Спипаха вандал, повредил коледната украса в Аксаково

Лиляна Павлова за българското европредседателство: Мисията е изпълнена успешно

Наградиха доблестни деца, намерили и предали чантичка с документи и 1000 лева Петокласниците получих грамоти от директора на полицията във Велико Търново

Теменужка Петкова: Газоразпределителната инфраструктура в България ще се развива, ако има икономически интерес

Експерт прогнозира: Професията оператор на кол център ще се трансформира в оператор на робот

Търсят тяло на бебе, родено вчера в Кърджали, източват „Водното огледало“

Републиканските пътища в Сливенска област – проходими при зимни условия

Благодетели дариха 1100 лв. за изграждане на паметник на ген. Сава Муткуров в Търново

Комисар Мария Габриел с престижна награда „Талант в политиката 2018“

Тировете с дестинация България, влизащи от Турция, няма да бъдат пренасочвани през Лесово – Хамзабейли

Иван Тотев: Никога не е имало идея да се разфасоват прасета в центъра на Пловдив

Петър Петров от „Юлен“: Дружеството няма никакви кредити към Първа Инвестиционна Банка или други български банки Поради некоректността на журналистите от Икономедиа, концесионерът на ски зона "Банско" повече няма да отговаря на въпроси, задавани от изданията на тази медийна група

Откриха близо 700 литра нелегален алкохол по обява в Интернет

Клуб „Активна сигурност“ организира коледен празник за деца от домове в Пловдивско Кампанията е под надслов "SOS - Грижа без граници"

Запален комин обгази пенсионерка

Антични статуи и средновековно злато през 2018 г. Древни артефакти разказват за гладиатори и татарски нашествия

Гърненцето със съкровището от Калиакра

 

В Хераклея Синтика е бил тачен култът към богинята на възмездието Немезида

През последните години сме свикнали българската археология да ни поднася всяка година приятни изненади. Нищо чудно предвид огромните богатства, които се крият в недрата на нашата земя. Целта на археолозите по принцип не са съкровищата, а изясняването на фактите от древната история. Естествено никой не е против, ако под кирките на работниците се покажат произведения на изкуството или златни предмети.

Тази година късметлии се оказаха двама наши известни учени – доцентите Людмил Вагалински и Бони Петрунова. Първият проучва от години античния град Хераклея Синтика, който се намира край църквата на баба Ванга при Рупите в околностите на Петрич. Този древен център се споменава в произведенията на римските историци Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей. Разкопките на Людмил Вагалински всяко лято откриват нови данни за неговия блясък. Според него Хераклея Синтика се нарежда по значимост до градски центрове като Тесалоника (Солун).

Ето че през август 2018 г. учените попаднаха на поредното доказателство за славата му. Те откриват уникална статуя от І-ІІ в. на мъж в достолепна поза, облечен в римска тога. Пластиката е изработена от качествен бял мрамор, но за съжаление липсва главата. Но най-интересно е откриването в близост до статуята на напълно запазен надпис от същия период. Той бе разчетен от епиграфа от СУ „Св. Климент Охридски“ Николай Шаранков. Според видния специалист по древни езици в надписа се споменава името на агонотета или човека, който е организирал спортните състезания в града, Тиберий Клавдий Бакхий. Почти сигурно е, че статуята е изображение на знатния жител на Хераклея Синтика. Това е втори известен надпис, в който се споменава Тиберий Клавдий Бакхий.

По щастлива случайност доц. Вагалински е специалист в сферата на спорта и по-точно на гладиаторските борби. „В Римската империя организирането на спортни игри е било почетно задължение – твърди той, – с което общината е натоварвала състоятелни граждани. А те са го приемали като чест и са влагали свои средства в уреждането на спортни, драматични, музикални състезания или на гладиаторски игри“. И добавя, че е известно как в Хераклея Синтика е бил тачен култът към богинята на възмездието Немезида, свързвана и с гладиаторските игри.

Но изненадите в тазгодишните разкопки край Рупите не свършват с обезглавената статуя. През октомври там пък излиза прекрасна женска глава от статуя, изработена също от качествен бял мрамор. Прави впечатление прическата на дамата, която е популярна през римската императорска епоха и се нарича melon frisure, защото релефът на косите напомня линиите по кората на пъпеша.

Вече доста години Бони Петрунова проучва живописната черноморска крепост Калиакра, кацнала на едноименния нос. За първи път името е употребено в морската карта, направена от италианеца Пиетро Весконте в 1318 г. Думата произлиза от гръцки език и означава „красив нос“. През същото столетие немският рицар Ханс Шилтбергер използва името Калацерка (“добрите обръчи от стени“), намеквайки за трите здрави укрепителни пояса на Калиакра. Именно тези мощни фортификационни съоръжения карат българските боляри Балик и Добротица да превърнат във втората половина на ХІV в. крепостта в столица на тяхното самостоятелно Добруджанско деспотство. То обхваща североизточните области на старото Българско царство. Историческите данни свидетелстват, че Калиакра тогава е богат средновековен град, а владетелите му секат собствени монети.

Калиакра е една от последните български твърдини, която през 1393-1394 г. пада под османска власт. Лъч на надежда се появява през 1444 г., когато кръстоносната армия на полския крал Владислав Ягело отвоюва крепостта за няколко дни. След тези събития там е настанен османски гарнизон, който остава до Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.

Петрунова не за пръв път вади ценни съкровища при своите разкопки на Калиакра. Това, което се случва рано сутринта на 17 август 2018 г., обаче надминава очакванията. Под пода на помещение от втората половина на ХІV в. е открито малко глинено гърненце. Когато го изваждат от земята, археолозите ахват, защото виждат, че то е пълно със златни и сребърни предмети. Както казва народът – сбъднала се е мечтата да намериш гърне със злато!

Преброяването на находките трае с часове. Оказва се, че съкровището съдържа 957 предмета – 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато. Монетите са от ХІV в. и са български и османски, като последните са на султаните Мурад І (1362-1389) и Баязид І Светкавицата (1389-1402).

Много интересни са и историческите изводи, които учените правят относно заравянето на съкровището. Оказва се, че скъпоценностите са били укрити в самия край на столетието, по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е описано в хроника, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на хан Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 г. татарите на Актав, известен като Добруджанския татарин, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и други.

Така Бони Петрунова изгражда своята хипотеза. Възможно е някой от татарските военачалници да е събрал заграбените от жителите на Калиакра ценности и да е скрил съкровището под пода на къщата малко преди тя да бъде опожарена. Сградата е построена върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от ХІV в.

 

Петрунова открива и китайски скъпоценности

Една от най-уникалните находки на Калиакра бе намерена през 2017 г. Тя също е датирана от ХІV в. и представлява катарама-амулет от скъпоценния камък нефрит. Смята се, че е предметът е произведен в Китай, но е със силно монголско влияние и навярно е дошъл със Златната орда като дарение за някой от владетелите на Добруджанското деспотство.

Ритуално отрязани ли са главите на статуите?

Людмил Вагалински все още не може да си отговори на въпроса дали статуите са били обезглавени с култови цели, или просто са били отчупени. Най-характерният пример за ритуално обезглавяване на статуя е откритата глава на Севт ІІІ от гробницата в могилата „Голямата Косматка“ край Казанлък. Покойният археолог Георги Китов смяташе, че там е изпълнен характерен орфически обичай.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.