Ново ръководство на Българския П.Е.Н.-център

Масова стрелба в Илинойс, петима са убити Нападателят е застрелян

Иван Василев: Държавата не е дала две топки на „Локомотив“ (София)

На 16 февруари 2019 да почерпят

Нишан Джингозян: Голяма част българите във Великобритания няма да получат статут

ЕС с пакет от мерки в помощ на сделката за Брекзит на Тереза Мей

Брекзит е с все по-неясна съдба “Голдман Сакс” дава прогнози 50/50 за успех на премиера

НАСА обяви марсоход за мъртъв Последният му контакт със Земята бе през юни м.г.

Медведев пристига у нас на 4 март

Андрей Ковачев: Пакетът „Мобилност“ остава за следващия Европейски парламент

Тодор Чобанов: Няма недостиг на места в детските градини, проблемът е в яслените групи

Митьо Очите кацна на летище София

Мадуро преговаря тайно с Белия дом Надява се скоро да се срещне лично с Тръмп

Авторите на разследването за руския агент „Федотов”: Българските тайни служби са инфилтрирани от руското разузнаване

Столтенберг и Лавров не постигнаха съгласие по договора за ракетите

Балканизацията на световната икономика САЩ имат много повече шансове да запазят водещата си роля в качеството на лидер на свободния свят, отколкото като конкурент на всички

Днес американската икономика е в състояние на пълна заетост и дори е пред прегряване

В политологията терминът балканизация означава и разпадане на определен международен политически субект на съставните си части, които, от своя страна, са в непрестанен конфликт и съревнование помежду си.

Това, което се случва в момента в световната икономика, е именно началото на балканизация. Тя се изразява в това, че функционирането на глобалната система от икономически взаимозависимости престава да се осъществява на институционализирана многостранна основа чрез структури, като Световната търговска организация, МВФ, Световната банка и т.н., а се трансформира в двустранни отношения на всеки срещу всеки. Очертава се разпад и на традиционните икономически, политически и военни съюзи.

Тъй като инициатор на процеса са САЩ, добре е да започнем анализа на тези радикални трансформации с мотивите на американската администрация да постави под съмнение традиционната си международна търговска и финансова политика.

Водещата идея на администрацията на президента Доналд Тръмп е, че стратегията на свободна търговия и свободно движение на капитали, т.нар. либерализъм, не е в интерес на САЩ и води до прехвърляне на производства и до загуба на работни места в посока не само към Китай, но и към Югоизточна Азия, Мексико и Европа. Втората последица на същия процес е нарастващият търговски дефицит и увеличаващият се външен държавен дълг на САЩ.

За да се преодолее всичко това, се предлага политика на протекционизъм, изразяваща се в налагането на вносни мита върху основните конкуренти на САЩ- Китай и ЕС, както и цялостно преразглеждане на търговските отношения в рамките на Северноамериканската зона за свободна търговия, търговските връзки с тихоокеанския регион и т.н.

В този нов свят САЩ нямат съюзници, а единствено противници и конкуренти, обстоятелство, многократно подчертавано от президента Тръмп.

Не е трудно да се види, че тази теза е несъстоятелна. Първо, днес американската икономика е в състояние на пълна заетост и дори, според някои икономисти, е в условия на прегряване, поради което е несериозно да се говори за загуба на работни места. При това, не става въпрос за временно състояние, а за процес на нарастване на заетостта, формирал се устойчиво от края на глобалната финансова криза насам. Разбира се, участието в международното разделение на труда си има особености.

САЩ се специализират в областта на високите технологии и печелят в огромни размери от това. Същевременно обаче, заетостта в други традиционни сектори не може да не страда. Това неизбежно създава социални и регионални напрежения. Според стандартната икономическа теория при подобни неизбежни последици от международната специализация, решението е в компенсирането на губещите за сметка на печелещите от международното разделение на труда.

Що се отнася до търговския дефицит, то митата и конкурентоспособността не са от съществено значение. От макроикономическа гледна точка, една държава може да реализира търговски дефицит само и единствено, ако има превишение на инвестициите над вътрешните спестявания. Това, от своя страна, зависи в решаваща степен от провежданата фискална и монетарна, включително валутно-курсова политика. Следователно, опитите проблемите с външноикономическите дисбаланси да бъдат преодолени по линията на протекционизма означават просто, че се търсят външни врагове за решаване на вътрешни проблеми.

В частност, вместо да повиши данъците върху високите доходи и да намали бюджетния дефицит, което неминуемо би подобрило и търговския баланс, администрацията на Тръмп направи точно обратното, като хвърли вината за последвалите рекордни търговски пасиви върху външноикономическите партньори на САЩ, а също и върху монетарната политика на Федералната резервна система, която се обвинява за покачването на лихвите и поскъпването на американския долар.

Прибягването към политика на затваряне и протекционизъм не е прецедент в икономическата история на САЩ. В частност, през 30-те години, в периода на Великата депресия, в САЩ е приет законът Смут-Холи, предвиждащ рязко повишаване на вносните мита. Британската и френската колониални империи отговорят със същото. Настъпва период на двустранно регулиране и балансиране на търговията и плащанията в рамките на т.нар. клирингова система.

При двустранно балансиране на стокообмена обаче, международната търговия се съкращава до възможностите на по-слабия партньор. Този ефект, заедно с високите мита, води до свиване на международния обмен и глобален икономически спад. Световната икономика се възстановява едва след Втората световна война и след изграждането на многостранните Бретън-Уудски институции.

Съмнително е, че билатерализацията може да реши проблемите на САЩ и останалия свят. Както и през 30-те години, САЩ ще се сблъскат с контрамерките на останалите държави. Освен това, очертаващото се икономическо съревнование между Китай и САЩ не може да бъде решено на двустранна основа. САЩ имат много повече шансове за запазят своята водеща роля в качеството си лидер на свободния свят, отколкото като конкурент на всички. В частност, такава беше икономическата стратегия на президента Обама. От една страна, предишната администрация се стремеше постепенно да намали фискалния дефицит при стимулираща монетарна политика, с крайна цел свиване на търговския дисбаланс и овладяване на външния дълг.

От друга, във външноикономически план САЩ залагаха на изграждането на система от споразумения за свободна търговия, не включващи Китай, които да позволят неутрализиране на икономическата експанзия на Поднебесната империя. Тази политика работеше достатъчно добре, при което е напълно неясно какво налагаше нейното торпилиране.

Преминаването към двустранно регулиране на търговско-финансовите отношения крие огромни рискове. Те са свързани с опасността от намаляване на международния стокообмен, търговски войни и икономически спад. Възможен е тежък срив на международните капиталови пазари. Ще бъдат засегнати негативно процесите на регионална икономическа интеграция, в т.ч. Европейския съюз. Последиците от балканизацията на световната икономика са толкова опасни и очевидни, че вероятността здравият разум все пак да вземе връх, все още не е малка…

Потвърждение на този извод е последната среща между президента Тръмп и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Независимо от агресивната анти-ЕС реторика на американския президент преди срещата, двустранните преговори завършиха неочаквано позитивно и със сериозен успех за европейската позиция. Беше избегнато увеличаването на митата върху автомобилната промишленост, очерта се курс към постигане на нулево облагане на останалите промишлени сектори, намаляване на нетарифните ограничения, субсидиите и т.н. Европа се ангажира да подкрепи САЩ в конфликта с Китай и Русия, поемайки ангажимент да увеличи вноса на соя и американски втечнен газ. Прави впечатление, че двете страни вече разглеждат себе си като съюзници, а не като врагове.

Предложенията на САЩ за либерализиране на търговията с ЕС представляват по същество връщане към стратегията на Обама за изграждане на трансатлантическа зона за свободна търговия, първоначално анатемосана от Тръмп. Предвид официалните прогнози на МВФ, че търговските войни ще доведат до огромни загуби за световната икономика, изразяващи се в стотици милиарди долари, като САЩ са особено уязвими, вероятно ще бъдем свидетели на постепенно връщане към многостранни преговори за преодоляване на проблемите в областта на международната търговия и финанси.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Без да съм икономист, смятам, че вдигането на данъците съчетано с намаляване на бюджетния дефицит (колко ли ще се свие от данъчното повишение, а авторът не отваря дума за други мерки), няма да доведе до намаляване на дисбаланса, повече, отколкото би навредило на потреблението и тнт… но, аз съм лаик, и смятам, че съм също толкоз (не)компетентен спрямо професора, кплкото е той спрямо икономистите на тръмп.

  2. Ганчо е умен мъж, познавам го от1990г./Институт по социология- група за независими анализи/. А този, който не е икономист, нито инженер , нито лекар, но е капак на всяко гърне пълно с нещо рядко, явно си няма друга работа освен да виси в сайтовете. Да е жив и здрав.

  3. Ганьо, защо използваш термина балканизация за
    щяло и не щяло. Този термин е резултат на борбата на великите сили през 19 век за ръскъсеането на
    българския етнос. Особено активна беше Русия . Тя създаде магали идея с цел завладяване на
    Балканите така на Балканите ся появи някаква си
    Гърция. Такъв държава и област въобще не е
    имало . В отговор на тази руска агресия французите
    създава сръбското начертани. Те се стремяха да
    изградят сила, която да се притивопостави на
    Русия. За същата цел те създадоха и тюрма на
    нородите -Югославия . След 1871 ,когато с султански
    ферман, по мирен път, с научно доказани граници
    на българския етнос тези коварни сили се обединиха
    и ни ръскъсах . Още по страшна унищожиха полета ни към бъдещето. Гоньо, когато чуя някой да
    използва термина балканизация за нещо не нормално настръхвам . Ще ми де да крещя гадове
    вие унищожихте всичко човешко в нас Но да чуя
    това от българин не мага да понеса

  4. Прав сте за антибългарския „гръцки“ проект на Русия. Но там има и българско участие. Автор на Мегали идеята е Евгени Вулгарис, съвременник на отец Паисий. Точно за него са предназначени думите: О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин или ….. За съжаление и днес Вулгарис, или както се е нарекъл Болгар, след като преминава на служба при Екатерина ||, има последователи, нашите русофили.

  5. „Балканизация на икономическата система“(Economic Balkanization) е термин, разпространен глобално още преди повече 10 години за да онагледи процес, който е с противоположна посока на глобализацията, процес на раздробяване, накъсване, прекъсване на връзки. И макар, че точно големите държави имат най-голяма полза от глобализацията, Тръмп – противно ва всичко логично, започна томно това – да разкъсва връзки и контакти, изграждани от поколения десетилетия наред. Дано , все пак, здравият разум победи!!Така, че коментиращите по-горе първо да бяха попрочели и после да спорят и набеждават..

  6. Какво значи балканизация ? Нека да кажем истината :
    Балканският дух е свободен и не обича робство, няма и доверие в нищо. Това означава че е неуправляем от чужди сили , което сериозно дразни соросоидите.

    На всякъде им минават номерата но тук никой не им вярва , и те се опитват да дресират с глад наказателно.

    Балканските народи са по-умни от останалите народи и това е кошмар за за соросоидите.

  7. До сега американският народ бяха в робство в собствената си държава и вече няма да бъдат . Тия които реват и твърдят обратното са слуги на соросоидите и са в голяма мъка че свърши лапачката.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.