Ацо, кога си тръгваш?

Атина и Скопие ще търсят нови отношения, за да превъзмогнат старите различия

Току виж фалшивата, стиропорна, антична и барокова фасада на центъра на Скопие изведнъж рухне и се разпадне

Няма шега, няма майтап – договореността между Гърция и Македония двете страни да градят мерки за доверие като условие за решаване на спора за името помежду им, може да свали от каменните и бетонните им пиедестали както Александър Македонски, така и неговия баща Филип и майка му Олимпия. Пък и всички останали фигури от античното минало, които в рамките на програмата „Скопие 2014“ правителството на Никола Груевски нацвъка на всеки два квадратни метра, както се казва, от двете страни на река Вардар.

Или ако не ги свали, поне може да постави на публичен и откровен дебат мястото им в историята на днешна Република Македония, както и очевидната им роля за увеличаване на подозрението в Гърция, че Скопие наистина иска добри отношения с южния си съсед. В това число и да реши спора за името, който дълги години блокира евроатлантическата интеграция на младата балканска държава.

Такива мисли, виждам, витаят из Скопие, и правилно витаят. Колкото и да са зомбирани нашите братовчеди границата, ама и те понякога успешно разчитат посланията, които се съдържат в един или друг акт на политиците от съседните държави, в едно или друго подмятане. Хей така, в чисто приятелски тон. Ама като се замисли човек, уцелват право в десетката.

През изминалата седмица министърът на външните работи на Гърция Никос Козияс върна визитата, която преди месец неговият македонски колега Никола Димитров направи в Атина като първа своя проява извън страната си. Самият факт, че гъркът отиде в Скопие вече бе сериозен сигнал защото седмици преди това тук-таме, дори понякога от сериозни източници се подмяташе, че Козияс ще отложи посещението си като реакция на подписването на Договора между България и Македония. Глупости, разбира се, ама и такива номера има в дипломацията, особено когато става дума за комшиите. Козияс отиде, престоя няколко часа в Скопие, срещна се с кого ли не, направи пресконференция с партньора си, държа се видимо приятелски, ама пак не даде никакъв знак, че решаването на спора за името е предстоящо. За това двете страни щели да разговарят след време, при всички положения след датата 15 октомври. Но за това по- надолу.

Посещението на Козияс, както подобава на представител на сериозна традиционна дипломатическа школа, която не твърде ласкаво някои наричат „византийска“, бе пълно със символи. Най-напред той демонстративно отказа да пътува със самолет защото това би означавало да кацне на летището в Скопие, което носи името „Александър Велики“. Опа-а-а!, първа червена лампичка. Козиас пристигна край Вардар с кола, но ако не се лъжа, не е имал никакъв друг избор на маршрут, освен да мине по магистралата, свързваща границата на Македония със Сърбия с границата с Гърция при Гевгели, която магистрала също носи името „Александър Македонски“. За да се подсили ефектът от този жест на Козиас, по време на пресконференцията с колегата му гръцки журналисти директно попитаха министър Димитров дали Македония вече няма намерение като първа стъпка от мерките за доверие да преименува летището и магистралата, на първо време поне тях. Макар че, какво да му преименуваш на огромния паметник в центъра на централния македонски площад в Скопие, наречен тактично „Воин на кон“, както казваха при откриването – „да не дразним гърците, току виж ни обвинят в кражба на тяхната история и в иредентизъм“. Да, бе, гърците са толкова неграмотни, та не могат да разберат, че това си е Александър Македонски на гърба на верния си кон Буцефал (в Скопие казват Букефал), още повече, че всички македонци го наричат с името му, дори в обръщение е умилителното Ацо, използвано и с достатъчна доза ирония.

Това е положението. Козияс и Димитров се разбраха да активизират работата по изпълнението на приетата преди две години двустранна програма за укрепването на доверието между Скопие и Атина. И сега акцентираха на културния обмен, на размяната на образователни кадри и студенти, на някои други форми, които да сближават хората от двете страни на границата. Съдбата на паметниците, които „дразнят“ гърците, а и на цялата тази „антична“ линия за търсенето на „истинската идентичност“ на днешните македонци, наложена от Груевски, не се споменава в тази програма. Но няма никакво съмнение, че каквото и да се случи, винаги ще има един скрит, дори и не толкова скрит въпрос: а какво доверие може да има помежду ни, когато вие все още вярвате, че сте преките наследници на Александър-Ацо Велики. Та, той винаги е бил наш...

Че този проблем стои в двустранните отношения между Македония и Гърция, е очевидно. Но той стои с пълна сила и пред новото правителство на Зоран Заев – какво да се прави с „продукта“ на проекта „Скопие 2014“, който Груевски реализира. И тук става дума не само за ревизия на похарчените средства, каквато, разбира се, ще бъде направена заради съмненията за много сериозни злоупотреби, но и за преоценка на цялата концепция за внушаване на минало величие и изграждане на фалшива идентичност, която да отдалечи днешните македонци от славянските им корени. И току виж фалшивата, стиропорна, антична и барокова фасада на центъра на Скопие изведнъж рухне и се разпадне. И представата, че Скопие е „втори Лондон“ (двуетажни автобуси като в Лондон, плавателна Вардар като Темза с антични фрегати в него, монтирани върху бетон в реката, „панорамско търкало“, пардон, виенско колело като в Лондон, което също да бъде изградено във Вардар, паметници на герои, качени на кон, без това да е вярно исторически, и други такива...), също ще рухне.

Но дали ще рухне, ще се реши на 15 октомври. Постепенно, но много настойчиво тази дата все повече се определя като вододел, който може да се окаже не по-малко важен за бъдещето на Македония от миналия 11 декември, когато се проведоха предсрочните парламентарни избори. И сега става дума за вот, но този път е местен.

Местен, местен, колко да е местен, след като дори и Никос Козияс даде да се разбере, че ако се стигне до разговори по същество за изход от спора за името, те при всички случаи трябва започнат след 15 октомври. Един вид, да се види доколко сегашната нова власт е устойчива и стабилна, доколкото има перспектива да управлява Македония през следващите месеци и години, за да се води истински сериозен диалог по важния за двете държави проблем.

Гърците очевидно си имат своите сметки, но техните съображения не са лишени от логика. Дали ще нарекат този процес „първо да се опознаем, пък после да танцуваме“, или „дайте да си вярваме повече, за да решим спора по-лесно“, или по друг образен начин, няма значение. Атина е наясно, че резултатите от местния вот на 15 октомври могат да обърнат ситуацията в Македония и вместо стабилност и устойчивост, в страната отново да се завихри отново познатата от предишните три години остра политическа, обществена и морална криза, от която сега правителството на Зоран Заев прави усилия да изведе държавата. И от този изход ще зависи и съдбата както на проекта „Скопие 2014“, така и на спора за името с Гърция, а, както вече писахме, и съдбата на Договора между България и Македония от 1 август.

Така че засега Ацо остава на коня си, колкото и да се иска на някои той да вземе и да си тръгне.

Коментари

Задължително поле