Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат

Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма

Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира Истанбулската конвенция, одобряваме позицията на Президента Радев (от по-предната „Панорама“) по отношение на Република Северна Македония (РСМ), а пък с „Да, България“ се съгласяваме, че маската трябва да покрива и носа. Всъщност позицията за РСМ не е патент на Президента, не е негова заслуга, но пък изцяло негова заслуга е, че проявява доблестта да се съгласи с една справедлива и правилна позиция.

Понеже през последните дни от вторник насам по темата се изсипа очакваното (огромно) количество думи, нека отръскаме малко от тях и да си припомним за какво всъщност става въпрос. За РСМ националната идентичност на населението е съдбоносна, защото без понятие за идентичност няма нация, а без нация няма суверенна национална държава с всички ползи, произтичащи от този статут. Всеизвестно е, че ако нещо сплотява най-здраво дадена нация, това е омразата към друга нация. Най-естествените обекти на омраза за РСМ са околните държави и особено България, защото тя, по ноторни причини, със самото си съществуване поставя под въпрос националната идентичност на населението в РСМ. Националната доктрина на РСМ е поначало конструирана като антибългарска, което, мисля, не се нуждае от специално доказване. Няма антибългаризъм - няма доктрина.

Но ето че идва моментът РСМ да пожелае да влезе в Европейския съюз при досадното обстоятелство, че омразната България вече е член. България великодушно казва окей, както и навремето първа се натегна да признае Македония, обаче, натрупала зрелост и самочувствие през годините, добавя, че това няма да бъде безусловно. РСМ отвръща: добре. С въодушевление през 2017 Борисов и Заев (когото днес го напира отвътре да показва средни пръсти) подписват документ и чакат нарочната комисия, предвидена в него, да каже кое как ще става.

Документът, освен въодушевен, види се, е бил и леко нескопосан, защото в него не са предвидени срокове. РСМ използва това и започва да се ослушва. Комисията на практика не работи и след две години официално си го признава, признава, че тая няма да я бъде. Тогава България приема (през 2019) друг документ, който в общи линии казва кога и как трябва да се случат нещата от първия документ. И подозирайки, че РСМ пак ще започне да шикалкави, обвързва изпълнението на документа от 2017 със съгласието си РСМ да започне преговори за членство в Европейския съюз.

Да видим какви са условията на България. Първо, РСМ да прекрати напъните за признаване на някакво нейно етническо малцинство в България. Второ, дебело да се подчертае, че „Северна Македония“ е политическо, а не географско понятие. Трето, да се реабилитират всички жертви на югославския комунистически режим, пострадали заради българското си самосъзнание. Четвърто, да се коригират всички елементи на визуална информация (табели и пр.), съдържащи лъжи и насаждащи омраза към България и българите, да се прекратят публичните хули и попръжни. Пето, изясняване на общата (споделена) история и нанасяне на така получената яснота в учебните програми.

За мен тези условия са абсолютно нормални, кротки и братолюбиви.

- Да - намесват се в този момент по-вещи в политическите дела люде, - обаче не е толкова лесно! В РСМ всеки политик, който се опита да придвижи тази тема, извършва политическо самоубийство.

- Че защо? - питам невинно, макар да знам отговора.

- Защото - отвръщат вещите люде - индоктринацията, на която е подложено клетото население в РСМ след 1944 е толкова специфична и силна, че то днес ще линчува всекиго, който намекне, че нещата с Александър Велики и всичко след него не стоят точно така.

- А мен това какво ме интересува? Ако селският луд ме обижда, вероятно няма да му обърна внимание, но едва ли ще го подкрепя за кмет.

Същинският проблем е все същата идентичност, за която стана дума по-горе, тъй необходима за съществуването и правилното функциониране на националните държави, тъй необходима на народните първенци да бъдат министри, президенти и всичко останало. Народите са като хората - питат се кой съм аз, защо съм тук, какъв съм, що съм, откъде идвам, къде отивам... Съвкупността от отговорите на тези въпроси се нарича „идентичност“, както за личностите, така и за народите.

Идеята за самостоятелна македонска държава е стара, по-стара от коминтерновския македонизъм. Виждаме я още у Георги Делчев и Дамян Груев, които я втълпяват на населението, настръхнали срещу т. нар. „върховисти“ в София, които искат освобождаването на Македония от Османската империя и връщането u в духовните и политически граници на Екзархията, признати от същата тази по същество враждебна империя.

Обединението на целокупната държава в границите на Екзархията е наш национален идеал до 1944, когато го подменя идеалът за комунизма, сменен на свой ред от идеала за евроатлантическата интеграция. Днес сме се простили с първия идеал, приели сме, че е неосъществим. Днес никой не оспорва легитимността на РСМ. Да не забравяме, че България е най-активният радетел за присъединяването на Западните Балкани към ЕС и това ярко пролича по време на председателството през 2018. Ние не искаме РСМ извън ЕС, напротив. Но като всички нормални хора държим отношенията ни с другите да се основават на истината и взаимното уважение. Ако това е непостижимо по добра воля, имаме право да използваме всичко, с което разполагаме.

Проблемът обаче не е само дали ще вразумим РСМ да се държи прилично. Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат, защото се е появила по-примамлива идея. Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма. Сега държавите са поканени да се включат в по-голяма конструкция, като за целта апортират съществена част от суверенитета си и останат по-малко държави, отколкото са били преди това. Сигурен съм, че не е замислено по този начин, но спирането на РСМ за Европейския съюз от страна на България е похвален израз на антиглобализъм, което дразни прогресивните сили с нормалността си. Цялото не може да се окрупнява в ущърб на която и да е негова обособена част или поне не бива.

Българската либерална мисъл веднага скочи да обяснява колко неправилно, колко лошо сме постъпили, как трябва да сме готови на компромиси (дори с цената на историческа лъжа) в името на уеднаквяването - стара бесовска мечта. Въпросната мисъл се дразни от национални аргументи в диалога между държавите, защото повелята на времето е такива „анахронични“ понятия като народ и семейство да губят значението си във все по-неукото съзнание на масовия човек. Българската либерална мисъл не може да проумее какво толкова сме се заинатили и не желаем да приемем начина, по който РСМ чете историята, при положение че историята няма никакво значение. Нещо повече, историята е вредна, защото уплътнява и осмисля душите на хората и народите. Не случайно светът е пълен с лица, които не знаят имената на своите прадядовци. Важно е утопичното бъдеще, а миналото е само подгизнала топка кече, която спира блажено безпросветния ни полет към него. Българската либерална мисъл иска да махнем с ръка и да се съгласим с всяка измислица, за да не слагаме прът в колелетата на този пусти прогрес.

Българската либерална мисъл полемизира с онези, които твърдят, че македонската нация и македонският език са „изкуствени“, казвайки, че дори това да било така, нямало значение. Значение имало единствено като какъв се чувства даден народ или даден човек. И няма защо да се учудваме от тази позиция, щом фетишът на свободното самоопределение е стигнал дотам, че насърчават хората сами да определят дори и биологичния си пол, камо ли националната принадлежност! Прави са в едно: всички сме изкуствено (интелигентно, нарочно) създадени, не сме възникнали случайно. Що се отнася до нациите, не е все едно дали една нация е създадена от свободната воля на хората или от Коминтерна.

Народите са духовни образувания. Не толкова териториални или икономически, макар че формално може би и това. Те са като хората. Нека всеки се чувства какъвто си ще, нека вярва в каквото си иска, но да не се сърди, когато някой ден го плеснат през ръцете. Освен това мисля, че Картаген (който в конкретния случай няма нищо общо с РСМ - пази, Боже!) трябва да бъде разрушен.

Коментари

Задължително поле