Както никой не вярваше, че Тръмп ще стане президент или че Великобритания ще излезе от ЕС, така и никой в къщата на "Биг брадър" не мислеше, че ще напусна, убеден е певецът

Александър Николов, по-известен като Алек Сандар, е музикален продуцент, композитор и певец. Роден е в София, но израства в Германия, а от 2009 г. живее в САЩ. Като изпълнител е популярен с хитовете си P.O.R.N. (feat. Amanda Lepore), Creature In Me, Say That You Love Me, Peaceful Place, It Ain't Over, You and Me. Алек е и съосновател на немския музикален лейбъл "Сплендид Саундс Рекърдс". През 2010 и 2011 г. композира и продуцира албума BEAST на немския изпълнител Оскар Лоя, който представи Германия на Евровизия през 2009 г. С усет към модерния саунд, Алек е продуцирал за Universal Music Germany, Payner Music Bulgaria и други, както и ремикси за Frankmusik (Великобритания), Jeremy Amelin (Star Academy - Франция), Kimbra (Австралия) и други. Става част от юбилейното 10-о издание на един от най-гледаните риалити формати в България - VIP сезонът на "Биг Брадър 2016".

- Срещаме се малко след 30-ия ти рожден ден, Aлек Сандар - какъв беше денят за теб, имаше ли голям купон?

- Празнувах в един клуб на последния етаж на небостъргач в Ню Йорк, в Standard Hotel, една от любимите ми дестинации в САЩ. Бях с близки и приятели, къпахме се в джакузи и се наслаждавахме на красивата гледка от терасата. Но аз ще празнувам целия месец! След Ню Йорк бях с приятели в Берлин, а сега - със семейството в България. Искам да започна новото си десетилетие с "бум".

- Пътуваш между София, Берлин, където живеят родителите ти, и Ню Йорк, където работиш и живееш през повечето време. Как ти се отразява тази динамика, разнообразие и темпото на различните градове? Къде би живял за постоянно?

- Трудно е за вярване, но в момента живея постоянно в Ню Йорк, Берлин, Лос Анджелис и София. Обичам всички тези места и се чувствам у дома си навсякъде. Беше трудно в първите години. Пътувах с големи куфари. Търсих квартири, контакти, работа. Сега вече ми е по-лесно. Свикнах да не ми пречи часовата разлика. Във всеки от тези градове имам дрехи, дом и мрежа от приятели, познати и колеги. Летя с една малка раничка и без багаж. По този начин се чувствам свободен и без граници. Чувствам се като истински гражданин на света и не искам да губя тази привилегия. Борих се години, за да стигна до това.

- В САЩ или в България ти идват повече идеи за песни? Имаш ли подготвени за албум?

- Мотивации за песни и проекти ми идват навсякъде. Ню Йорк е град, пълен с интересни хора, феноменални места и силна енергия. Мотивацията тук не се изчерпва. Но всяко място, където отивам, може да ме зареди с идеи за песни, клипове, концерти или други арт проекти, които искам да направя през живота си.

- Кои са ти любимите български изпълнители? Защо нашата музика толкова трудно успява да се наложи извън страната?

- В момента нямам любими български изпълнители. Много съм разочарован тях на този етап. Работя като композитор за поп и попфолк изпълнители, познавам се с много български звезди. Много от тях живеят със заблудата, че колкото по "чалга" е една песен, толкова по-сигурен успех ще има - независимо дали изпълнителят е поп или попфолк артист. В момента всичко е чалга. Пускат се едни и същи ритми, мелодии и бийтове, защото всеки иска да играе "на сигурно". Понякога няма разлика между "Планета" и The Voice, между Галин и Криско. Донякъде са виновни и диджеите, които предпочитат да пуснат до болка познатия регетон-фолк-поп бийт, върху който някой си пее за дупета, брои числа или храни друг. Сега мога да се аргументирам, че това се случва донякъде и в световен мащаб. Така е, но там е на по-високо ниво. Има повече качество в саунда, има иновация в концепциите на клиповете. Затова не може българска песен да пробие в чужбина. Не предлагаме нищо по-качествено или по-иновативно от други държави. А на всичкото отгоре, когато български изпълнител се опита да пее на английски, има много хейт от самите нас: "Тая/тоя пък сега какво се прави". И също така медиите не въртят английските версии на бг хитове. Чудих се дали Ride да има отделна българска и английска версия. Но точно заради това реших песента да е само една и да се пее на двата езика едновременно.

- Ще има ли някакво по-специално представяне на новото ти видео в страни извън България? Успяха ли някои твои колеги да споделят мнение за него - не само българските?

- В момента обмисляме стратегии за представяне на песента в други държави, но искам да запазя плановете ми в тайна засега. От българските звезди за проекта до момента ме поздравиха Сантра (която е в клипа) и Гери-Никол. Очаквам и други изпълнители, особено тези, с които работя, да го споделят в социалните мрежи.

Явора Стоилова:

Има бум на 7-8-годишни анорексици

Дъщеря ми Василия е единственият художник в света, нарисувал болестта, твърди родственицата на Пейо Яворов

Какво е да гледаш как години наред детето ти гасне ден след ден, самоизяждано от ужасната анорексия? Какво е да живееш вече шеста година само със спомени и с картините на талантливата млада художничка Василия Стоилова, отишла си от този свят само на 28, на 15 април 2012 г.? Това знае единствено майката. Явора Стоилова е намерила в себе си сили не само да поддържа спомена за красивата си и свръхинтелигентна дъщеря, организирайки изложби с нейни картини, но и да анализира безпристрастно света на анорексията. Това тя прави в три книги - "Загадката Василия" (2012 г.), "Обречени" (2015 г.) и най-новата - "Момичето, което нарисува анорексията", представена в столичната галерия "Финес" преди броени дни заедно с едни от най-страшните картини на Василия - единствената художничка в света, нарисувала болестта.

- Г-жо Стоилова, какви надежди възлагахте на рано отишлата си ваша дъщеря?

- Василия беше последната надежда за продължение на Яворовия род. Сега сме останали две наследнички - аз и моята племенница проф. Димитрина Нанева, но тя е почти на моята възраст и няма деца, така че единствената, която можеше да продължи рода, беше моята дъщеря Василия. За съжаление, анорексията я отнесе преди 5 години. Но си мисля, защо в исторически план трябва да търсим наследниците единствено между живите? Василия носеше драматизма на Яворов. Не говорим за висота на таланта, а за неговата раздвоеност, интересните му виждания върху света и дори това, че тя избра смъртта като него. Следователно защо да не кажем, че най-младата от рода - Василия - беше наследничка на Яворов.

- Как започна болестта при Василия?

- Тя не започва непременно, след като си роден. Болестта започва още преди това - тя е наследствена. Не е необходимо да има в рода човек, който е болен точно от анорексия, но е достатъчно да има хора с психически отклонения и тогава това се развива по един или друг начин. Може да вземе различни форми, една от които е анорексията. Винаги, във всеки род има една такава възможност. Така или иначе Яворовият род е свръхчувствителен и склонен към самоизгаряне. Не казвам самоубийство. Дори да посегне на живота си, той го прави не по банален начин, не заради някаква любовна мъка, а като въпрос на чест - както Яворов се самоубива, за да докаже невинността си. А Василия се самоуби, за да не ни тежи повече, защото тя самата смяташе, че човек е полезен, докато може да действа в живота си. Има и един друг фактор, за който сега много се говори в съвременната психоанализа - кърменето. Аз родих Василия оперативно и кърменето не се получи. А то било важно, защото първата храна трябва да се приеме като знак на любов. Детето бозае от майка си и получава любов от нея. Това липсваше при Василия.

- Какво научихте за анорексията, докато се борихте срещу нея?

- Всъщност анорексията е тежка психическа болест. Понякога на пръв поглед няма причини за нея. Тя не идва, защото искам да съм слабичка или да имам талия като еди-коя си манекенка, не е глезотия. Това е дълбока психическа травма, а кога точно се отключва, никой не знае. При Василия имаше две предпоставки - две момчета. Единият й "разби главата" с думите "дебело прасе" на 12-годишна възраст (тогава тя беше дебеличка). Другият, малко по-рано, в когото тя беше влюбена. Той седнал на чина до нея и й казал на ухото: "Василия, защо си толкова дебела!" Но смятам, че това не е достатъчно сериозно, защото в училище кой знае колко пъти са ме бутали, но не съм се разболяла. Особено при днешната агресия в клас, всеки втори трябва да е анорексик...

- Как се лекува анорексията?

- В Германия вече започват да я лекуват оперативно. Попитах специалист дали това е възможно, скоро бях в ефира на BIT. Д-р Аничкина ми отговори, че е възможно, защото са засегнати определени центрове в мозъка и че може би това ще бъде най-сигурният начин в бъдеще. Много е трудна терапията, много е скъпа. Грешно се смята, че се разболяват децата на богатите. По-скоро застрашени са чувствителните хора, децата на интелектуалците. Но успяват да се лекуват единствено децата на богатите, защото здравната каса не осигурява лечението. А у нас има повече от 200 хиляди болни от анорексия и броят им всяка година застрашително расте. В момента има бум на болни на 7-8-годишна възраст! Ето затова смятам, че заболяването е генетично - защото какви травми може да има едно 7-годишно дете? Значи то трябва да е много силно предразположено. И най-важното, с което искам да се обърна към майките: не си губете времето с психолози. Те няма да достигнат никога до същността на нещата. Тази болест се лекува единствено и само с лекарства, при психиатър. Няма друг изход, защото е тежко психическо заболяване и ако не се вземат мерки, ще се стигне до падане на теглото, което вече ще бъде необратимо. При дъщеря ми теглото беше стигнало 23 кг, а тогава организмът вече престава да функционира. Дори и тя да пожелае да оздравее, няма как. Обикновено тези болни изкарват докъм 28 години, докогато всички клетки много лесно се обновяват. Но наближиш ли 30, организмът вече не се възстановява с такава бързина и около тази възраст болните умират. Те няма начин да бъдат спасени, дори да са принцеси, като тази на Монако. Изобщо е много трудно да се лекува анорексията, защото тя е гледна точка, виждане за света. Тези хора виждат света по определен начин, както беше при Василия. Тя казваше: "Около мен всички дъвчат - храна, проблеми, чувства и живот. Отказвам да бъда като тях. Отказвам да дъвча и да гълтам". Е, при такова отношение към храната как ще излекуваш човека! Като погледнеш, той е прав - хората са станали материалисти, плиткоумни. Прав е в разсъжденията си, има реален поглед върху света, но не е прав в действията си. Ние сме създадени така, че в какъвто и ад да живеем, човек трябва да се пребори и да продължи да се бори. Но те, понеже не могат да променят света, решават да променят себе си.

И още...

Алекс Раева се разделила с любимия си

Камелия гощава Цветин с баница

Вальо Михов губил 20 хил. на хазарт

Нора Нова нямала ЕГН

Пищова напусна болница с цигански оркестър

Фики предложи брак на Гюлджан от хеликоптер

Моника Валериева омъжи сестра си

Секс на екс кипи в Холивуд

53-годишната Кортни Кокс иска дете

Виктория Сваровски се омъжи в рокля за 1 милион долара

Фиджет спинърите - ползи и вреди

Чингиз хан искал да направи държава на циганите

Проф. Тодор Кантарджиев:

Грях е ваксина за над 50 лв. да се хвърля в кофата за боклук

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 28 ЮНИ!