Процесите у нас, в Турция, Сърбия, Гърция и Албания са непредсказуеми

Предполагаемите резултати от изборите в Гърция говорят за несигурност

Балканите отново са с експериментален синдром на несигурността. Всяка една от балканските страни е под знака на минали, настоящи или бъдещи избори, които засилват несигурността и непредсказуемостта на процесите в тях.

В България всичко ври и кипи. Българските медии и социални мрежи са изпълнени с добри пожелания, закани, клетви и агресия. Мина повече от месец откакто се откри 49-то Народно събрание, в което подобно на предишните няколко, не се приемат закони, не се избира редовен кабинет, а се вихрят скандали, конфронтации и пълна дистанция от реалността. Постоянно се повтаря мантрата за влизане в Шенген и еврозоната. Само между другото се коментира, че е наложително да бъде изработен и гласуван държавният бюджет, но все повече се увеличава пропастта между думи и дела. Спектакълът продължава с печелившия на пръв поглед избор на ГЕРБ-СДС за премиер - бившия вече еврокомисар Мария Габриел. Интригата се задълбочи с все още неясния опит за покушение на главния прокурор Иван Гешев и с почти предсказуемия отказ на БСП и коалиция с ПП-ДБ за подкрепа първия мандат.

Като далечен отзвук на засилващото се предизборно противопоставяне на демократите и републиканците в САЩ може да се оцени конфронтацията между главния прокурор, върнал се от Ню Йорк с вратовръзката на републиканците, и проявеният евроатлантизъм на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Парадоксът е в това, че Бойко Борисов и ГЕРБ-СДС търсеха гаранция за подкрепа от ПП-ДБ чрез предложението за предсрочно освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор. Нещата обаче, не само че не се решиха, но се и задълбочиха. Политическата криза вече е съпроводена с прокурорска и съдебна такава.

Този разграждащ държавните институции процес може да се разглежда и като част от динамичния балкански пъзел. В Сърбия напрежението се засилва с познати от нашия предизборен период сигнали за бомби в училища, което може да се оцени като своеобразно продължение на шокиращите убийства преди няколко седмици. Там също се прави опит за дестабилизация с прицел президента Александър Вучич. Впечатляваща беше информацията за косовските сърби, тръгнали пеша към Белград, за да се включат на 26 май в митинга в подкрепа на сръбския президент.

Голямата тема, която фокусира световното внимание бяха президентските и парламентарните избори в Турция. До 28 май, когато ще бъде втория тур, държавите от региона ще живеят с въпроса кой ще бъде победителят. Двамата претенденти настоящият президент Реджеп Таип Ердоган и конкурентът му Кемал Кълъчдароглу обединяват две противоположни тенденции, които противопоставят сериозно турското общество. Изостреното внимание към въпроса за властта в Турция има не толкова вътрешно икономическо и политическо значение, колкото позиционирането на Турция в регионален и глобален план. Политиката на Ердоган не само е тясно свързана с ролята и мястото на Анкара в НАТО и отношенията u с ЕС, но и с ключовото u значение за отношенията Москва - Киев. Голям успех за Ердоган бе подновената часове преди изтичането u сделка между Русия, Украйна, Турция и ООН за износа на зърнени култури от Русия и Украйна през проливите за следващите шестдесет дни.

Не са без значение за балканската политическа картина и резултатите от местните избори в Албания. Управляващата социалистическа партия, начело с Еди Рама, убедително печели в 54 от общо 61 общини. Като цяло политическото статукво се запазва, което не предполага изненади за албанското позициониране на Балканите.

Другата държава, в която на 21 май се проведоха парламентарни избори, е Гърция. Все още са неизвестни крайните резултати. Промените в избирателния кодекс, приети по време на управлението на лявата партия СИРИЗА, предполагат политическата несигурност в Гърция. Вероятността да няма правителство е голяма, с оглед наложената от избирателния кодекс пропорционалност без бонус места за първата партия. Това предопределя и очаквани следващи избори в най-скоро време, при които ще се прилага системата с бонус места за първата партия.

На практика три ключови балкански държави - България, Турция и Гърция са с много неизвестни по отношение на тяхното политическо бъдеще.

Деконструктивният тон на българските политици, ожесточената президентска битка в Турция и неизвестните все още резултати от парламентарните избори в Гърция, определят високата степен на несигурност в региона. Зад всеки един от тези казуси надничат задокеанският и островният интереси, които нямат нищо общо с националните. Балканите врят и кипят. Въпросът е дали ще им се даде да избират сами своя политически елит, защото през последните двеста години те нямаха тази възможност.