ФБР пише за Хемингуей, Елвис, Ленън и Марлене Избрани текстове от личните досиета на знаменитостите

Жертвите на коронавируса в Италия станаха 17

Президентът връчи награди за отговорен бизнес

Емисиите от фини прахови частици в Стара Загора са под нормите

Нови 14 случая на коронавирус в Германия

Путин отказал да ползва двойници Предлагали му от съображения за сигурност

Трус с магнитуд 3,1 по Рихтер бе регистриран в Албания

Вирус истерия тресе България (обзор) В аптеките няма дезинфектанти, маски, термометри и противогрипни препарати

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 28 февруари 2020

Кметовете в община Сливен ще разясняват на хората за коронавируса, нюкясълската болест и инфлуенцата

Затвор за турски гражданин, причинил катастрофа с една жертва и трима ранени

Половин България пие незаконна вода (обзор) 2960 от водовземните съоръжения на територията на страната нямат разрешителни, но се ползват от градове и села

Мъж загина на място при тежка катастрофа на път Е-79

Хванаха товарни автомобили със сладки и сокове без документи и с изтекъл срок на годност

Стадиони вместо нов самолет на властта (обзор) Фалконът ще бъде ремонтиран в Женева

Алберт Попов: Опитвам се да остана спокоен, нищо не е свършило

– Колко голям успех е това класиране лично за теб?
– Това е нещо огромно. Все още еуфорията е голяма, може би и аз не си давам сметка. Опитвам се да остана спокоен, защото нищо не приключва с този старт. Имаме още много работа. Това е просто един зареждащ резултат за мен и за всички българи. И все пак емоцията е страхотна. Представете си 50 хиляди австрийци викат за българин! Сега телефонът ми гръмна, едва ли ще мога да отговоря на всички. Но чрез „Труд“ искам да благодаря на всички, които ме подкрепят в България. И също на треньора ми Иво Борисов, мисля, че станаха 15 години, откакто работим заедно. Също на БФСки, на спонсорите, на родителите и близките, които са неотлъчно до мен.

– Състезанието на пистата „Планай“ по традиция събира най-голямата публика в Белия керван. Кицбюел пък е Меката на ските. Това ли те предизвика да направиш тези силни резултати?
– Подхождам по същия начин, както и към другите състезания. Нямам по-особена настройка. Различното е, че подготовката на пистите за тези две състезания е уникална. Пък и трасетата бяха трудни, точно такива, каквито аз харесвам. А и цялата тази ентусиазирана публика те зарежда и искаш да надскочиш себе си. Предполагам, че и това по някакъв начин ми е помогнало да избухна, както се казва.

– Зрителите виждат когато един скиор печели или губи време, но как го преживявате вие отвътре в тази една минута?
– В Шладминг се усеща силно, също и в Кицбюел. Там има зрители по цялата писта. Когато минех през някоя междинна контрола, явно съм давал „зелено“ време и публиката пощуряваше. Осъзнавах, че се движа добре и си казвах: „не спирай сега, до долу има още врати“. Понякога докато караш, чуваш публиката, а понякога си мислиш странни неща. Друг път спускането преминава като бяло петно, изобщо не усещаш, че си карал.

– Този сезон резултатите ти са видимо по-добри от предишните. Още през ноември в Леви (Финландия) спечели първите си точки за Световната купа. На какво се дължи този скок?
– От три години тренирам с немския отбор. Те са страхотни момчета. На уникално ниво са. Когато тренираш с някой, който е по-добър, той те дърпа напред. Аз като напредвам, също ги дърпам – взаимно си помагаме. Тренировъчната среда е доста важна. Кондиционният ми треньор е бившият наставник на Марио Мат. В момента се подготвям по различен начин от предишните години. Не толкова за сила, колкото за експлозивност. Променил съм някои неща, но не мога да кажа доколко се отразяват, защото нищо не става от днес за утре. И все пак мисля, че в тези три години успях да надградя и да стигна до една форма, която ще е доста стабилна в следващите години.

– Издай малко от тайните на немското ноухау?
– Например тренираме с по-малки тежести и така мускулите не растат, не стават тежки. Ако си прекалено тежък, няма как да си толкова експлозивен. Но заниманията са достатъчно ефективни, за да се чувствам натрениран. Така усещам тялото си страхотно и ми позволява да съм толкова бърз. Вчера един швейцарец ме питаха: „Как може с толкова къси крака…?“, а аз го прекъснах: „Къси, но бързи!“

– Ти си нисък, но и Марсел Хиршер, който доминира в Белия керван в последните години, също е доста нисък. Това предимство ли е между коловете?
– Някои казват, че помага, а други смятат, че ниските трябва да даваме повече от себе си, за да сме бързи колкото високите. Мисля, че в ските всеки е свикнал с тялото си и може да постигне много с това, с което разполага. Независимо дали е висок или нисък.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Браво!!!!Изключителен спортист и българин!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.