Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Повечето искат бързо да изтеглят парите си, за да не се обезценят от инфлацията
511 лв. при разсрочено плащане
Втората пенсия се превръща в мираж за повечето работещи хора. Пенсиите от универсалните пенсионни фондове би трябвало да осигурят допълнителни доходи на пенсионерите, но се оказва, че повечето хора, които излизат в пенсия, въобще не получават пожизнена втора пенсия. А хората, които имат достатъчно натрупани пари, за да получат пожизнена пенсия, най-често взимат много малки суми на фона на цените в страната.
Средният размер на изплащаните пожизнени втори пенсии е 102 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на юни. Наред с това едва 19,5% от хората, които вече са достигнали пенсионна възраст и получават суми от универсалните пенсионни фондове, имат достатъчно натрупани пари в тях за пожизнена пенсия. Останалите ще взимат пари от частния си фонд най-често в продължение на 1-3 години, а след това ще разчитат само на пенсия от държавното обществено осигуряване, която е в намален размер, заради вноските в частния фонд.
Към края на юни хората, получаващи плащания от универсалните пенсионни фондове, са общо 34 673. От тях само 6764 човека, или 19,5% от всички, получават пожизнени пенсии, показват данните на КФН. Останалите 27 909 души, или 80,5% от осигурените, достигнали пенсионна възраст, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени плащания.
Има много причини повечето хора да нямат достатъчно натрупани пари за втора пожизнена пенсия. Сред тях са ниските заплати, на които са били осигурявани; периодичните кризи, които свалят доходността от управление на парите на осигурените; бързото увеличение на заплатите и държавните пенсии спрямо доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете. За дълъг период от време увеличението на заплатите в страната е много по-голямо от доходността, която могат да постигнат пенсионните фондове. Доходите в страната ни са в пъти по-ниски от средните за страните от ЕС и затова бързо нарастват. Средната заплата през 2000 г., когато стартира дейността на частните пенсионни фондове, е била 238 лв., а за юни тази година е 2547 лв., показват данни на НСИ. Това е увеличение от над 10 пъти и е много по-голямо от доходността на пенсионните фондове за същия период от управление на парите на осигурените. Така през годините вноските на хората за втора пенсия изостават спрямо заплатите. И когато дойде време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са адекватни спрямо сегашните заплати.
През първата половина на годината от частните фондове са изплатени 8 млн. лв. за пожизнени пенсии, 75,97 млн. лв. за разсрочено изплащане на суми на осигурените и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и на хора, получавали разсрочени плащания.
Пожизнените втори пенсии са три вида - без допълнителни условия, с период на гарантирано изплащане и включващи разсрочено изплащане. Пожизнени пенсии без допълнителни условия взимат само 156 човека, а средният размер на получаваната от тях пенсия след повече от 24 години дейност на пенсионните фондове и правене на осигуровки е 102,41 лв. При пенсиите с период на гарантирано изплащане, ако пенсионерът почине преди изтичането на този период, парите ще бъдат получавани от наследниците му. Тъй като има гаранции, че парите ще бъдат изплащани поне няколко години, размерът на тези пенсии е още по-малък - средно 90,27 лв. Такива пенсии взимат 786 души. При третия вид пенсии има период, през който пенсионерът получава по-големи суми на разсрочено плащане, а след това пожизнено взима значително по-малко. Средният размер на тези пенсии е 258,28 лв., като този вариант за получаване на парите са избрали 5822 души. Средният размер на разсроченото плащане е 511,49 лв., но повечето хора ще взимат тези пари по-малко от година. Едва 3% от хората с разсрочени плащания, ще ги получава повече от три години.
Преобладаващата част от хората взимат натрупаните средства по личните им партиди в универсалните пенсионни фондове на разсрочено плащане и нямат пожизнена пенсия. След като парите от частния фонд свършат, те ще трябва да живеят само с парите от държавната пенсия. Но, ако са се пенсионирали през тази година, тяхната държавна пенсия е намалена с около 11%, защото са осигурявани и в частен фонд, макар че натрупаните пари в него не стигат, за да ги получават пожизнено.
Парите стигат за 13 минимални държавни пенсии за стаж и възраст
Най-много за седем години
Средният размер на средствата на осигурените в универсален фонд стига, за да получават минималната държавна пенсия в продължение на малко повече от година.
Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на юни е 8128 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. В тези данни влизат само хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска. Тоест изключени са хора, които са емигрирали и не разчитат на българска пенсия, сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и продължително безработни. Тези 8128 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 630,50 лв. в продължение на една година и един месец. Средствата са достатъчни за получаване на средния размер на разсрочените плащания от универсалните фондове в размер на 511 лв. в продължение на 16 месеца, или пък за получаване на 226 лв. в продължение на три години. Ако човек има натрупани 8128 лв. в универсален фонд, пенсионира се днес и избере да получава минималната възможна сума при разсрочените плащания от 95 лв., ще може да я взима в продължение на малко повече от седем години. Минималният размер на разсрочените плащания е 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст към момента на отпускането им.
Осигурените в частни дружества са над 5 млн. души
За шест месеца парите нараснаха със 7,65%
Частните пенсионни дружества управляват над 28,77 млрд. лв.
Управляваните от частните пенсионни дружества активи към края на юни са на обща стойност близо 28,77 млрд. лв. От тях 28,48 млрд. лв. са активите на пенсионните фондове, а 282 млн. лв. са във фондовете за извършване на плащания- пожизнени пенсии и разсрочени плащания. В сравнение с края на миналата година нетните активи на пенсионните дружества нарастват с 2 млрд. лв., или със 7,65%. Това увеличение се дължи както на постигнатата от фондовете доходност от направените инвестиции, така и на допълнителните вноски, които всеки месец правят осигурените.
Увеличението на активите се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто за шест месеца. Причината за това е, че там са осигурени най-много хора, а осигуряването в тях е задължително за работещите, родени след края на 1959 г. (ако не са избрали да прехвърлят осигуряването си изцяло към държавното обществено осигуряване). На следващите места по увеличение на активите са професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за шест месеца от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто.
Общият брой на участниците във всички фондове, управлявани от пенсионните дружества, е 5 131 626 души. От тях 5 096 203 са осигурени в пенсионните фондове, 27 909 човека получават разсрочени плащания, а 7514 са пенсионери (4 в професионалните, 746 в доброволните пенсионни фондове и 6764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). Общият брой на осигурените и на получаващите пари от пенсионните фондове за шест месеца нараства с над 35 хил., или с 0,69 на сто.
Постъпленията от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие са общо 1,616 млрд. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение със същия период на миналата година.
Средната вноска е в размер на 88 лв.
Управляват 1,59 млрд. лв.
Намалява броят на осигурените в доброволен пенсионен фонд.
Намаляват хората, осигурени в доброволни пенсионни фондове, показват данни на КФН. Към края на юни осигурените в доброволните фондове са 632 228 човека, като броят им намалява с 4192 спрямо края на миналата година.
Доброволни вноски за трета пенсия правят както отделни хора, така и работодатели за наетите от тях хора, като бонус към заплатите. Средният размер на направените месечни вноски за трета пенсия през първото полугодие е 87,81 лв., при 69,53 лв. за същия период на миналата година, показват данните на КФН. Средният размер на натрупаните пари на един осигурен в доброволен фонд е 2513,80 лв. Това е малко под една средна работна заплата за страната за месец юни. Но конкретните суми, натрупани на всеки осигурен в доброволен фонд, са в много широки граници и зависят от това колко продължително хората са били осигурявани и какви месечни вноски са правени.
Доброволните пенсионни фондове управляват над 1,589 млрд. лв., показват данните на КФН.
