На 13 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 13.11.2019

Повече от един тон пакети с кокаин събраха от атлантическото крайбрежие на Франция (ВИДЕО)

Чехия купува 12 бойни хеликоптера от САЩ

Тръмп и Макрон обсъдиха по телефона Сирия, Иран и срещата на върха на НАТО

Лекуваме се с по-модерни лекарства На извънредно заседание депутатите гласуваха финансовите рамки за НЗОК и ДОО (обзор)

Ураганен вятър в Далмация събори дървета и стълбове, вълните в морето достигнаха 6 метра (ВИДЕО)

КРИБ награди десетте най-добри бизнес лидери (СНИМКИ) "Мистър и Мисис икономика" са Атанас Добрев и Теодора Петкова

Луфтханза се съгласи на арбитраж в спора с кабинния персонал

Прокурист пое болницата в Пазарджик

Роман на Бойка Асиова излезе на турски език

Военни обезвредиха невзривени боеприпаси, открити в различни населени места в страната

Заплатите нараснаха с 11% за година Средното възнаграждение за септември е 1266 лв.

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 13 ноември 2019

Пентагонът обяви сроковете за изтегляне на американските войски от Сирия

Американският астронавт Ричард Линехан се срещна с български ученици с космически интереси „Космическата надпревара в Студената война бе уникален момент“

Какво е усещането да си в скафандър и да ремонтираш телескопа „Хъбъл“ кръжейки в безтегловност? „Чувството е подобно на това да си с аквариум на главата, да си на ролкови кънки, да нямаш ръце, а щипки на омар, и то с боксови ръкавици на тях, и да сменяш свещите на колата си в пълен мрак…”

Така астронавтът Ричард Линехан описа мисията си по ремонта на телескопа „Хъбъл“ през 2002 година. Тогава той прекарва сумарно 21 часа в открития космос. Публиката му – деца и младежи с интерес към науката – разговаряха над час с астронавта в образователната зала на „Музейко“. „Хъбъл“ е един от най-важните изследователски инструменти, създадени някога от човека, обясни астронавта. И подкрепи думите си с прожекция на снимки на далечни галактики, раждане на нови космически тела и графики, изработени благодарение на телескопа.

Доктор по ветеринарна медицина, Ричард Линехан е летял в четири мисии на НАСА между 1996 и 2008. При всички тях той е на борда на космически совалки – програма, която бе прекратена през 2011 година. Какво прави ветеринарен лекар в космоса? Повечето астронавти всъщност не са астрономи, обясни Линехан. „Астронавтите са два типа – пилоти и специалисти от различни научни области. По моята специалност има много експерименти с физиологията на животни в космоса, а правим и наблюдения и опити с хората на космическата станция,“ разказа астронавта.
Също както на много от присъстващите на срещата, да лети в космоса е било детска мечта и на американския астронавт. „12-годишен бях на открито пред вкъщи и гледах Луната. В същия момент Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс бяха на нея. Размишлявах над това, имах чувството, че ги виждам как вървят на повърхността и това ме зареди изключително силно,“ разкри Линехан за мотивацията си да стане астронавт. Той увери децата, че това е напълно постижима мечта, стига да учат здраво и да се развиват съсредоточено в тази цел.

Астронавтът на НАСА отговори на въпрос на „Труд“ за това дали е възможно сега, в периода на космическото сътрудничество, да има такива големи пробиви, каквито имаше при космическата надпревара по време на Студената война. „Космическата надпревара е уникален момент, различен от всички други, който може би няма да се повтори в човешката история. Тогава президента ни Кенеди и лидера на СССР Никита Хрушчов са в уникална ситуация. Тогава за период само от 12 години се изстрелва първият сателит, човек лети в космоса и астронавти вървят по Луната. Надали такова скоростно развитие ще се повтори някога.“

Линехан е оптимист за частните космически компании. Вярва, че в тях, а не в големите бюрократични държавни агенции, е бъдещето на космическите изследвания. „Ние сме стъпили на Луната, но нямаме база там. Това трябва да се случи. Хора да пътуват регулярно до там и обратно.“ Ричард Линехан вярва, че предстои и човешки полет до Марс. „Просто не знам кога точно. През 1970-те се говореше, че до 20 години ще вървим по Марс. Сега отново дават срок от 20 години. Предстоят ни още пробиви, но не знам кога. Аз надали ще ги дочакам, но вие ще ги наблюдавате и дори ще ги движите“.

 

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.