Погребват Шабан Шаулич днес, слагат и любимата въдица на певеца в ковчега

Директорът на „Рила“: Снимачният екип на Discovery Channel е бил информиран за забраните в парка Проверяват се трима служители на парка, които са наблюдавали процеса на заснемане и ще се установи дали и те не са нарушители

Със 121 депутати в зала парламентът започна работа

Братя Домусчиеви купиха Нова телевизия

Красимир Каракачанов: Крайно време е българските политици да спрат да правят експерименти с изборното законодателство Не е нито полезно, нито честно изборния закон да се променя преди всеки избори, заяви вицепремиерът

Какво е автобиография? Отговорът на радио „Ереван“

САЩ добиват рекордни количества петрол, свалят руските приходи За пръв път бяха отчетени над 12 млн. барела на ден

Китай вижда огромен потенциал в икономиката на Саудитска Арабия

Северна Корея поиска помощ заради недостиг на храна

Камелия Нейкова: ЦИК не за първи път ще се справя с промени в изборното законодателство, приети в последния момент

„Спейс екс“ изстреля израелския „Берешит“ към Луната (СНИМКИ)

Арестуваха двама души, планирали ислямистко нападение в Германия

Силен вятър, дъжд и застудяване днес

Русия е предоставила лекарства и медицинско оборудване на Венецуела

Шефът на НСИ: В преброяването през 2021 г. няма да има опции като „трети пол“, каквито са и европейските регламенти

Алберт Попов: Опитвам се да остана спокоен, нищо не е свършило

– Колко голям успех е това класиране лично за теб?
– Това е нещо огромно. Все още еуфорията е голяма, може би и аз не си давам сметка. Опитвам се да остана спокоен, защото нищо не приключва с този старт. Имаме още много работа. Това е просто един зареждащ резултат за мен и за всички българи. И все пак емоцията е страхотна. Представете си 50 хиляди австрийци викат за българин! Сега телефонът ми гръмна, едва ли ще мога да отговоря на всички. Но чрез „Труд“ искам да благодаря на всички, които ме подкрепят в България. И също на треньора ми Иво Борисов, мисля, че станаха 15 години, откакто работим заедно. Също на БФСки, на спонсорите, на родителите и близките, които са неотлъчно до мен.

– Състезанието на пистата „Планай“ по традиция събира най-голямата публика в Белия керван. Кицбюел пък е Меката на ските. Това ли те предизвика да направиш тези силни резултати?
– Подхождам по същия начин, както и към другите състезания. Нямам по-особена настройка. Различното е, че подготовката на пистите за тези две състезания е уникална. Пък и трасетата бяха трудни, точно такива, каквито аз харесвам. А и цялата тази ентусиазирана публика те зарежда и искаш да надскочиш себе си. Предполагам, че и това по някакъв начин ми е помогнало да избухна, както се казва.

– Зрителите виждат когато един скиор печели или губи време, но как го преживявате вие отвътре в тази една минута?
– В Шладминг се усеща силно, също и в Кицбюел. Там има зрители по цялата писта. Когато минех през някоя междинна контрола, явно съм давал „зелено“ време и публиката пощуряваше. Осъзнавах, че се движа добре и си казвах: „не спирай сега, до долу има още врати“. Понякога докато караш, чуваш публиката, а понякога си мислиш странни неща. Друг път спускането преминава като бяло петно, изобщо не усещаш, че си карал.

– Този сезон резултатите ти са видимо по-добри от предишните. Още през ноември в Леви (Финландия) спечели първите си точки за Световната купа. На какво се дължи този скок?
– От три години тренирам с немския отбор. Те са страхотни момчета. На уникално ниво са. Когато тренираш с някой, който е по-добър, той те дърпа напред. Аз като напредвам, също ги дърпам – взаимно си помагаме. Тренировъчната среда е доста важна. Кондиционният ми треньор е бившият наставник на Марио Мат. В момента се подготвям по различен начин от предишните години. Не толкова за сила, колкото за експлозивност. Променил съм някои неща, но не мога да кажа доколко се отразяват, защото нищо не става от днес за утре. И все пак мисля, че в тези три години успях да надградя и да стигна до една форма, която ще е доста стабилна в следващите години.

– Издай малко от тайните на немското ноухау?
– Например тренираме с по-малки тежести и така мускулите не растат, не стават тежки. Ако си прекалено тежък, няма как да си толкова експлозивен. Но заниманията са достатъчно ефективни, за да се чувствам натрениран. Така усещам тялото си страхотно и ми позволява да съм толкова бърз. Вчера един швейцарец ме питаха: „Как може с толкова къси крака…?“, а аз го прекъснах: „Къси, но бързи!“

– Ти си нисък, но и Марсел Хиршер, който доминира в Белия керван в последните години, също е доста нисък. Това предимство ли е между коловете?
– Някои казват, че помага, а други смятат, че ниските трябва да даваме повече от себе си, за да сме бързи колкото високите. Мисля, че в ските всеки е свикнал с тялото си и може да постигне много с това, с което разполага. Независимо дали е висок или нисък.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.