Цифровите пари настъпват

За 150 години числата замениха банкнотите и монетите

Парите в брой отстъпват място на електронните плащания

Еволюцията на парите не е завършена, те ще станат само код

Живеем в удивително време: покупките могат да се извършват с едно докосване на карта или смартфон, преводите могат да се изпращат за няколко секунди чрез мобилно приложение, а терминът „електронни пари“ отдавна е станал обичаен. Но зад това удобство се крие дълга и сложна история на превръщането на парите от нещо осезаемо (хартия или метал) в нещо нематериално, съществуващо като цифри на екран, записи в бази данни и цифров код.

За да разберем как стигнахме до момента, в който кафето се плаща със смартфон, а милиарди долари се съхраняват в блокчейн, трябва да се върнем в началото на историята.

Стъпка първа: когато парите престанаха да бъдат само метал и хартия

Идеята за нефизически пари е съществувала много преди появата на компютрите или интернет. Още през 19 век банките започват да използват безналични форми на разплащане: менителници, чекове, банкови преводи. Това са първите признаци, че парите могат да съществуват не само под формата на монети или банкноти, но и като запис на дългово задължение, признато от двете страни.

Ключов стимул за развитието на нематериалните пари е изобретяването на телеграфа. През 1871 година американската компания Western Union започва да предлага услуга за незабавни парични преводи по телеграфни линии. Въпреки че самите пари продължават да съществуват под формата на банкноти или злато, тяхното движение приема формата на пренос на информация – по това време започва дигитализацията на парите, макар и на примитивно ниво.

Телеграфните преводи работеха просто: изпращачът отива в клон на Western Union, предава парите и данните на получателя. Служител предава информацията по телеграфа до желания град и там парите се предават на получателя. Важно е да се отбележи, че физическите банкноти не се преместваха – тяхното местоположение се записваше в системата на компанията. Това е първият модел, при който парите съществуват като информация, предавана по цифров път.

Банкови компютри: началото на цифровата ера на парите

Истинският преход към цифрови пари започна с появата на компютрите. През 50-те и 60-те години на 20-ти век големите банки започват да въвеждат електронни изчислителни машини (ЕИМ), за да автоматизират записването на сметки и трансакции. Преди това цялата информация за сметките на клиентите се съхранявала в хартиени регистри и се преизчислявала ръчно. С въвеждането на компютрите трансакциите започнаха да се записват в цифров вид като цифрови записи в електронни бази данни.

През 70-те години на 20-ти век банките разработват пълноценни автоматизирани системи за сетълмент и трансакциите между финансовите институции започват да се обработват чрез компютърни мрежи. Знаково събитие е появата през 1973 година на системата SWIFT – международна междубанкова платформа за сигурно предаване на платежни съобщения. Въпреки че самата система SWIFT не пренася пари, тя стандартизира цифровата комуникация между банките, което означава, че парите стават още по-нематериални и съществуват предимно като записи в разпределени компютърни системи.

Банкови карти: парите се превръщат в електронни

Следващата важна стъпка е появата на пластмасовите карти. Първите кредитни карти започват да се използват в САЩ още през 50-те години на миналия век – те представляват картонени или пластмасови правоъгълници, които позволяват на клиентите да плащат за стоки и услуги на кредит.

С разпространението на платежните терминали и банкоматите през 70-те и 80-те години на 20-ти век банковата карта се превръща в пълноправен инструмент за достъп до пари, които физически се съхраняват в сметката на клиента и съществуват в цифров вид. Когато човек я постави в банкомат, системата изпраща заявка до сървъра на банката. Тази заявка включва данните за картата, сумата на транзакцията и друга информация за услугата. Банката проверява дали средствата са налични и след това (в зависимост от отговора) транзакцията или се извършва, или се отказва. Всички тези процеси представляват верига от криптирани цифрови съобщения, които се обменят между устройствата и сървърите.

На технически език банковата карта е ключ към електронна сметка, която се намира в базата данни на банката. Цифрите на екрана на банкомата или мобилното приложение са отражение на състоянието на тази база данни, а не на физически банкноти някъде в сейфа.

Интернет и онлайн банкиране: ускоряване на дигитализацията на парите

С появата на интернет през 90-те години на миналия век парите окончателно навлязоха в дигиталната ера. Първите системи за интернет банкиране бяха съвсем прости: те позволяваха на клиентите да проверяват баланса си, извлеченията от сметката си и понякога да правят преводи между сметките си.
Развитието на технологиите за информационна сигурност изигра ключова роля. Без HTTPS, SSL/TLS протоколите и криптографските алгоритми като RSA и AES масовото разпространение на интернет банкирането нямаше да бъде възможно. Тези технологии осигуриха сигурен трансфер на данни между клиента и банката чрез криптиране на информацията и удостоверяване на автентичността на сървърите.

До началото на 2000 гoдина интернет банкирането се превърна в добре познат инструмент. Потребителите можеха да управляват парите си от всяка точка на света. Банковите приложения започнаха да се развиват с бързи темпове, а успоредно с това се наблюдаваше и ръст на мобилните плащания – още един етап, в който парите ставаха все по-виртуални и достъпни буквално от джоба ви.

Електронни пари: първата вълна от изцяло цифрови валути

Успоредно с банковите иновации се развиват и алтернативни платежни системи – т.нар. електронни пари. За разлика от безналичните плащания чрез банки електронните пари съществуват в затворени екосистеми, създадени от платежни компании.

От техническа гледна точка системи като PayPal например, функционират като разпределени бази данни, в които се отчита балансът на всеки участник. Парите постъпват в системата чрез банков превод, в брой или чрез други методи на плащане. След като средствата бъдат кредитирани, те се превръщат в числа в системата – потребителят може незабавно да ги прехвърли на други участници, да плати за покупки или да ги изтегли обратно в традиционни пари.

Основната разлика при електронните пари е, че тяхното функциониране се основава изцяло на цифрово отчитане и обмен на криптирани данни. Тук няма хартиени аналози. Сигурността на системата се осигурява чрез криптография, многостепенна автентификация и централизиран контрол от страна на оператора на платформата. При все това сигурността на онлайн покупките остава важен въпрос за потребителите на електронни платежни системи.

Криптовалути: пари без посредници и държави

Истинският пробив в света на цифровите пари настъпи през 2008 година, когато беше публикуван манифестът за биткойн. Той се превърна в първата криптовалута – напълно децентрализирана цифрова парична система, която съществува без участието на банки, държави и платежни оператори.

Основното технологично нововъведение при биткойн беше блокчейнът – разпределена счетоводна книга на трансакциите, съхранявана на хиляди независими компютри. Всяка трансакция се записва в блок, който се криптира и се свързва с предишния блок, образувайки единна, сигурна верига. Тази структура прави системата устойчива на фалшифициране и се управлява от мрежа от независими участници, наречени миньори.

Биткойн и последвалите го криптовалути доказаха, че парите могат да съществуват изцяло в цифровото пространство, където няма единен контролен център, а доверието се осигурява от математиката и криптографията. Блокчейн, цифрови подписи, хеш функции, алгоритми за консенсус – всички те заменят обичайните структури на банките и платежните системи.

Цифровите пари днес и утре

Днешният свят бързо върви към пълно господство на цифровите форми на пари. Парите в брой постепенно отстъпват място на електронните плащания, мобилните портфейли и онлайн банкирането. Централните банки активно тестват цифрови валути (CBDC), които в бъдеще може да заменят хартиените пари с официални цифрови аналози, контролирани от държавата.

От друга страна, пазарът на криптовалути продължава да се развива, предлагайки алтернатива на контролираните от държавата финансови системи. Хората все по-често избират да съхраняват и прехвърлят средства в блокчейн, заобикаляйки традиционните структури. Еволюцията на парите не е завършена. Стоим на прага на свят, в който финансите ще съществуват единствено под формата на код и криптографски защитени записи, а физическите пари най-накрая ще останат в миналото.

(От kaldata.com)