Памет, зарината в боклука

Достойни ли са управниците да търпят паметника на една от най-съдбоносните битки да тъне в боклуци и пустош

16 ноември 2025 г. по нов стил е начало на битката при Сливница (5, 6, 7 ноември по стар стил), която преди 140 години през Сръбско-българската война решава съдбата на Съединението. В този ден реших да посетя и Нешков връх край Цариброд, където на 12.11. (по стар стил) става най- кръвопролитният ръкопашен бой между българската и сръбска войска.

Край Сливница до магистрала “Европа” през 2005 г. по моя инициатива бе издигнат със средства на “Чайкафарма” и по проект на покойния П. Москов паметник в чест на загиналите в битката български офицери, подофицери и войници. По това време беше договорено с общината около паметника да се създаде подходяща елементарна инфраструктура.

Паметникът в град Сливница е на загиналите във войните сливничани, а този другият е на сливнишката епопея.

Оттогава досега минаха двадесет години - и нищо, а боклуците около него са все повече и повече. До паметника има постамент на български и на английски, в който се обясняват събитията от есента на 1885 г. Спират и наши, и чужди пътници и виждат пълна немара, тръни и боклуци около и в продънен контейнер.

В същото време на Нешков връх е възстановен паметника - костница на загиналите там български и сръбски воини. Пътят е лош, но наоколо е чисто и нощем се осветява, има поставени цветя.

В спомените си за войната Иван Вазов, който тогава е в Пловдив, пише, че в първия ден на сръбското настъпление един от малкото офицери, останали в тила, разгърнал пред него картата и посочил едно никому неизвестно село Сливница изричайки “Не ги ли спрем тук, утре са в София”. Благодарение на тази победа, вече 140 години на името на това тогава никому неизвестно село, днес град, са кръстени големи булеварди в София, Пловдив, Варна. А всеки от нас носи в сърцето си “Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях.”

Достойни ли са управниците на града да търпят паметника на една от най- съдбоносните битки да тъне в боклуци и пустош.

Проблемът с боклука в София е битов, а проблемът с немарливото и обидно отношение към монументите у нас (защото това не е само в Сливница) е своеобразно нахлузване на чувал върху паметта.