Байдън връща „фуриите на войната“

Икономическото неравенство в САЩ е над равнището от 1929 г. в навечерието на Голямата депресия

От бъдещия президент можем очакваме посредствено повторение на Обама

Песента на Тръмп е изпята. От Байдън можем очакваме посредствено повторение на Обама – мимикрия на прогресивни реформи в страната, връщане към агресивния псевдолиберален империализъм навън. 

Новината, че победителят Джо Байдън счупил крак, като си играел с кучето, ни напомни колко е крехка победата на демократите. Освен крехка тя е и илюзорна. 

Прословутото разделение на Америка, за което се съкрушават либералите, е илюзорно. Реалното разделение е между горната една десета процент – супербогатото малцинство – и 99-те процента. Икономическото неравенство в САЩ е над равнището от 1929 г. в навечерието на Голямата депресия. Това реално разделение не получи ясен израз в изборните резултати и значи няма шанс да бъде сериозно адресирано в близко бъдеще.

99-те процента са горчиво разделени по лайфстайл признак. Илюзорното деление за тръмпистите е: трудова Америка (ние) - работници, дребни и средни предприемачи, и нетрудова Америка (те) - спекулантите-глобалисти от Уолстрийт, либералите-комунисти и лумпените-хрантутници, които смучат данъците на работещите и за благодарност палят и грабят магазинчетата им.

За либералите светът се състои: на върха - от образован и прогресивен интелектуален елит (ние) и долу - от страдащи прогресивни малцинства по расов, полов, етнически, културен, религиозен и друг културен признак: черни и цветни, жени, ЛГБТ... А в средата - консервативни, тиранични мнозинства - червеноврати простаци; гузни бели хора/супрематисти; мъже; хетеросексуални; протестанти и католици, отричащи аборта и Дарвин; хора с пушки и гълтащи бензин камиони; индустрии, разрушаващи природата и точещи нефт за камионите и т. н.

На какво още разчита Тръмп - освен на симпатиите на 73-те си милиона,- до голяма степен подведени - „трудови“ симпатизанти, три-четвърти от които вярват, че изборите са фалшифицирани? Процедурата е следната: до 8 декември беше срокът за решаване на съдебните спорове около изборите, за които чуваме диаметрално противоположни интерпретации от двете страни. На 14 декември избирателите ще гласуват с хартиени бюлетини в своите щати, губернаторите ще заверят резултатите и ще ги изпратят в Конгреса в срок до 23 декември. На 6 януари новоизбраният Конгрес ще преброи отново бюлетините по щати. И на 20 януари новоизбраният президент ще встъпи в длъжност.

Тръмп притиска републиканските мнозинства в щатските събрания да назначат свои избиратели наместо избраните демократи. Затова и големият адвокатски шум за изборни манипулации дори и там, дето няма никакви основания за това.

Какво можем да очакваме от почти сигурния вече нов президент Байдън? Можем ли да се надяваме, че покрай неговата крехка, конформистка и корумпирана фигура във властта ще се промъкнат достатъчно прогресивни демократи и ще се постигне нещо в правилната посока на прогресивни, „социалистически“ реформи за намаляване на неравенството и на международното напрежение? 

Накратко - не. Надеждата е илюзорна. Веднага след обявяването на победата се чуха гласове в лагера на победителите, че демократите трябвало да забравят думата „социализъм“, защото им носела неприятности. Истинските шефове на Демократическата партия (с парите) мислят, че партията е залитнала опасно наляво.
Особено важна за българския читател е външната политика на новия кабинет. Ако Байдън има опит в една управленска област, това е именно външната политика, в това число и отношенията с Русия и други постсъветски страни. Но и тук не се очертава нищо положително.

В идеен план програмната статия на Байдън от април т. г., „Защо Америка трябва отново да води“, показва липса на връзка с реалността и пропагандира агресивен псевдолиберален империализъм в духа на Хилари и нейните „фурии на войната“, някои от които бяха номинирани и в новия кабинет. Първият избор за държавен секретар, Сюзън Райс, бе оттеглена заради уязвимостта си във връзка с разгрома на генералното консулство на САЩ в Бенгази.

И в тази, и в друга статия от 2018 г., „Как да се противопоставим на Кремъл“, Байдън следва стратегията на „лова на руски вещици“, обявява Русия и Путин за враг номер едно на Америка, демокрацията и либерализма. Предвижда възстановяване на американската хегемония в Европа и активизация на антируските провокации на НАТО. Цели се революционизиране на Източна Европа против Русия и се мечтае за разпадането на РФ. Очаквам също, че финансовата помощ за русофобските НПО в нашия регион, сериозно орязана от Тръмп, ще бъде възстановена.

В кадрови план номинациите на Байдън във външната политика и сигурността залагат на функционери с история на подкрепа на агресиите и злоупотребите с власт на Обама. Става дума за Либия и Сирия, подкрепата на саудитската война срещу Йемен, терористичните убийства с дронове - да си спомним класическия въпрос за Хилари за Асанж: „не може ли просто да го дроннем тоя?“). А също неограниченото задържане без съд в Гуантанамо, жестокото преследване на сигнализиралите за незаконни действия на американската държава (whistleblowers), оправдаването на изтезанията, както и участието в масивна корупция на държавни агенции и частни фирми.

Номинираният за държавен секретар Тони Блинкън е бивш зам.-шеф на Държавния департамент и зам.-съветник по националната сигурност при Обама, забогатял като консултант на Пентагона, включително по проект с „Гугъл“ за обезпечаване на убийствата с дронове с изкуствен интелект, който проект бе изоставен заради бунт на възмутени служители на интернет гиганта. Предложеният начело на Пентагона - Лойд Остин. Първият чернокож генерал, който застава на армията е бил командващ силите на САЩ в Близкия изток. Номинираната за директор на НРС Аврил Хейнс, бивш зам.-шеф на ЦРУ при Джон Бренън, има основна заслуга за десетократния ръст на убийствата с дронове при Обама. Предложеният за съветник по националната сигурност Джейк Съливан бе заместник на Хилари в Държавния департамент и съветник по сигурността на тогава вицепрезидента Байдън, смята се „ляв“, но има голяма заслуга за интервенциите в Либия и Сирия заедно с тогавашния посланик в ООН Саманта Пауър.

Както изборите на трети ноември бяха без избор, така и надеждите за чувствителен прогрес при новия президент са неоснователни. Америка ще продължава да се лута по пътищата на историята, а сметката ще плащаме всички.

За първи път ще видим реакционен завой във външната политика без намек за що-годе сериозна прогресивна промяна в страната. За пореден път се убеждаваме, че прекаленото наблягане на расата, пола, начина на живот и другите некласови фактори в политиката е оръжие за масово оглупяване на масите и служи на елитите. И това младо поколение може би няма да доживее социалистическата революция в Америка. А пролетта на 2016 г. роди толкова надежди!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи