На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Путин: Военно-техническите връзки между Русия и Турция се задълбочават

Гърция изплаща предсрочно част от кредитите си към МВФ

Луксозните имоти поскъпнаха с 2,3%

Ердоган на тристранната среща в Анкара: Можем да вземем решение за конкретни мерки, за да изгасим пожара в Сирия

Сълзи и гняв за един век Хайтов 100 г. от рождението на големия писател в Народния театър

Жена загина при челен удар на пътя Русе – Бяла

Нови наводнения в Испания, засегнати са предградията на Мадрид

СЕМ не разбра защо БНР спря Генералният директор твърди, че излъчването на “Хоризонт” не е спирало, а ресорът на Силвия Великова не е сменян

Взривът на бензиностанция в Добрич вероятно е причинен от манипулирана газова бутилка

И инжекция не вдигнала Рейш за „Черно море“

Признава ли се времето за майчинство при изчисляване на процент „клас”

Пернишкото село Люлин е без вода четвърти ден заради поредица от аварии

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 17 септември 2019

Бай Славчо – Фигаро за бедните от Лом 87-годишен майстор отвори “социален” салон

Във времена на бедност и лишения всеки, който има сръчни ръце и добро сърце, гледа не само да оцелее и да осигури семейството си, но и да помогне с каквото може на притиснатите от мизерията хора.

87 годишният Славчо Желязков от Лом, макар и вече доста приведен от годините и съвсем не заможен, помага на съгражданите си с единственото си богатство – уменията си на майстор-фризьор. От години белокосият мъж е отворил в къщата си малък салон и подстригва хора без достатъчно средства на символичната цена от 2 лева.

Бай Славчо пази в спомените си царското време, социализма и демокрацията, но през всичките години животът му е бил изпълнен с труд. ?
Бай Славчо пази в спомените си царското време, социализма и демокрацията, но през всичките години животът му е бил изпълнен с труд.

“Не мога да искам от хората повече при тия жалки заплати и пенсии!”, обяснява майсторът. Ателието на коафьора-ветеран е подредено изцяло в стила от времената на социализма. Бай Славчо върти ножицата и машинката издокаран в бяла като на доктор престилка, а мераклията за прическа кротува под кърпа вързана около врата му. На маса с червена покривка са струпани изпомачкани списания за развлечение на клиентите, докато чакат реда си.

Каква е тайната на творческото дълголетие на Фигаро от Лом?

“Аз съм от старото поколение – подстригвам мъжете като мъже!”, отсича майсторът, без да се притеснява, че влиза в противоречие с тенденциите сред част от актуалните коафьори.

Станал бръснар още в далечната 1948 г. Две години чиракувал, цепел дърва, палел печката, чистел и между другото гледал как работи майсторът. “Така се учеше занаят по онова време!”, обяснява пенсионерът. След казармата овладелият вече тънкостите на прическите чирак положил изпит в Лом и взел майсторско свидетелство. “То тогава не се искаше кой знае колко – мъжките прически бяха три вида – ниска, средна и висока. Но беше важно да оформиш добре косата, да не стърчи никъде, да не порежеш или измъчиш клиента!”, спомня си майсторът. И в онези времена обаче имало модни тенденции – на изпита му се паднало да направи брадичка тип “бантел”. “Добре, че ме бяха подготвили за тая новост – това е брадичка само под долната устна. Изпипах я като картинка!”, спомня си с гордост майсторът.

Взел вече тапията, той почнал работа в кооперативен салон в Лом. Най-елегантните мъже по онова време искали косата им да е на чупки, като на вълни.

Преди да докаже моженето си обаче, градските фризьори, изпълнени с недоверие към младока, му пробутвали само селяни, дошли на пазар, да ги бръсне. “Бяха с четина като бодлива тел, по пет пъти на ден точех бръснача!”, смее се ветеранът. Но с уменията и старанието си Славчо бързо спечелил уважението на колегите и клиентите и станал един от най-търсените фризьори в Лом. Някои оставяли и бакшиши, а най-щедри били моряците от чуждестранните кораби в ломското пристанище. Обрасли като корабокрушенци след седмиците плаване, чужденците оставяли по 20 лева – огромна за онова време сума на бръснаря. Така селското момче вдигнало къща в Лом, оженило се и му се родили две деца. С бръснача и машинката Славчо изкарал над 25 години, но здравето му се разклатило от ежедневното стърчене на крака и по съвет на лекари фризьорът, макар и с неохота, сменил професията. А когато през 1992 след половин век труд Славчо Желязков се пенсионирал, се оказало, че пенсията му едва стига за хляб.

Таксата от 2 лева не я променял от години. “За мнозина и това е много. Някои ходят обрасли като диви круши по улиците, да те е срам да ги гледаш. Като нямат пари за хляб, как да се подстрижат?”, обяснява мотивите за социалната си дейност пенсионерът. На стола пред него обаче сядат не само бедняци. Идват и хора с възможности – бизнесмени и държавни чиновници. Не защото са стиснати, макар че има и такива, но мнозина държат да ги подстриже старият майстор. Някои са му клиенти още от деца. И са убедени, че никой не може като него да ти обере врата, до всяка косъмче, да оформи косата, така, че и най-обикновения мъж да се почувства почти кинозвезда. И накрая с жест на вълшебник да размаха кърпата с възглас “ А, честито!”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Здраве и късмет на този Човек!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.