Европа - хем слаба, хем силна

Преди няколко дни цял свят видя как европейските лидери отидоха при Доналд Тръмпq не за да представят своята визия за разрешаването на конфликт по европейската граница, а да чуят какво иска САЩ от нас. 

Междувременно друга новина разкри, че Европейският съюз отново е задминал Китай по БВП и е втори в света като икономически блок. 

Истината, както винаги, е по средата. Докато БВП-то на ЕС продължава да е високо, инфлацията също се вдига и покупателната стойност на европейските държави спада спрямо китайската. Дълговете на държави като Франция вече са опасно високи и е въпрос на време да се спука балонът в тяхната икономика.

Въпреки това, стабилното БВП показва, че дори и при сериозния проблем с енергетиката и инфлацията, Европа все още има икономическа мощ, на която да се облегне. Тоест, има време преди ЕС да тръгне надолу.

Най-важната статистика обаче рядко се цитира - делът на индустрията в европейската икономика е около 25%. Китайският дял на индустрията в икономиката е около 36%. Европейският индустриален капацитет спада и Германия, която дълго време беше индустриалния двигател на континента, изпитва сериозни трудности. Близо 255 хиляди работни места в Германия са били загубени в индустриалния сектор, докато работни места се създават в държавния сектор. 

Именно държавния сектор и социалните разходи в повечето европейски държави поглъщат публичния ресурс. Очакваният ефект от “стягането на коланите” на Меркел през финансовата криза беше намаляване на държавните разходи, но голяма част от ЕС харчи огромни пари да приеме, финансира и интегрира мигранти. Инфлацията след пандемията от ковид също предизвика трудности при финансиране на пенсиите, а застаряващото население допълнително усложнява ситуацията.

За капак на всичко, зелената енергетика предизвика несигурност, а иновациите и големите компании просто вече не съществуват в ЕС поради всичките гореспоменати причини.

Така ЕС методично се лиши от всичките нужни оръжия да се налага геополитически в света - индустрия, гъвкава икономика, енергийна сигурност, иновации, големи компании и бюджети, способни да отделят ресурс за геополитически цели.

Както обаче показва стойността на БВП-то, Европа все още може да обърне посоката и да се нареди на геополитическата сцена. Това обаче ще изисква преосмисляне на социалната държава, безкрайната миграция и най-вече на енергийната сигурност. Докато това не се случи е напълно нормално САЩ да диктува външната политика на Европейския съюз.