Ахмет Емин Атасой – родолюбецът

Ахмет Емин Атасой на гости при Любомир Левчев през 2015 г.
Ахмет Емин Атасой
Ахмет Емин Атасой

Необясними неща се случват в бездната на съвременната геополитика. Докато нашите политици се люшкат от една до друга крайност в оценките си за Турция, докато партийните лидери се чудят как да бъдат хем в тон с евробюрократите, хем да не развалят добрите съседски отношения, има един човек, който методично и безкористно дълбае в създаването на културни мостове в отношенията България – Турция. Това е Ахмет Емин Атасой – поет и преводач, верен син на България, който от 28 години живее в Бурса, но в сърцето му горят единствено проблемите на родната страна, нашите традиции, литература и култура, с които е отраснал и на които е посветил живота си.

За него поезията не е разлистване на страници, а разлистване на душа. Поетът не облича виденията си в думи, а паметта му съблича баналното от тялото на духовното. Когато се е родил на българска земя, Ахмет е бил омагьосан от незнайна самодива – властна, огнена, фатална и непримирима. Тя е вселила в сърцето му крехката тъга на лирика и приливната сила на бунтаря, съмненията на мъдреца и въжделенията на изгнаника. Той живее днес в Турция, но е син на България и поет на света. Защото проекцията на неговия живот е

„едно дълго стихотворение, просто недовършено
от просто-смъртния“

44-3
„Антология на българската поезия от 60-те години на XIX век до днес“, 2 тома, билингва, УИ „Св. Климент Охридски“, 2014.

Делото на неговия живот е “Антология на българската поезия – от 60-те години на XIX век до днес”, 2 тома (билингва, на български и турски език, 2014, УИ “Св. Климент Охридски”), която е с обем 664 стр. и съдържа творби на 135 поети – от Ботев до най-младите днешни надежди в поезията. Интересното е, че това скъпо издание е финансирано от български меценат и патриот, пожелал да остане анонимен и до днес. Второто издание в Анкара от турския издател BENGU е разпространено в Турция по всички големи библиотеки. Ахмет Емин Атасой е автор на 22 книги на български и на турски език, той е съставител на 6 антологии. Това е огромно по обем, разноликост и оригиналност на културните послания творчество, пример за следване в страдащата и разкъсана от противоречия Европа.

Още от студентските си години, когато за пръв път превежда стихове от Веселин Ханчев, Ахмет Емин Атасой си поставя ясната цел: “Да подготвя една цялостна антология на българската поезия по мой вкус.”

Постепенно упоритият труженик на словото превежда и представя в елитни турски издания над 100 български поети, които са посрещнати с интерес от любителите на поезията в съседната страна. В различни периоди по подбора му съдействат Филип Хорозов, Наджи Ферхадов, Мюмюн Тахир, Воймир Асенов, Иван Есенски.

Антологията проследява 150-годишния път на българския поетически гений – от Христо Ботев до днес. В този си вид книгата представлява една сбита панорама на цялата нова и съвременна българска поезия с всички мирогледни насоки, художествени търсения, жанрови и стилови разнообразия, акценти върху най-ярките представители на няколко поколения творци.

Но нашият поет родолюбец не се задоволява с вече постигнатото и след излизането на този мащабен преводачески труд, който не беше отбелязан почти никъде в медиите (на премиерата през 2014 г. в Столичната библиотека дойдоха едва двадесетина български писатели!), Ахмет Атасой продължи да превежда и да намира начини новите преводи да се появяват в най-престижните турски вестници и списания.

В литературното сп. “Яба” (“Вила”), излизащо в гр. Истанбул, той публикува преводите си на творби от Бойка Драгомирецкая (ноември 2014) и Рада Добриянова (септември 2015). Атанас Капралов е представен в сп. “Йелиз”, излизащо в гр. Бурса (декември 2014). Отделено му е специално място на задната външна корица на списанието със снимка, биографична справка и 3 стихотворения. През 2015 г. същото списание представя Диана Димих. Поетът Захари Иванов се появява през 2015 г. със запомняща се публикация в сп. “Синджан истасйону” (“Станция Синджан”), излизащо в гр. Анкара. Същото списание запознава читателите с творчеството на председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, както и с поезията на Димитър Христов.

Корица на списанието „Берфин/Бахар“
Корица на списанието „Берфин/Бахар“

В Истанбул излиза литературното списание “Берфин/Бахар” (“Пролет”). През август 2015 г. то публикува доста обширен материал, посветен на 80-годишнината на големия български поет Любомир Левчев, както и на приятелството му с Ахмет Атасой. Заглавието е: “Пое­тът, който рискува да не напусне Помпей, казва: турската поезия е силна поезия, която заема своето достойно място в световната литература.” По същото време списанието представи поета Ивайло Диманов, а през 2016 г. цели 10 страници от юлския брой бяха заделени за Георги Атанасов, Надя Попова, Катя Кремзер, Боян Ангелов, Петър Чухов, Иво Георгиев, Георги Гаврилов, Анна Лазарова.

Корица на списанието „Пътека“
Корица на списанието „Пътека“

За да стигнем до януарския брой от 2017-а на сп. “Пътека”, което е заделило специален раздел от 19 страници под заглавие “Образци от съвременната българска поезия в превод на Ахмет Емин Атасой”. Там турските читатели се запознават с поетите Христо Данов, Атанас Звездинов, Димитър Васин, Илеана Стоянова, Славка Мариновска, Стефан Николаев, Анжела Димчева, Атанас Капралов, Ирена Панкева, Калин Терзийски. Публикациите винаги са придружени от биографични данни и снимки. Има ли нужда да се казва, че някои от тези издания – например литературната притурка “Китап” на в. “Джумхуриет”, излизат в 100-хиляден тираж? В нея също многократно са се появявали преводи на наша поезия.

Всичко това е едно красноречиво доказателство както за самоотвержените усилия на Ахмет Емин Атасой, така и за топлия прием на нашата поезия сред читателите в Турция.

Важно е да се отбележи, че нашият творец състави и преведе обемен том “Антология на руската поезия”, за който беше награден с почетен знак “За дружба и сътрудничество” за неговия значителен принос в развитието на руско-турското културно сътрудничество. Наградата му бе връчена на 19 ноември 2015 г. в Руския културно-информационен център в Анкара лично от послaника на Руската федерация в Анкара Андрей Карлов (загинал трагично само преди два месеца при атентат).

Но това не е всичко: междувременно Ахмет Атасой състави нова книга – “Антология на балканската поезия”, включваща стихотворения на 246 поети от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора. Солидният том предстои да излезе до края на годината в Турция.

Тази моя статия се опитва да припомни на отговорните лица в многобройните фондации, академии и министерства у нас, които имат отношение към духовното развитие, че трудът на българския интелектуалец продължава да бъде неглижиран – особено това се отнася за литературата, изкуствата, образованието. Никой от овластените чиновници през последните години не забеляза и не отличи дейността на Ахмет Атасой. В същото време медиите неспирно ни информират само за определени имена, чиито книги се превеждат и издават в Европа или САЩ с помощта на фондация “Америка за България” или други подобни формирования. Връчват се награди на хора, които дори мразят българското и в неопостмодернистичните си залитания обругават родината си. Телевизионните студиа са окупирани от едни и същи културолози, литературни изследователи и пиар агенти, възхваляващи Пяната, но не и същността на литературата.
Може би един ден ще оценим тези невидими радетели на българската кауза, които години наред се трудят на ползу роду и творят – пишат, превеждат, рисуват, създават музика, филми, модерен театър и танц… Те не биха могли да съществуват без отдадеността си на творчеството, те дишат чрез знаците на изкуството. Защото Изкуство не се побира в джоб, в чиния, в къща или в семейство. То е част от митологичната власт – една калинка от свръхобсебване, която излита ненадейно. Към огъня…

Ахмет Емин Атасой

Ахмет Емин Атасой е роден на 16 май 1944 г. в село Крепча, Търговищка област. Завършва турска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”, с втора специалност “Български език и литература” (1968). Работи като литературен сътрудник в БНР (1966-1968). Учител по български език и литература в родния си край (1968-1989), когато е и кореспондент на сп. “Йени хаят – Нов живот”.
През 1989 г. e принуден да емигрира в Турция, където и сега продължава своята литературно-творческа дейност. Представил е в турcки издания над 200 български и руски поети. Член на Синдиката на турските писатели и на СБП. Носител е на Голямата балканска награда за поезия (Румъния) и на наградата “Орфеева лира”. Автор е на над 16 стихосбирки, съставител е на антологиите: “Стихотворения на поети – български турци от 1967”, “Румелийски мотиви в турската поезия от ХV век до наши дни”, “Румелийски мотиви в турския разказ от Танзимата до наши дни”, “Антология на руската поезия от началото на XIX век до днес”; “Антология на българката поезия от 60-те години на XIX век до днес”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Браво на този човек! Ако народите се състояха от подобни личности, нямаше да има нито войни, нито омраза. А защо българските медии и чиновници не го забелязват? Защото не четат поезия и защото не е футболист (например Ники Михайлов) да ни осведомяват с коя е преспал и в кой третодивизионен турски отбор играе!

  2. От какво е бил принуден да емигрира 98 година, като точно по това време падна стария режим, даже се създаде единствената в света етническа партия ДПС. В германия например също е пълно с турци, ама не им разрешават да направят такава партия. Та интересно от какво е избягал господина.

    1. Ха
      Ами сигурно от такива като теб!!!
      В Германия няма такава партия за това си прав, но защо ли във всяка немска партия има с турски имена?????
      И защо тукашните нямат, май на вас ви е много по лесно да си имаме черна коза…..

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.