Тръмп да демонстрира на Путин кой кара влака, без да го оставя унизен пред очите на обществеността, включително руската
Америка умее да навигира световните процеси и да вдъхновява решения там, където другите виждат задънени улици
Америка на Иран, който си разиграваше коня из целия Близък изток. Америка на скърцането със зъби срещу Израел. Америка на руската инвазия в Украйна и беззъбите санкции. Америка на зелените тъпотии и осакатяването на индустрията. Америка на джендър идеологията и критичната расова теория. Америка на социалните бунтове, палежи, безконтролна миграция и шокова инфлация. Това беше Америка под ръководството на президент, толкова слаб, че светът си даде сметка, че Америка си може и без президент.
Днес от Америка на Джо Байдън няма и следа. Днес това е държава, която спря нелегалната миграция – нула незаконни мигранти през границата, месеци наред. Н-у-л-а. Днес е възможна реклама със слаба, красива, руса актриса, когато по времето на Байдън рекламите бяха с политическия привкус на „многообразието“. Днес Иран е натикан в ъгъла на голямата геополитика. Днес прехвърчането на искри в различни краища на света – Индия и Пакистан, Камбоджа и Тайланд, Египет и Етиопия и прочие – не водят до война, а си остават само това – прехвърчали искри. Днес Израел се справи с почти всички терористи около себе си. Днес Русия й се налага да ходи на крак в Америка да търси решения. За Русия-Украйна ми е думата. Има много неща, които могат и трябва да се кажат. Ще ги карам на случаен принцип. Изводите, които могат да се направят, не са малко, но нека започнем от някъде.
Първо, оставете кой какво говори. В голямата политика значение имат действия и знаци. А не коментари на случайни минувачи. Какъв знак видях аз от срещата между Путин и Тръмп? Видях едно ясно желание на Тръмп да демонстрира на Путин кой кара влака, без да го оставя унизен пред очите на обществеността, включително руската такава. Тръмп демонстрира уважение и протоколни червени килими, но едновременно с това покани Путин в Аляска, която е и винаги ще бъде символ на руската немощ. Русия продава Аляска на САЩ не от позиция на силата, а от позиция на слабост и отчайващата нужда да се спаси от фалит. Още повече го покани в една от най-големите военни бази по Западното крайбрежие и то база на един хвърлей с камък от Русия. И още още повече – над главата на Путин мина B2 бомбардировач и ескадрила F-35, плюс множество F-22 наблизо. Ако има някой, който не е разбрал как ти думам дъще, а ти се сещай снахо, уверявам ви, че на Путин му е станало ясно.
Второ, помните ли онази международна среща на върха, която стана известна с прословутата снимка на Меркел, опряла ръце в масата и заобиколена от нервно гледащи световни лидери, докато Тръмп седи невъзмутимо със скръстени ръце пред тях? Тази снимка беше олицетворение на нежеланието на тогавашния глобален елит да осъзнае, че Тръмп не е просто моментна падаща звезда на политическия небосклон. Той е явление сам по себе си. Но това, тогава, беше неразбрано. Още тогава Тръмп от трибуната на ООН им каза да намалят зависимостта си от руска енергия. Хихикаха му се подигравателно, а световния печат беше залят от глупави подигравки и наивни попържни по адрес на американския президент. Е, днес всички видяхме онази снимка (истинската, а не фейкът, споделян от разни случайници, попаднали без да искат в парламента), на която европейските лидери стояха подредени като ученици в класната стая на Овалния кабинет.
Тези две снимки казват много повече от хиляда думи всяка. Първата демонстрира неразбирането на стария естаблишмънт, че е излишен. Втората демонстрира ясното даване на сметка кой е онзи, който кара влака. Това е обитателят на Белия дом, без значение на кого се харесва това и на кого не. Европейските елити най-после прозряха, че Доналд Тръмп не е временно явление. Той е еманация на свободолюбивия американски дух, който днес се завърна триумфално в Овалния кабинет, а оттам и в глобалния мейнстрийм. Няма как да видиш подчертаното уважение, дори прекалено, честно казано, което Европа демонстрира и да решиш, че Америка е онзи слаб и неориентиран играч, който беше при Байдън. Тръмп управлява от 8 месеца, а това вече е друга държава и друг свят. А какво ще правят либералите след 3 години и 4 месеца още от такъв тип смело лидерство?
Трето, войната в Украйна ще свърши. И ще свърши, защото Америка иска тя да свърши. Нито Путин, нито кой и да е друг, смее да се изправи срещу гнева на Белия дом. Ако не вярвате, питайте аятолаха. Щом Америка е решила, че тази война трябва да приключи, тя ще приключи. Сега в момента всички ангажирани страни ще опитат да извлекат максималното. Държавата-агресор – Русия – ще иска да плячкоса колкото се може повече територия. Държавата-жертва – Украйна – ще се опита да спечели колкото се може повече бъдещи гаранции за сигурността си. Европа, която е пряко ангажирана с процеса, ще гледа мирът да е траен и да гарантира намаляването на бъдещите опасности. Всеки ще търси да види себе си в изхода на войната. Много е вероятно всички да останат еднакво разочаровани. Но както каза Мелони онзи ден – нещо е различно. И основното различно е кой и как води Белия дом. Без лидерството на Америка, което при Байдън беше невъзможно, защото той често не знаеше в коя стая е, краят на войната нямаше да се вижда.
Как ще свърши войната не знам. Никой не знае, а и аз не съм в търговията с хвърлянето на боб. Ще е пълно с димни завеси, пропагандни тези и политическа мъгла. Но краят се вижда, на хоризонта е. Това нямаше да се случи при друг президент. Просто Америка се върна на мястото, на което винаги, с дребните изключения на няколко слаби президента, е била в последните десетилетия. Тя е глобалният лидер, който умее да навигира световните процеси и да вдъхновява решения там, където другите виждат задънени улици. Няма друга държава, която да може да постигне нещо такова.
Днес САЩ са по-силни от всякога. Помните ли руските опорноточковци и бивши „величия“, които обясняваха как щяло да имало гражданска война в САЩ? Защото аз ги помня. Помня колко бяха сигурни, че Тръмп е техен (прочее по тая глупава опорка си приличат русофилите и либералите), помня колко бяха сигурни, че гражданска война в Америка е едва ли не неизбежна. Същите хора, чиито бащи и дядовци ни увещаваха в продължение на десетилетия как упадъчната Америка ей сега ще се разпадне, пак бяха изпързяли от дупките си. Е, фактите ги опровергаха. Помня как русофилите потриваха доволно кунки, а как либералите се смееха на Тръмп, че искаше 5 процента за отбрана в НАТО. И къде са сега? Путин го доведоха на килимчето в Аляска, а НАТО вече е на пет процента. Въобще, нямам идея какво още трябва да се случи, за да започнат да разбират, че президентът на САЩ е историческа фигура. Но и да не го разбират, това няма да стане по-малко факт.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.