Труд
Автор:
Анжела Димчева
Под мотото „Българийо, аз всичко тебе дадох...“ пред паметника на Иван Вазов в центъра на София се състоя юбилейно тържество по повод 175 години от рождението на Патриарха на българската литература. Честването на 9 юли 2025 г. беше организирано от Националния литературен музей, а в програмата се включиха: Атанас Капралов – директор на институцията, Васил Терзиев – кмет на Столична Община, Боян Ангелов – председател на Вазовия писателски съюз, и Райна Манджукова – директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина. Събитието се водеше от Надежда Терзи – главен уредник на къща музей „Иван Вазов“ – София.
В словото си Атанас Капралов се спря на биографията на поета и на най-важните акценти в ролята му в драматични исторически моменти: „Още приживе Иван Вазов е бил сравнява с най-светлите имена в европейската литература. Той е най-големият от общо 10-те деца на семейството на Съба и Минчо Вазови. Фамилията на рода означава сладкодумник – човек, който говори красиво. Още на 10-годишна възраст малкият Иван се опитва да римува въжделенията си. Първото си стихотворение написва на 14-годишна възраст. А за начало на неговото творчество се приема стихотворението „Борът“, когато е бил 20-годишен. Още на 45 години той е удостоен с признанието да се чества неговата четвъртвековна литературна дейност. Вече е написал основополагащи произведения във всички жанрове. В самия край на 19. век съдбата му отрежда министерско място в кабинета на Константин Стоилов, но впоследствие той преборва политическите изкушения и се посвещава на словото... Няма събитие, което да не е увековечено от перото на този бележит представител на литературата ни... Сърцето на Вазов и сърцето на нашия народ постепенно се сливат в едно неделимо цяло“. Капралов припомни, че Гео Милев го кръщава Патриарх на българската литература. Не скри огорчението си от днешни опити на самозвани реформатори да бъде пренаписано, адаптирано и обезличено творчеството на Вазов.
Кметът на София Васил Терзиев изрази преклонението си пред един от най-светлите умове в българската история. „Вазов не е просто писател, той е институция, съвест на своята епоха, хроникьор на възрожденския дух, разказвач на свободата и пазител на българския език. С перо в ръка той съгради един цял свят, в който България е жива, силна, горда и красива. София има честта да бъде последният дом на Иван Вазов – улиците, по които е вървял, думите, които е изричал... Неговият глас не е заглъхнал. В моменти на изпитания трябва да се обръщаме към Вазов!“ – подчерта Терзиев.
В пространното си слово Боян Ангелов очерта образа на колоса на българската литература, като цитира първо кратката автобиография на Иван Вазов: „Родих се в Сопот на 1850 г. Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 г. в четвърти клас на Пловдивската гимназия... Записах стихове – зачиракувах в поезията – от осемнайстата си година. От двайсетгодишната ми възраст се захвана период на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението...“. Това е записал Иван Вазов като начало на своята скромна и кратка автобиография, неотличима от животописите на стотиците наши български възрожденци. Биография почти анонимна, почти невидима и лишена от всякакво самоизтъкване. Такава личност е Иван Вазов – патриарх на българската литература и създател на шедьоври във всички литературни жанрове. Наричаме го нашият Вазов, тъй като не само ние принадлежим на могъщия му словесен патос, а и той принадлежи на всички български писатели, на всички български читатели. Вазов успя да премахне междата между него и четящите творбите му. Той съумява по възхитителен начин да се скрие в героите си, в техните съдби и пророчества, да ги доближи до нас така, че да станем частица от жертвоготовността и саможертвата...“.
Съвместно между НЛМ и Изпълнителната агенция за българите в чужбина беше организиран Национален детско-юношески конкурс за най-добър рецитатор на стихове на Иван Вазов под мотото „И мойте песни все ще се четат…“. Наградите на призьорите се връчиха от Райна Манджукова, Атанас Капралов, Васил Терзиев и Боян Ангелов.
Ето и имената на призьорите – много от тях присъстваха и получиха грамотите си.
Първа възрастова група - от 6 до 10 години
Първа награда получават: Милен Русев – „Новото гробище над Сливница“ (9 г., гр. Своге, България) и Георги Георгиев – „Българският език“ (9 г., гр. Есен, Германия);
С втора награда се удостояват: Грета Добрева – „Аз съм българче“ (9 г., гр. Брюксел, Белгия), Мария Шербетова – „Слънцето на заход бега“ (10 г., гр. София, България) и Алиса Мардарь – „Аз съм българче“ (7 г., гр. Кишинев, Молдова);
Почетна трета награда е присъдена на: Костадин Симеонов – „Отечество любезно…“ (7 г., гр. София, България) и Йоан Георгиев – „Край Босфора“ (9 г., гр. Брюксел, Белгия).
Втора възрастова група - от 11 до 14 години
Първа награда получават: Петър Захаринов – „Възпоминания от Батак“ (12г., с. Яхиново, България) и Таисия Василинга – „Българският език“ (13г., гр. Кишинев, Молдова);
С втора награда се удостояват: Натали Божкова – „Майка ми“ (11 г., гр. София, България), Сияна Добрева – „Отечество любезно….“ (13 г., гр. Брюксел, Белгия), Християна Пеева – „При Рилския манастир“ (11г., гр. Варна, България) и Мария Новакова – „Линее нашто поколение“ (12 г., гр. Кишинев, Молдова);
Почетна трета награда е присъдена на: Антониос Кукурикос – „Отечество любезно…“ (11 г., гр. Солун, Гърция) и Матей Николов – „Опълченците на Шипка“ (14г., гр. София, България).
Трета възрастова група - от 15 до 18 години
Първа награда получават: Стиляна Шотлекова – „1875 година!!“ (18г., гр. Стрелча, България) и Ариана Дикусар – „На България“ (16г., гр. Кишинев, Молдова);
С втора награда се удостояват: Денислав Петев – „Новото гробище над Сливница“ (16г., гр. Кишинев, Молдова) и Борислав Свиленов – „Българският език“ (17г., гр. Атина, Гърция);
Почетна трета награда е присъдена на: Калин Братанов – „Опълченците на Шипка“ (15г., гр. Велико Търново, България) и Никол Добрева – „Бунтът“ (16г., Брюксел, Белгия).
Голямата награда се присъди на ОУ „Васил Левски“, гр. Ловеч: Анжела Стоянова – „Българският език“ (13 г.), Радина Цанова – „На България“ (12 г. ) и Гергана Богданова – „Майка ми“ (12 г.)
Последва емоционалната част – рецитал на наградените рецитатори.
Веднага след тържествената част над 100 присъстващи се отправиха към къща музей „Иван Вазов“ на ул. „Иван Вазов“ № 10, където беше открита обновената постоянна експозиция за живота и творчеството на Народния поет, осъществена с подкрепата на Министерството на културата на Република България.
