Труд
Автор:
Гергана Пирозова
По повод изпляскването на Тошко Йорданов и заплатите на кадрите в здравеопазването, то нека напомня, че болниците са търговски дружества и са на т.нар. делегиран бюджет, както е образованието и театрите (културните институти).
Разликата между търговските дружества и нетърговските дружества, каквито все още са училищата и театрите (не за дълго, запомнете това), е, че при търговските дружества работодател е шефа на болницата, не държавата или общината. Заплатите се определят единствено и само от техния работодател, това не е държавата, нито правителството, нито общината.
При училищата - учителите все още са общински служители (Яна Шишкова ме поправи, че не са държавни). При театрите ("като цяло") - директорът е назначен от министерството на културата, театърът е второстепенен разпоредител, а заплатите единствено и само се определят от директора, както е при търговските дружества - интересно, нали?
По принцип има много апетити и театрите да станат търговски дружества, но това е дълга тема.
Болниците - критиката на Т. Йорданов (някой да му каже, че е политическа фигура и не може така да се изплясква, защото никога няма да бъде разбран правилно) е, че именно здравеопазването се оказа изцяло търговско дружество и огромните средства от бюджета (колко милиарда станаха от публичните средства, т.е. - от джоба на народа) отиват в нечии ръце, да не говорим за частните болници, нали?
Тези, да речем "ръце", са тези, които освен, че са се специализирали как да заграбват публични средства, но гледат да минимализират препятствията към пълното усвояване на тези средства (усвояване=присвояване) - препятствията са - наличието на пациенти (публика - поставям го това тук, за да си помислят едни хора в сценичните що така репертоарният театър е ужким все нежелан от публиката), които трябва да се обгрижват, извън здравните пътеки, второ - самите работещи в болничните заведения - искат заплати.
Сигурно се обърквате, но ето по-простичко - болниците са търговски дружества, те работят на пазарен принцип, т.е. - единствено насочен към печалба, за да е по-голяма печалбата, то услугите трябва да са по-платени (как да усвоим каквото може от пациента и после да му вземем остатъка от парите - това е правилото, от държавата е ясно как - здравни пътеки, точене), второ - персоналът - трябва да има евтина работна ръка.
Евтината работна ръка ще е само в държавните болници, които са търговски дружества - защо, защото пътят е един - да няма държавни болници, съответно здравеопазването да е достъпно за единици.
Кой определя колко да е заплатата на работещите в болниците млади доктори - директорите.
Може и да не съм права - покажете ми къде има норматив, посочен от държавата, колко да е заплатата на младия доктор и как задължават търговските дружества да спазват този норматив.
А относно Тошко - той е прав, но като дървеняк, го каза по най-тъпия начин това - ако така продължаваме, то в държавните болници ще ни лекуват пакистанци.
Това ми го каза точно преди десет години един виден доктор, друга перспектива няма. А защо - ми, защото за народа доктори за 500 лева, за елита - частни клиники. Толкоз.
Това е визията за нашата държава и нашето общество.
Народ, който си плаща на самозван елит, за да е роб. Че това не беше ли мечтата на капитализма, м?
А когато самозваният елит е поддържан отвън - на това му се казва колониализъм (другото име на капитализма).
