Предлагат по-малки заплати за полицаите

Против са за вдигане на осигуровки и на данък дивидент с бюджет`2026

Работодателите обявиха мерки за свиване на разходите на държавната хазна с 3 млрд. евро

Искат замразяване на парите за ВСС

Заплатите на полицаи и военни да не бъдат увеличени с 12 на сто по действащия в момента механизъм, а само с 5 на сто, предлагат от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации. Работодателите предлагат мерки за свиване на бюджетните разходи с 3 млрд. евро.

С проекта на държавен бюджет за 2026 г. се отстъпва от заявената от управляващото мнозинство позиция за запазване на данъчно-осигурителния модел на България, заявяват работодателите. Предвижда се вдигане на осигуровките с 2 процентни пункта (което води до над 10% ръст на разходите за осигуровки за фонд “Пенсии”) и двукратно повишаване на данъка върху дивидента. Така ежемесечно от всеки работещ в реалния сектор ще се изземват допълнителни средства, за да се финансират неефективни разходи в бюджетната сфера, включително ново двуцифрено увеличение на възнагражденията в секторите “Сигурност и отбрана” и “Висше образование”, заявяват от АОБР. Това прехвърля плащането на сметката за политическия популизъм върху бизнеса и работещите, забавя икономическия растеж, разширява сивата икономика и в крайна сметка ще намали бюджетните приходи. Затова работодателите не подкрепят проекта на бюджет за 2026 г. и отказаха да участват в заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Не приемаме да бъдем участници в процес, който подменя социалния диалог с формално обсъждане на най-важния закон в държавата, заявяват от АОБР. След извършен опит миналата седмица за формална консултация на проекта за държавен бюджет в НСТС, на следващ етап за обсъждане ни се предлага същият документ, без корекции по съдържанието, заявяват работодателите.

АОБР няма да легитимира подобно решение, гласи официалната позиция на работодателите. Те заявяват, че няма да участваме в процес, който игнорира реформи и продължава неефективното харчене, включително на взети на заем средства.

Според работодателите проектът на бюджет не е единствено възможния и дават предложения за намаляване на разходите. Предложенията са отмяна на автоматичните механизми за вдигане на бюджетни заплати, което ще спести над 742 млн. евро; Съкращаване на поне 5500 трайно незаети щатни бройки в държавната администрация и въвеждане на лимити на бонусите с общ ефект над 138 млн. евро; Задържане на разходите за издръжка на държавния апарат (това са текущите разходи, без тези за персонал) на нивото от 2025 г. - спестеният ресурс е над 480 млн. евро; Запазване на размера на бюджета на съдебната система на нивото на 2025 г., в т. ч. бюджета на Висшия съдебен съвет (ВСС) - спестява над 108 млн. евро; Намаляване на размера на капиталовата програма с 234 млн. евро (около 3%); Съкращаване на разходи на “Централен бюджет” - в проекта са заложени над 990 млн. евро без конкретни програми и политики - предлагат да се запази буфер от 660 млн. евро и така да бъдат спестени поне 300 млн. евро.

Сред мерките, които могат да генерират допълнителни приходи, работодателите посочват актуализация на данъчните оценки на имотите. Това ще доведе до вдигане на данък сгради, който плащат домакинствата в страната. Според работодателите такава промяна ще осигури допълнително 1,1 млрд. евро, в т. ч. приходи от ДДС над 140 млн. евро, които ще бъдат платени от българските граждани.

Всички предложени мерки ще се отразят положително на бюджета с над 3,1 млрд. евро.

Бизнесът е против 4600 лв. максимален осигурителен доход

Работодателите не подкрепят увеличението на осигуровките за пенсия с 2 пр. п., на данъка върху дивидентите и на максималния осигурителен доход до 4600 лв. Не подкрепят и въвеждане на задължение за използване на регистриран в НАП софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО). Работодателите не смятат, че този софтуер ще доведе до намаляване на сивата икономика. Не подкрепят и разширяване обхвата на стоките с висок фискален риск и въвеждането на електронно приложение за проследяване на камиони. Ако тези предложения на работодателите бъдат приети, приходите в бюджета ще бъдат с 1,2 млрд. евро по-малко, което е над два пъти по-малко от разходите, които може да бъдат спестени.

Окончателно решение на Министерски съвет

Минималната заплата става 1213 лв. от 1 януари 2026 г.

Работодателите са против

Минималната заплата става 620,20 евро от 1 януари 2026 г.

Минималната работна заплата ще бъде 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., реши окончателно Министерският съвет. Размерът є ще се повиши с 12,6% или със 136 лв. спрямо сегашните 1077 лв. Минималната часова работна заплата ще достигне 7,31 лв. (3,74 евро).

Работодателите са против вдигането на минималната заплата до 620,20 евро.

По-високият размер на минималното възнаграждение ще увеличи доходите на близо 600 хил. човека, посочват от Министерски съвет. По данни на Националния статистически институт назначените на минимална заплата по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2025 г. са около 456 700 души. Увеличението на най-ниското възнаграждение за труд ще повиши с 12,6% и заплащането на около 83 хил. лични асистенти, които се грижат за деца и пълнолетни хора с увреждания. Ще нараснат и доходите на близо 30 хил. работещи в социални услуги, които се финансират от държавата, на професионалните приемни семейства, както и на всички работещи по програми и мерки за заетост, финансирани от бюджета.

Новият размер на минималното възнаграждение е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Той е в съответствие с една от възможните референтни стойности за оценка на адекватност, които предлага Директивата за минималните заплати в ЕС, която предвижда те да са 50% от брутната средна работна заплата, посочват от Министерски съвет.

Правителството прие бюджетите за 2026 г.

Средната пенсия става 541,20 евро

2352 евро максимален осигурителен доход

Пенсиите ще бъдат увеличени по “швейцарското правило” през 2026 г.

Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 541,20 евро, а осигуровките за пенсия нарастат с 2 процентни пункта. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., който беше одобрен от правителството. Министерският съвет одобри три проекта на закони за бюджета за 2026 г. - за бюджета на общественото осигуряване, на здравната каса и на републиканския бюджет, въпреки че те не бяха разгледани от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Очаква се размерът на средната пенсия да се повиши номинално с 8,5%. Ръстът надхвърля над два пъти прогнозираната средногодишна инфлация за догодина от 3,5%, което означава, че покупателната стойност на доходите на възрастните хора ще се увеличи.

Предвижда се от 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да бъдат увеличени по “швейцарското правило” с между 7% и 8%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще нарасне от 322,37 евро на 346,87 евро. Максималната пенсия се запазва на сегашното ниво 1738,40 евро. От 1 юли социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по швейцарското правило.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. е 620,20 евро. А максималният осигурителен доход за всички осигурени става 2352 евро.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се повишава на 460,17 евро. Паричните обезщетения при неползване на отпуските за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се повишават от 50 на 75 на сто от обезщетението при ползване на отпуските. Запазват се минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица - 9,21 евро и 54,78 евро.

От КНСБ предлагат максимална пенсия от 1873 евро

Искат повишаване на данъка върху печалбата

18,41 евро на ден за безработните

Минималният дневен размер на обезщетението за безработица да нарасне поне на 18,41 евро, предлагат от КНСБ.

Вдигане на данъка върху печалбата от 10% на 15%, предлагат от КНСБ в становище по проекта на бюджет за 2026 г. Така ще се балансира несъответствието между плащаните данъци от гражданите и бизнеса, заявяват от синдикалната организация. Средната ставка на данък печалба в ЕС е 21,3%. От КНСБ предлагат и повишение на данъка върху дивидентите на минимум 15% и въвеждане на някои алтернативни данъци.

Такъв нов данък е “Данък върху финансовите транзакции”, който да бъде 0,1% при сделки с акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти. Данъкът се прилага в 11 държави от ЕС. За да се избегне негативен ефект върху реалната икономика, данък за финансовите транзакции не трябва да има при: ежедневни финансови дейности на граждани и фирми (напр. заеми, плащания, застраховки, депозити и др.); инвестиционно банкиране при набиране на капитал, сделки в рамките на операции по преструктуриране.

Другият нов данък е “Дигитален данък”. Водещата идея е печалбите да бъдат регистрирани и да бъдат облагани там, където фирмите имат значително взаимодействие с потребителите посредством съответните цифрови канали, а не там, където са регистрирани по седалище.

Размерът на максималната пенсия да нарасне поне на 1873 евро, настояват от КНСБ. От синдикалната организация искат минималният дневен размер на обезщетението за безработица да нарасне поне на 18,41 евро, за да може да се доближи до официалната линия на бедност.