На 26 септември 2018 да почерпят

Сериозна дискусия във „Фермата“ – трябва ли да се дават рушвети?

Ален Делон: Aко не бях актьор, вероятно щях да работя като жиголо

Министър Банов връчва „Златен век” на световноизвестния хореограф Димитрис Папайоану

Македонски статистици на обучение в НСИ

Астронавт засне супертайфуна „Трами” (СНИМКИ)

Ципрас и Ердоган разговаряли половин час в Ню Йорк

Последната българска подводница може да стане музей

Еманюел Макрон призова за диалог с Иран

САЩ наложиха санкции срещи съпругата на Николас Мадуро

София защити 41 проекта по еврофондове (обзор) Метрото ще намали задръстванията с 30%

Български и американски военни проведоха съвместно учение на полигона Ново село

Черен списък на медии в Австрия МВР вини издания в едностранчиво и негативно отразяване

Ердоган в ООН: Турция не може да мълчи, когато санкциите се използват като оръжие

Бойко Борисов: България ще ускори максимално подготовката си за членство в ОИСР

Алпинистът Атанас Скатов след завръщането си от Хималаите: Налудничаво е, но смъртта там е нещо естествено

Атанас Скатов се завърна от успешна експедиция, след като изкачи Чо Ою и не успя да направи опит за трети път да стъпи на Еверест.

„Имах много силни моменти в последните години – разказа 40-годишният сливналия. – До 2012-а бях минавал само Ком-Емине и тогава ми хареса планината. На всичко се учех сам, не съм карал курсове за катерачи или нещо такова. Изключително съм щастлив, че в тези години животът ми се преобърна така и научих толкова много неща за хората, планетата…“

След успешното завършване на проекта си за изкачване на всичките 7 континентални първенци алпинистът вече крои планове да стъпи на 14-е 8-хилядника.

– След всяка експедиция казвате, че това е било за последно. Сега как е?
– Наистина! И миналата година, и тази, докато бях на експедиции, си казвах, че приключвам. Но когато си говоря с колеги, ми признават: „Не се притеснявай, аз също се отказвам всяка година, но после отново решавам да тръгна към върховете.“ Миналата година се върнах от Денали и започнаха да ме питат кой е следващият връх. Аз нямах конкретна идея, но ми се прииска да изкача 8-хилядник без никаква помощ. Професионално, както му казваме. Когато сам си качиш багажа, сам си приготвяш храната и сам направиш всичко, удовлетворението е съвсем различно. Сега мога да го кажа. Избрах Чо Ою, а планът ми беше след него изкача Еверест, но без шерпи и без кислород. Това се смята за едно от най-големите постижения във височинния алпинизъм. След такъв опит мога спокойно да се оттегля. Имах разрешително за солово изкачване, Боян Петров също. Но след инцидента с него китайската планинска служба не ми разреши да направя опит. Бях много ядосан, защото изкачването на Чо Ою беше перфектната аклиматизация за безкислородно катерене на Еверест. Но сега не съжалявам, пък и когато се прибрах, всичките ми приятели и близки ме поздравяваха, че съм се върнал жив.

– Разкажете подробности около самото изкачване на Чо Ою.
– Много хора казват, че е най-лесният от 8-хилядниците, но за мен не е така. Проблемът тази година в Хималаите беше много лошото време. Това затрудни и преходите, и изграждането на лагерите. Стигнахме в лагер 2 с идеята за малка почивка преди атаката, но излезе много силен вятър и се наложи да стоим на 7150 метра цял ден. За наш късмет 13 май се оказа перфектен ден. В 2 часа през нощта тръгнахме – две експедиции и четирима като мен – солови алпинисти. Теренът не беше много лесен, а всеки си върви със собствено темпо. Тези с допълнителния кислород се отдалечиха значително, а ние останахме по-назад. Там до 10,30 часа е сянка, чак след това се показва слънцето и затова беше много студено. Аз бях последният на върха, той е едно огромно плато, на което можеш да се качиш или да слезеш само от едно място. Нямах късмет горе, защото точно тогава падна голяма мъгла и трябваше по най-бързия начин да слизам, за да не се загубя. Най-големият шок за мен беше смъртта на един кореец – Шин. Нямаше голям опит, но беше с огромен хъс. Вървеше на около час след мен, но малко преди 8000 м се отказа. Явно не са му стигнали силите. Видях го на слизане и му казах, че трябва да си ходим, но той каза: „Ще дойда след малко“. В един момент аз тръгнах надолу, защото трябваше да си нося целия багаж. Вечерта дойдоха спасителите, които бяха търсили Боян. Намерили корееца и започнали да го свалят, но той починал някъде между лагер 1 и лагер 2. Мъчно ми беше за него, защото бяхме прекарали около месец заедно по аклиматизация, хранилите сме се заедно, разказвал ми е разни неща за себе си. Но много по-мъчно ми беше за Боян, когато разбрах какво се е случило. Затова не трябва да се говори, че Чо Ою е лесен. За мен Манаслу е значително по-лек. Най-лесният 8-хилядник може да е най-труден и най-трудният да е най-лесен. За мен за момента най-труден е Анапурна, а и статистиката показва, че там има най-много жертви – на всеки три успешни опита има един загинал. Но навсякъде се качват хора, ако времето е хубаво и планината ти се усмихва…

– А инцидентът в Боян Петров не ви ли разубеди да опитате изкачване на Еверест?
– Новината ми подейства много неприятно. В първия момент не исках да повярвам и си казах, че е станала някаква грешка и просто не могат да се свържат с него. Но от друга страна ми мина през ума, че след като се е случило с него, може би трябва и аз да се откажа. Обаче той не беше изкачвал Еверест, това му беше мечта и аз реших да го изкача заради него и да му го посветя. Това ме мотивира много. За нас, които ходим по онези места, колкото и налудничаво да звучи това тук, смъртта изглежда нещо естествено. Аз тръгнах с ясната нагласа, че може да се случи нещо и да не се върна. Над десет души са загинали само тази година.

– А има ли тогава смисъл от такива спасителни експедиции?
– За мен имат смисъл до третия ден. След това няма човек, който може да издържи в такива условия. Ако е на 5000 метра, може и 30 дни, но на 8000 м температурите са около -30 градуса. За Шиша Пангма спасителите ми разказваха, че теренът е бил осеян с дълбоки цепнатини. Постоянно вали сняг и ги закрива, но като вървиш, просто стъпваш и изчезваш. Според тях 99,9 процента Боян е паднал в цепнатина. Много по-малък е шансът да го затрупала лавина.

– (въпрос от сина му Васил) Защо са те спрели да не се качиш на Еверест? Те откъде знаят, че ще загинеш?
– Можеше да загина. През нощта си мислех да тръгна сам. Казах си: „Ще драсна нагоре, трябват ми пет-шест часа и няма кой да тръгне след мен.“ Но се отказах, пък и с всичките екипи, които бяха там, можеше наистина да ме подгонят. Пък щяха да ми издадат забрана за посещение на Китай за 20 години. Върнаха ми цялата такса, която им бях платил за разрешителното – 10 000 долара. Досега не се е случвало подобно нещо. Но аз имах и други разходи, които няма как да се върнат.

– Имаш ли план да изкачиш всичките 8-хилядници, какъвто имаше Боян Петров?
– Смятам, че нещата трябва да се случват от само себе си. Може би затова и приех толкова леко отказа да ме пуснат на Еверест. След като изкачих континенталните първенци, някак естествено се насочих към 8-хилядниците. Имам огромно желание, но нямам план.

– Със същия хранителен режим ли? Вие сте първият веган в света, който е стъпил на някои от 8-хилядниците…
– Вече ми е много трудно. Особено с носенето на екипировката. Всички там ядат меса – по един килограм на ден, сирена, кашкавали, а омлетите ги нямат за нищо. За мен пък готвачът вади една консерва боб и го приготвя с лук, или пък ми сварява нахут. Засега съм решил да изкарам още малко с тази диета, докато организмът позволява да правя тези неща. През 2016-а при изкачването на Анапурна не се чувствах много добре и три дена ядох по едно яйце. Това няма как да ти набави всичките вещества, които не си приел заради веганската диета. Затова си казах, че ако ще продължавам, трябва да се върна поне към вегетарианството. Ако в някой по-дълъг период нямам сили, естествено, че ще си сменя режима на хранене. Ако живееш в София и тренираш три пъти седмично по един час, няма проблем да си веган. Пък и това става все по-модерно, за съжаление много хора го приемат като мода. Вече има енергийни гелове от растителен произход, също и високопротеиновите храни за вегани, но в тях има много химия. Но с моя начин на живот и натоварвания става все по-трудно да спазвам тази диета.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. И този, и Боян Петров все говорят за покоряване на върхове, като че ли само от гвхната велика личност зависи да си сложат върха в джоба. Нямаш ли смирение и отношение към Бога и духовния сеят, които точно там се усещат силно. няма да имаш и тахната благословия. Ти трябва да се молиш смирено да те допуснат там, а не да драпаш , воден само от амбицията на егото си. Ако Този и другите алпинисти не проумеят тези неща, ще продължават да си умират там. В

  2. За глупаци като този и смъртта е нещо обикновено, важно той да е велик покорител, все едно бълхата покорила кучето

  3. Къде са снимките от върха Чо Ою, Скатов? Ще покажеш ли някоя на аудиторията или и на този връх не успя да се снимаш?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.