На 10 декември 2018 да почерпят

Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас Експерти влизат в училищата по изкуства, за да разкажат за стойността на творческия продукт

ООН предоставя хуманитарна помощ на 650 000 сирийци

Шефът на кабинета на Тръмп Джон Кели подава оставка Пореден висш служител напуска Белия дом

Опасна снежна буря удари югоизточните райони на САЩ, отменени са над 1000 полета (СНИМКИ и ВИДЕО)

Търсят 5700 войници за 800 лв. заплата Най-голям е недостигът в пехотата, на места дефицитът стига 40%

Александър Вучич за снощния протест в Белград: Аз под натиск няма да работя

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 10 декември 2018

Асен Митев – Алехандро: Детската ми мечта е роля в киното Чувствам се прекрасно в кожата си и нямам комплекси, признава Менхънт България 2018

Асен Митев, известен още като Алехандро, преди две седмици спечели титлата Менхънт България 2018 и вече трябва да е на път за далечна Австралия, в Голд Кост, където от 26 ноември до 2 декември текат световните финали на най-престижния мъжки конкурс за красота – „Менхънт интернешънъл“. Настоящият фитнес инструктор и модел беше един от най-одумваните участници в риалити формата „Фермата” през 2015 г. Разговаряме с него малко преди да отлети за страната на кенгуруто.

– Казвате се Асен Митев, защо ви наричат Алехандро?
– В близкото си минало в продължение на 6-7 години работих в мъжки танцови формации, всеки имаше сценичен псевдоним, най-често измислен от самия него, за да се чувства по-добре и изиграе своята роля, когато го представят пред публиката. Все пак, трябваше да има лека загадъчност и различие от истинската личност, която се крие зад псевдонима. “Алехандро” идва от песента на Лейди Гага, която по това време беше голям хит. Въпреки че вече от близо 3 години не танцувам, псевдонимът „Алехандро“ завинаги ще остане част от мен.

– Разкажете за себе си. Какво сте учили? Какво работите в момента?
– Роден съм в София, на 27 години, зодия Лъв. От 1 до 12 клас завърших успешно руската престижна езикова гимназия 133-то СУ „Александър Сергеевич Пушкин” с руски и английски език. След това продължих да уча година и половина в Portsmouth University (София) маркетинг и мениджмънт, после се премeстих със същата специалност в друг престижен английски университет с клон в България, а имено Sheffield University. Поради това, че едновременно работех и обръщах голямо внимание на участията и тренировките в залата, губех стимул и интерес от написаното на хартия и така и не успях да завърша. Не съжалявам, че не съм го направил, защото, когато нещо не му е било писано на човек, Вселената намира начин да промени пътя му. И обратното, когато на човек му е писано, каквито и да са трудностите, пътят му ще бъде осветен от Господ и нещото ще се случи! Казвам всичко това, защото няколко години работих като фитнес инстуктор, а в момента се занимавам точно с това, което искам. Много съм щастлив, че сбъднах една моя мечта, а тя е да имам собствен бизнес – фитнес клуб, който с моите съдружници развиваме успешно.

– Как стигнахте до „Фермата“? Кое изпитание ви беше най-трудно там?
– До „Фермата“ стигнах чрез кастинг, измежду 10 хиляди кандидати бях избран да участвам. Това беше голяма радост за мен, защото 3 години преди това бях кандидатствал за „Сървайвър” и от 12 хиляди човека бях останал в последните 15 мъже, но не бях одобрен, което беше голямо разочарование за мен, тъй като още от първия път, когато видях играта, исках да съм в нея, да се състезавам и да оцелявам! Понеже спряха излъчването му още следващата година, аз намерих алтернативен вариант във „Фермата”. Най-трудно там ми беше гладът и липсата на игри и състезания.

– Визитката ви във „Фермата“ беше доста скандална – злоупотребявали сте с марихуана, правили сте безразборен секс, плащали са ви след него. Това истина ли е, или го казахте в името на шоуто?
– Относно визитката ми, не съм „Аз” в цялата си същност, може наистина да съм правил част от нещата, за да бъда по-интересен, но днес не бих ги казал по такъв грозен начин и на всеослушание. Определено съм пораснал доста оттогава и не бих искал да тъпча едни и същи изстинали топици. По-важното е, че моите близки и приятели ме познават като човек.

– Получавали ли сте някога недвусмислени предложения от дами? А от господа?
– Разбира се, че съм получавал недвусмислени предложения и от двата пола. Няма лошо в това, но все пак аз съм мъж и е доста по-приятно да бъдеш харесван от жени. На другото никога не съм обръщал внимание, не ми е било приятно и съм гледал с насмешка. Днес просто не обръщам внимание, истински важните хора са в живота ми, а не в интернет!

– Как протича подготовката ви за „Менхънт интернешънъл“?
– Подготовката ми за световния конкурс не преминава по планирания от мен начин. За жалост, след конкурса в София се разболях. Има ги тези неща в живота, не всичко е по план понякога. Това, което всъщност ме тревожи, е ограниченото време, с което разполагам за подготовка. Въпреки всичко ще дам всичко от себе си, за да представя мен и страната си по най-подобаващ начин! За мен това е приоритет!

– Какви са очакванията за представянето ви в Австралия? Смятате ли, че един такъв конкурс дава шанс да промените живота си?
– Определено „Менхънт интернешънъл” е огромен форум, събиращ погледите на големи модни брандове от цял свят. Това е голям трамплин за човек с качества в тази сфера. Ще бъда радостен, ако един ден получа предложение за хубава роля във филм, тъй като не крия, че това ми е друга детска мечта!

– Какви планове имате за себе си в по-близко и по-далечно бъдеще?
– Не искам да деля живота на близко и далечно бъдеще, то е едно и само от човека зависи дали нещата ще се случат сега, или след много години. Разбира се, има и такива, които изискват търпение и постоянство. Ако искате да говорим конкретно, мечтая за още по-голям душевен и финансов комфорт, мечтая за щастливо семейство с две деца, стойностна жена до себе си и още по-непремирима жажда за живот.

– Как стои въпросът с момичетата, сигурно ви се натискат?
– Определено мога да кажа, че съм привлекателен за женската аудитория. Има случаи, в които жените първи са правили крачката към мен, даже в повечето случаи е така. Определено не съм от този тип нахални мъже, който ще започне да сваля звезди на жената и да й говори заучени фрази, не че не го умея, но не е в кръвта ми. Това много хора може би ще приемат като стеснителност, неувереност, но аз бих го нарекъл по-високо ниво.

– Всъщност, имате ли приятелка?
– Стигнахме до въпроса с гаджетата, само за да ви разочаровам и да кажа, че в момента нямам сериозна връзка. Да, за съжаление, често хората, които имат голям избор, са сами. Не се чувствам самотен, напротив, имам точните хора, които ме обичат. Щастлив съм от живота и от това, което правя, рано или късно и това ще дойде.

 

Надежда Захариева: Не мисля за смъртта, а за живота

Малцинството, което не познава финансови кризи, има сметка да поддържа мнозинството в състояние на духовна криза, за да го манипулира по-лесно, убедена е поетесата

Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в Радово, Трънско – селото на баща й, но е израснала в Сандански, където през 1928 г. се преселва семейството на майка й – бежанци от Егейска Македония. Има шест сестри и един брат.

Завършила е френска филология в София. През 1964 г. се омъжва за най-прочувствения лирик в съвременната ни поезия – Дамян Дамянов, ражда му три деца и в продължение на 35 години е негова опора, съпруга и вдъхновителка. Самата тя е автор на много любими песни като „Може би“ на група „Сигнал“, „Разпилей ме ти цялата“ на Лили Иванова и „Любовта е“ на Хайгашод Агасян. Надежда Захариева пише текстове за песни на редица фолк-изпълнители. По време на коалиционното управление на Сергей Станишев е зам. министър на културата.

– Г-жо Захариева, отдавна не сме ви виждали в публичното пространство. С какво се занимавате в момента?
– Не живея затворено. Всеки ден „публиката“, която пътува с градския транспорт, може да ме види било в автобус, било в трамвай, било в метрото… Аз съм най-обикновен човек и водя най-обикновен живот. Както се знае, вече съм и баба на двама внука. Преди време се пошегувах, че съм „баба на повикване“. Все по-рядко се налага да помагам, но наложи ли се, се отзовавам. Председател съм на настоятелството на Народно читалище „Д-р Петър Берон – 1926“. Домакин съм на литературния салон към читалището, който сме нарекли „Литературна гостоприемница“. Пътувам из страната на срещи с читатели. С певеца Александър Александров – Алекс гостуваме на пенсионерски клубове и на читалища с музикално-поетичния спектакъл „Балсам за душата“. Както се шегуваме ние, пенсионерите, още съм на собствен ход и на почти обща храна, така че с публиката, с която живеем на един етаж на живота, се срещам много често.

– Една от темите във вашите книги е Любовта. Има ли любов между хората днес или всичко е сведено до материалното?
– Любовта към човека – безусловната любов, която приема другия такъв, какъвто е, е основна цел на моя живот. Без тази безусловна любов, онази, по която въздишат, моля читателките да ме извинят, предимно жените, се оказва доста краткотрайна… Ще си призная нещо – не съм чела най-прочутите любовни романи. Нито „Отнесени от вихъра“, нито „Брулени хълмове“, нито „Вечната Амбър“. Когато моите съученички пееха стари градски песни, аз четях класическа западноевропейска литература. Звучи като самохвалство, но е самата истина. Впрочем, благодаря на Съдбата, че ме отърва от мечтите за някаква невероятна любов и сблъсъкът с реалната действителност не успя да ме разочарова тотално и фатално. Що се отнася до „материалното“, във време, в което оценяват човека само по това, което има, не е чудно, че и Любовта има някои материални съображения. Когато човек се изправи пред избора да има или да бъде, обикновено избира да има.

– Коя криза е по-голяма – духовната или финансовата?
– Мисля, че са обусловени една от друга. Като яйцето и кокошката са. И мисля още, че малцинството, което не познава финансови кризи, има сметка да поддържа мнозинството в състояние на духовна криза, за да го манипулира по-лесно.

– Къде са българските интелектуалци днес? Нямате ли чувството, че са абдикирали от отговорността да обединяват нацията?
– Нямам никакво основание да кажа, че са абдикирали. Просто политическият шум надвиква гласовете им.

– Какво намирате за най-типично в нашия национален начин на мислене?
– Комплексирани сме – или се обявяваме за най-лошите, или за най-великите. А сме човеци като човеци – и с лоши, и с добри страни.

– Съпругът ви Дамян Дамянов от какво го болеше и какво го нараняваше най-много?
– Болеше го, че има бедни и богати. А го нараняваше всичко. Казвала съм – душите на хората като него са като гола рана. И да я погалиш, боли… Но това е дълъг разговор. Не му е тук мястото.

– Написахте много текстове за родните попфолк изпълнители, за което получихте доста критики. Нараняваха ли ви тези нападки?
– Знаете народната поговорка: „Кучето скача според тоягата“. След 10 ноември семейството ни изпадна в тежка финансова криза. Дамян написа: “Все мечтах да остана бедняк, / поне тая мечта ми се сбъдна“. Сбъдна му се. 10 години здравето му вися на косъм. По едно време продавах книги. Трябваше да отсъствам от къщи. Всяка нощ сънувах, че на Дамян, извинявайте за думата, му се пикае… Потърсиха ме певци от попфолка. Започнах да пиша за тях. Не се срамувам, че съм писала. С изключение на няколко по-глупави текста, пишех любовни балади. Някои хора решиха навярно, че получавам много пари. И ме наградиха с какви ли не… плюнки. Срам ме е да призная за какви дребни еднократни суми си „издоявах мозъка“. Но алтернативата беше: „А я хич“…

– Претърпяхте тежка операция. Вярвате ли, че Бог ни помага в големите изпитания?
– Много здравословни премеждия съм имала. На всички ни е „писано“ да напуснем този свят. Надявам се да е по-нататък. Както казваше майка ми, когато се безпокояхме за здравето й: „И в миша дупка да се скрия, смъртта ще ме намери“. Затова не мисля за смъртта, а за живота.

 

И още…

Кобилкина се снима бременна

Берба „вижда“ в човешките души

Весела Нейнски претърпяла 4 операции

Ива Давидова тайно се омъжи

Бал в Лондон събра родния и британския елит

Д-р Хаус е командир на Ордена на Британската империя

Мъжете се заразяват по-често с ХИВ

Лазер реставрира картини и обезкосмява

„Кралицата на писъка” Джейми Лий Къртис: Аз съм невероятна страхливка

Христо Стоянов: Аз нямам спонсори, имам читатели

Елин Пелин получава опрощение на дълга, вместо пари в брой

Силата на проклятието

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 28 НОЕМВРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.