише компетентно по всички въпроси.

  7. 2) Rusia i Ukrajna – doskoro 4ast ot OND (t.e. pod fa6istki kontrol) – ne se setiha da napravjat film za tragedijata. I sega tarsjat pod vola tele, za da opljuvat filma. Abe, dzanam, tezi scenaristi i rezisjori sa izgledali i pro4eli vsi4ko po vaprosa. Tolkova li sa glupavi?

  8. Никаква АЕЦ руска в България
    Някой пиян руснак да ни прави ядрена централа
    Вие луди ли сте бе

  9. И да бяха направили филм руснаците, нямаше никой на Запад да го види. Поне в Англия не дават руски филми. А филмът е отличен!

  10. Все пак, като изключим пропагандата, измислиците и красиво поднесените лъжи, можем да се върнем в днешната реалност с нещо, което категорично се признава и подчертава в повечето разбори и анализи след този филм. Днес Русия в производството и износа на ядрени реактори е уверено пред САЩ и активно печели на европейските и азиатски пазари. Дори и тук се споменава между редовете.

    1. Платен фашистки агитатор! Засрами се от глупостите си. Само САЩ и руските фашисти ли правят ядрени централи, бе, кагебешник?

  11. Много от зрителите не знаят дали картината на Иля Репин е висяла в Кремъл, но повечето интелигентни знаят, че тя е по популярна като корица на книгата „Престъпление и наказание“ и за мен това е едно изключително послание към власт имащите в Москва.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.