Анализ на БНБ: Не сме готови за еврозоната

Политиката на Европейската централна банка няма да е еднакво добра за страните от еврозоната, ако има твърде голяма разлика между икономиките им.

Инфлацията в България ще остане по-висока и през следващите години

Има твърде голяма разлика между доходите у нас и страните, в които плащат с евро

Политиката на ЕЦБ не е еднакво добра за всички

“Към текущия момент страната ни като цяло не е напълно готова за членство” в еврозоната. Това е записано в работен вариант на Анализ на ефектите от въвеждане на еврото в България, разработен от експерти на БНБ. Документът беше предоставен на депутати в парламента и разпространен от ПП “Възраждане”. Работният вариант на документа е към 25 октомври. Поради продължаващата работа по текста, той не е разглеждан от Управителния съвет на БНБ.

Основната причина, поради която България не е готова за влизане в еврозоната, са ниските доходи в страната, става ясно от анализа. “Ниското равнище на доходи в България, спрямо еврозоната, което се дължи главно на по-ниска производителност на труда, създава рискове от възникване на специфични за страната икономически шокове”, пишат експертите.

Основният извод от анализа на експертите на БНБ, е че при влизане в еврозоната решенията на Европейската централна банка (EЦБ), свързани с лихвите и парите в обращене, няма да са еднакво подходящи за всички страни от еврозоната, заради различния етап, в който се намират икономиките им. Тоест решения, които може да са добри за част от страните от еврозоната, може да не са толкова добри за останалите. Именно такава е сегашната ситуация с лихвите в еврозоната - за част от страните по-бързо покачване на лихвите би било добро решение, за да се стопира инфлацията, но за страните с голям държавен дълг увеличението на лихвите ще има много негативни ефекти.

Изследването на ползите и възможните рискове от въвеждане на еврото се основава на теорията за оптимална валутна зона (ОВЗ), пише в анализа на БНБ. Според тази теория, ако между две или повече страни има висока степен на обвързаност между икономиките, то за тях е изгодно да фиксират валутите си една спрямо друга или да използват обща валута.

Обвързаността на икономиките се оценява на база на критерии, сред които гъвкавост на цените и на работните заплати, интеграция на финансовите пазари и синхронизация на бизнес циклите. Наличието на близост между страните по тези показатели ограничава риска от възникване на различни за отделните страни шокове, които биха породили нуждата от прилагането на специфични за отделните държави политики, което е невъзможно при влизане в еврозоната.

Има два основни вида икономическо сближаване - номинално и реално, пише в анализа. Номиналното сближаване се отнася да изпълнението на определени критерии като бюджетен дефицит, държавен дълг, лихвени проценти, инфлация, стабилност на валутния курс и др. Реалното сближаване означава преодоляване на различията по отношение на доходите, ценовите равнища и тези в производителността на труда в отделните държави.

През 1991 г. в Маастрихт са договорени т. нар. критерии за сближаване (известни като Маастрихтски критерии). Те представляват формалните условия, които страните от ЕС, които не са в еврозоната, трябва да изпълнят преди да им бъде разрешено да въведат единната валута. Тогава се е вярвало, че тези критерии са достатъчни за постигане на реално сближаване между отделните икономики. Възникването на Глобалната финансова криза през 2008-2009 г. и кризата на държавните дългове през 2010-2012 г. за част от страните в еврозоната (Гърция, Италия, Испания и Португалия) обаче показа ограничеността на Маастрихтските критерии, пишат експертите от БНБ. Наличието на различия между икономиките на страните от еврозоната затруднява провеждането на обща парична политика. Това е причина цялостната оценка за готовността на една страна да се присъедини към еврозоната да отчита степента на реално сближаване, което включва и доходите на хората и равнището на цените, пише в анализа.

Ниската степен на реално сближаване на България спрямо еврозоната предполага поддържане на по-висока инфлация у нас спрямо страните от еврозоната, става ясно от анализа. Същевременно влизането в еврозоната не е определящ фактор доколко бързо ще догоним старите членки на еврозоната. Държави като Латвия, Литва и Естония имат по-високо равнище на доходите през 2021 г. спрямо Словакия, въпреки че влизат в еврозоната по-късно от нея и имат по-ниско първоначално ниво на сближаване с еврозоната. От друга страна Чехия и Полша, които не са в еврозоната, през 2021 г. са с по-високо равнище на сближаване на доходите спрямо други нови страни членки на еврозоната.

Текущите нива на брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението и на цените в България са значително по-ниски спрямо тези на всички държави към момента на влизането им в еврозоната. Това е причина приемането на еврото в България да е съпроводено с по-големи рискове спрямо другите страни членки, пишат експертите.

Възможно е да се образуват “балони”

БНБ и парламентът няма да имат думата

Право на глас на ротационен принцип

Влизането в еврозоната може да доведе до понижаване на лихвите.

С влизане на България в еврозонота основната цел на БНБ ще остане запазване на ценовата стабилност. Но при крайно извънредни ситуации българският парламент няма да има възможност да извърши налагащи се промени в паричния режим, а БНБ няма да има възможност да използва инструментите си за влияние върху парите в обращение, става ясно от анализа на БНБ.

При влизането на България в еврозоната управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет на ЕЦБ с право на глас на ротационен принцип. Но решенията на ЕЦБ се взимат при отчитане на икономическите условия в еврозоната, а не на основата на данни или съображения, свързани с България.

В условията на валутен борд БНБ има ограничен набор от инструменти, но все пак може да влияе върху парите в обращение.
Но с влизането ни в еврозоната БНБ няма да може да определя нивото на задължителните минимални резерви на банките, както и на лихвите по свръхрезервите на банките (парите, които държат в БНБ над минималните резерви). Сега задължителните минимални резерви у нас ефективно са 9,4% от привлечените депозити от банките, при едва 1% за страните от еврозоната, пише в анализа.

Влизането в еврозоната ще доведе до освобождаване на част от сегашните минимални резерви на банките. Те ще може да използват парите за отпускане на кредити, което може да доведе до понижение на лихвите.

Но недостатъчното реално сближаване със страните от еврозоната създава предпоставки общата парична политика на ЕЦБ в повечето случаи да е неподходяща за България, пише в анализа. При ръст на икономиката ЕЦБ би трябвало да провежда политика, която да ограничава инфлацията. Но тази политика на ЕЦБ няма да е достатъчно рестриктивна за България и може да се очаква по-нисък от оптималния за нас реален лихвен процент. Това може да доведе до прекомерно кредитиране, което повишава риска от появата на “балони”, става ясно от анализа на БНБ.

Стоян Панчев, Експертен клуб за икономика и политика, пред “Труд”: Цените ще догонят средните за еврозоната

Икономическите рискове от въвеждане на еврото в България са свързани с два големи проблема. Първият е инфлацията, а вторият е дълговите нива. Страна, която е във валутен борд и премине в еврозоната, получава допълнителен стимул за повишаване на цените. Такъв пример са двете страни с най-висока инфлация в Европа, с изключение на Турция. Това са Естония и Литва. Естония е с над 10 процентни пункта по-висока инфлация отколкото България и това се дължи на специфичната парична ситуация, която следва преминаването от валутен борд в евро.

Друг инфлационен проблем е свързани с превалутирането, който е доста добре известен и е относително малък като размер риск, а третият е този, който е засегнат и в анализа на БНБ. А именно липсата на конвергенция, при която може да се окаже, че една страна е влязла твърде рано в еврозоната, преди доходите да стигнат средните за еврозоната, може да се окаже с цени, които настигат европейските, но с ръст на икономиката и на доходите, които изостават от европейските. Не малко страни от Европа, които не са в еврозоната, са поставили точно такъв критерий за влизане в еврозоната. Например Унгарската централна банка си е поставило критерий за реална конвергенция като условие за влизане в еврозоната. Що се отнася до дълга, там е дори по-лесно обяснението.

Валутният борд сега на практика връзва ръцете на правителството да злоупотребява с дълг, което е очевидно и от нивото на публичен дълг в България, което е второто най-ниско в Европа. Но при влизане в еврозоната системата ще се превърне в такава, която стимулира политиците да взимат нови кредити. Както знаем, нашите политици имат афинитет към взимането на дълг. В момента в който тази спирачка бъде премахната и бъде заместена с лихвената политика на ЕЦБ, която стимулира взимането на кредити, ще се стигне до рязко повишаване на публичния дълг и до ситуация, в която ще трябва да разчитаме на изкуствено ниски лихви, за да не изпадне страната в неплатежоспособност, както е в момента в Италия и Гърция например.

Износът ще пострада

Хората ще поискат по-високи заплати

Ще почнат от администрацията

Ще бъде намалена конкурентоспособността на българския износ.

Приемането на България в еврозоната може да се отрази негативно върху износа на страната ни, става ясно от анализа на експертите на БНБ. Влизането в еврозоната ще намали цената на финансиране на бизнеса, но същевременно ще отпаднат и ограниченията за финансиране на държавния бюджет чрез покупка на държавни ценни книжа от страна на централната банка. Това създава условия за прекомерно увеличаване на бюджетните разходи, кредитирането, насърчаване на търсенето и повишаване на цените.

Повишаването на инфлацията ще доведе до това хората да искат по-високи заплати и ще понижи ценовата конкурентоспособност на българската икономика, става ясно от анализа. По-благоприятните условия за пускане на държавен дълг и разхлабване на бюджетните ограничения ще доведат до повишаване на заплатите в администрацията. В условията на намаляване на населението и дефицит на работна ръка всичко това ще доведе до натиск върху работодателите да вдигат заплатите, което ще доведе до влошаване на конкурентоспособността на износа, пише в анализа на БНБ.

БНБ може да отговаря за чужди загуби

Даваме 500 млн. евро на ЕЦБ

Ще носим част от риска

БНБ ще трябва да даде на ЕЦБ част от валутните си резерви.

С влизане на България в еврозоната БНБ ще трябва да прехвърли на Европейската централна банка (ЕЦБ) част от своя валутен резерв. Приносът в общия валутен резерв на еврозоната зависи от дела на всяка национална централна банка в капитала на ЕЦБ. Според оценка на БНБ стойността на международните валутни резерви, които трябва да бъдат прехвърлени към ЕЦБ, възлиза на около 500 млн. евро. Това представляват 1,5% от международните валутни резерви на БНБ. Прехвърлените към ЕЦБ активи трябва да са в щатски долари, японски йени или злато.

Освен това БНБ ще носи част от риска на ЕЦБ при провеждане на политиката на рефинансиране на търговските банки в еврозоната. През 2009 г.

Управителният съвет на ЕЦБ решава, че загубите на централните банки на Германия, Нидерландия и Люксембург ще бъдат споделени от Европейската система на националните банки, тоест от централните банки на другите страни от еврозоната, защото загубите им са свързани с изпълнението на паричната политика.

Това на практика означава, че в бъдеще, ако БНБ стане част от Европейската система на централните банки, може да понесе загуби от дейността на някои централни банки от предходни години. А през 2023 г. и 2024 г. се очаква централните банки на страните от еврозоната да отчетат съществени загуби, посочват експертите от БНБ. Това е резултат от провежданата през последните години политика на покупка на активи от централните банки и изсипване на пари в икономиките на страните от еврозоната.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения