И XXI век ще е „американски“

Геополитиката е вечната арена, на която суперсилите играят своята партия шах за надмощие и влияние

Многополюсната структура не изключва доминацията на един от полюсите

Геополитиката е вечната арена, на която суперсилите играят своята партия шах за надмощие и влияние. От античния Рим до днешните глобални суперсили хегемоните се сменят, а с тях – често и международният ред.

Римската империя даде пътища и право, но не вдъхнови „варварите“ да мечтаят за Рим.

Великобритания създаде глобална мрежа от колонии, но в крайна сметка бе възприемана като експлоататор. Съветският съюз наложи контрол с танкове и репресии, но не създаде мечта, която да надживее страха и потисничеството.

ХХ век консенсусно е определян като „американския век“, в който САЩ достигнаха икономическо, научно, културно, политическо и военно могъщество, позволило им да дефинират параметрите на международната система. За XXI век мненията в научния и обществения дискурс се диференцират, но доминира тезата за „многополюсен свят“, в който Китай, Русия, Индия, Бразилия и други сили изместват американското лидерство. Пророкува се „залез на Америка“.

Оспорвам това не от днес. Многополюсната структура не изключва доминацията на един от полюсите.
През 2011 г. в книгата „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“ („Сиела“, 2011 г.), която днес е библиографска рядкост и струва трицифрена сума в антикварните книжарници, обосновах защо и XXI век ще бъде „американски“. По това време влиятелният публицист Фарид Закария и мнозина други вече пишеха за „пост-американския свят“. Тяхната грешка, поне според мен, беше, че разглеждаха американската доминация през призмата на неолибералния глобализъм и, предусещайки неговия крах, го обвързваха и с край на американската хегемония. Аргументи, че това не е така, формулирах в „Доктрината Тръмп срещу неолибералния глобализъм“ („Маркет пул“, 2019 г.) – книга, която предначерта и обясни дълбинните политически и идеологически размествания в американското общество и преодоляването на неолибералния глобализъм, на които сме свидетели днес.

Драматичните геополитически размествания след ерата на неолибералния глобализъм – противно на целия хор, който дежурно продължава да пророкува „край на Америка“ – правят тезата за „американския XXI век“ още по-актуална.

Защото в дълбочина – отвъд грохота на новинарския поток – светът, като облик и посока, си остава „американски“. И ще остане такъв, защото само САЩ (и никой друг!) притежават едновременно и устойчиво трите „магически съставки на геополитическата алхимия“ – онези, които превръщат една мощна държава в глобален хегемонен фактор: икономическо могъщество, военна сила и социокултурна привлекателност, възприемана от останалия свят и пленяваща умовете и сърцата по всички азимути.

Чисто хипотетично, икономическият и военният фактор биха могли да бъдат достигнати и от други държави като Китай или Индия. Но това няма да доведе до детронирането на САЩ. Защото те ще продължат да бъдат норма, мечта и модел за подражание. Социокултурната привлекателност е по-силна от оръжията. Мечтата в крайна сметка вдъхновява и формира реалността.

Вижте света наоколо през последните 100–150 години, за да разберете как ще изглежда поне още толкова напред. От позлатените коридори на Уолстрийт, през кафкианските пейзажи на Сиера Леоне и Руанда, до приказните светове на Дубай, Токио и Сингапур. И от мразовитата Ушуая в Аржентина, през старинните градски площади на Европа и руските степи, до спокойните ширини на новите светове в Австралия и Нова Зеландия... Америка е навсякъде!

Блус, джаз, рок музика – във всичките им нюанси и разновидности – са общият музикален фон на света. Киното – от зората на Чарли Чаплин до последните блокбастъри – средоточава емоциите на хора от всички континенти, раси и религии. Замислете се, преди да повярвате на лъжливото клише, че всичко е въпрос на пари, които Холивуд има в изобилие. Всички са чували за Боливуд – „меката“ на индийското кино, което бълва хиляди продукции. Малцина са чували за не по-малко мащабния Ноливуд – гигантската фабрика за африкански филми в Нигерия. Но да сте чули тези филми да пленяват въображението на милиарди? Да произвеждат мечти, да формират характери и поведенчески стереотипи на петте континента?

Америка е различна. Тя предлага не просто институции или обществен ред, а разпознаваема в целия свят мечта за индивидуална свобода и успех. Това е най-мощното оръжие. Телевизията, интернетът, социалните мрежи като социален и културен феномен; персоналните компютри, таблетите, смартфоните, изкуственият интелект, електронните книги, най-добрите софтуери. Вижте лайфстайла, музиката и въобще цялата потребителска култура на съвременността – от дамските сутиени и дънките, през домашните електроуреди, безопасните асансьори, автомобилите, самолетите... Всичко изригва от Америка и завладява света, променя начина на живот на поколения без граници във времето и пространството. Че дори японското суши тръгна из световните ресторанти от изисканите майстор-готвачи на Лос Анджелис, Сан Франциско и Ню Йорк.

Това е най-дълбоката тайна на американската хегемония. Не е нито доларът, нито самолетоносачите, а културното въздействие – онзи невидим магнит, който кара милиарди да мечтаят за Америка. СССР имаше армия, имаше идеология, но не плени сърцата – младежи от Варшава през София до Москва тайно слушаха Елвис Пресли и жадуваха за дънки Super Rifle. Британската империя владееше колонии, но не създаде мечта, която да бъде споделяна отвъд елитите. Америка успя – нейната култура стана глобален език.

От Холивуд до хип-хопа, от джинсите до социалните мрежи – Америка е не просто държава, а стил на живот, в който милиарди хора доброволно се оглеждат и търсят идентичност. Това всъщност е „меката сила“ (по Джоузеф Най): да караш другите да желаят това, което ти желаеш, е най-висшата форма на власт.

Но Америка е и ще остане колос и заради икономиката и военния потенциал. „Който владее икономиката, владее бъдещето“ – тази истина е стара колкото историята. Испания владееше океаните през XVI век благодарение на златото от Новия свят; Великобритания покори XVIII–XIX век с индустриалната революция; а през XX век именно индустриалната и технологична мощ изведоха Америка до върха. Днес Китай е икономически гигант и мнозина виждат в него бъдещия хегемон. Но Америка остава глобалната лаборатория за иновации – от интернет и биотехнологиите до изкуствения интелект и космоса. Доларът продължава да е резервната валута на света, а „Силициевата долина“ – символ на утрешния ден. Бжежински отбелязва, че Америка е първата и единствена истинска глобална сила в историята, защото съчетава икономическо лидерство с глобално стратегическо присъствие.

Именно тази съвкупност отличава САЩ от конкурентите – способността не само да произвеждат, но и да задават стандарти.

Икономическата сила сама по себе си е уязвима, ако няма опора във военната мощ. Венецианската република бе богата, но без армия, която да я защити. САЩ са научили този урок. Днес те поддържат военен апарат, чието глобално измерение няма аналог. Седемте морета са охранявани от американския флот. Бази от Германия до Япония създават мрежа от присъствие, което гарантира сигурността на съюзници и свободата на търговията. Ядрената мощ и технологичното превъзходство правят Америка неоспорим гарант на глобалния ред.

Разбира се, бъдещето няма да е спокойно. Китай ще продължи да расте, Русия ще търси реванш, Европа ще се колебае между идентичност и зависимост. Ще има нови регионални конфликти, технологични сътресения, политически и демографски предизвикателства.

Но в дълбочина светът ще остане „американски“. Защото те не са просто хегемон; те са проект за бъдеще, който се оказва по-привлекателен от всички алтернативи. Империи идват и си отиват, но Америка има шанс да остане, защото тя не е просто власт, а цивилизация, която прониква във всяка фибра на глобалното общество.

Светът след утре няма да бъде „пост-американски“. Той ще бъде различен – по-фрагментиран, по-конкурентен и фокусиран върху текущото геополитическо съперничество между САЩ, Китай и отслабената, дискредитирана, но все пак ядрена Русия. Но в най-дълбокия си код ще остане „американски век“ и ще пулсира с ритъма на Републиката отвъд океана.