„Космическата надпревара в Студената война бе уникален момент“

Какво е усещането да си в скафандър и да ремонтираш телескопа „Хъбъл“ кръжейки в безтегловност? „Чувството е подобно на това да си с аквариум на главата, да си на ролкови кънки, да нямаш ръце, а щипки на омар, и то с боксови ръкавици на тях, и да сменяш свещите на колата си в пълен мрак...”

Така астронавтът Ричард Линехан описа мисията си по ремонта на телескопа „Хъбъл“ през 2002 година. Тогава той прекарва сумарно 21 часа в открития космос. Публиката му – деца и младежи с интерес към науката – разговаряха над час с астронавта в образователната зала на „Музейко“. „Хъбъл“ е един от най-важните изследователски инструменти, създадени някога от човека, обясни астронавта. И подкрепи думите си с прожекция на снимки на далечни галактики, раждане на нови космически тела и графики, изработени благодарение на телескопа.

Доктор по ветеринарна медицина, Ричард Линехан е летял в четири мисии на НАСА между 1996 и 2008. При всички тях той е на борда на космически совалки – програма, която бе прекратена през 2011 година. Какво прави ветеринарен лекар в космоса? Повечето астронавти всъщност не са астрономи, обясни Линехан. „Астронавтите са два типа – пилоти и специалисти от различни научни области. По моята специалност има много експерименти с физиологията на животни в космоса, а правим и наблюдения и опити с хората на космическата станция,“ разказа астронавта.

Също както на много от присъстващите на срещата, да лети в космоса е било детска мечта и на американския астронавт. „12-годишен бях на открито пред вкъщи и гледах Луната. В същия момент Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс бяха на нея. Размишлявах над това, имах чувството, че ги виждам как вървят на повърхността и това ме зареди изключително силно,“ разкри Линехан за мотивацията си да стане астронавт. Той увери децата, че това е напълно постижима мечта, стига да учат здраво и да се развиват съсредоточено в тази цел.

Астронавтът на НАСА отговори на въпрос на „Труд“ за това дали е възможно сега, в периода на космическото сътрудничество, да има такива големи пробиви, каквито имаше при космическата надпревара по време на Студената война. „Космическата надпревара е уникален момент, различен от всички други, който може би няма да се повтори в човешката история. Тогава президента ни Кенеди и лидера на СССР Никита Хрушчов са в уникална ситуация. Тогава за период само от 12 години се изстрелва първият сателит, човек лети в космоса и астронавти вървят по Луната. Надали такова скоростно развитие ще се повтори някога.“

Линехан е оптимист за частните космически компании. Вярва, че в тях, а не в големите бюрократични държавни агенции, е бъдещето на космическите изследвания. „Ние сме стъпили на Луната, но нямаме база там. Това трябва да се случи. Хора да пътуват регулярно до там и обратно.“ Ричард Линехан вярва, че предстои и човешки полет до Марс. „Просто не знам кога точно. През 1970-те се говореше, че до 20 години ще вървим по Марс. Сега отново дават срок от 20 години. Предстоят ни още пробиви, но не знам кога. Аз надали ще ги дочакам, но вие ще ги наблюдавате и дори ще ги движите“.