Задължителните текстове ще са подредени в девет теми, учениците също ще могат да предлагат произведения

Петя Дубарова е поместена в раздел „Лю­бовта”

Повече съвременни автори и нови произведения като комедията на Станислав Стратиев „Балкански синдром” и стихотворението „Посвещение” на Петя Дубарова в часовете по български език и литература. Тази възможност е зале­гнала в утвърдените учебни програми за XI и XII клас.

Новите програми по математика, гражданско образование, чужд език и физическо възпитание също вече са факт. Преподаването по тях ще започне от учебната 2020/2021 година, съобщиха от просветното министерство.

Една от най-сериозните промени е по български език и литература. По предложение на преподавателите е решено задължителните текстове в програмата да са разпределени в 9 различни теми – „Родното и чуждото”, „Любовта”, „Вярата и надеждата”, „Трудът и творчеството”, „Миналото и паметта”, „Обществото и властта”, „Животът и смъртта”, „Природата” и „Изборът и раздвоението", като е дадена възможност за избиране на допълнителни произведения. Така според експертите не са налице автори и произведения, които да липсват или отпадат от програмите по литература.

„Добрият вариант, който се случва, е, че най-после изучаването на българската литература в XI и XII клас минава в някакъв тематичен вариант, в който отделните произведения във всяка тема са подредени хронологично и наистина в края на всяка една им едно-две изречения, в които убедително е посочена възможната роля на учителя да избира произведения, които намира за подходящи спрямо своите ученици. Произведения, които са тематично свързани със съответната тема. Хронологично-историческият принцип, по който сме завършили и аз, и вие, най-после е нарушен, а това едно много хубаво нещо. Тематично-жанровият вариант, с минимум произведения дава възможност за избор, така че да не се вторачваме в списъка с автори”, обясни пред „Труд” Марияна Бакърджиева – учител в 9-а Френска езикова гимназия и председател на Асоциацията на учителите по БЕЛ.

Сред новите произведения е стихотворението на Петя Дубарова „Посвещение”, което ще се изучава в XII клас. Ще се учат и „Колко си хубава” на Христо Фотев и „Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков. В XI клас ще четат "Бай Ганьо журналист" на Алеко Константинов.

„В програмата за XI клас в темата за родното и чуждото е включена и комедията на Станислав Стратиев „Балкански синдром”, тоест влизаме в един сатиричен текст, който е много по-близък до нашата съвременност. Включваме и „Бай Ганьо журналист”, което е много по-добро от „Бай Ганьо на гости”, защото дава възможност за по-широки междутекстови връзки, пък ако щете и връзки със съвременността, с опита на децата, с възможността да се създават диалози, които биха могли да дадат посока и към така нареченото гражданско образование, към което се стремим”, посочи Бакърджиева (виж карето).

„Дошло е време да не се съсредоточаваме върху задължителния списък, а върху темата и проблемите, които тя може да предложи като интерпретация. Да можем да предизвикаме читателския интерес у децата и тяхната активност да четат класически и съвременна литература, и това трябва да бъде използвано”, допълни председателят на Асоциацията на учителите по БЕЛ.

 

Мнение

Резултати вместо списъци

„Намирам подхода на разделението на теми за полезен. Той ще подпомогне на учениците в изграждането мнение и в търсене на поглед от различен ъгъл. Историческият ред е повторение на едно и също до безплодност”, посочи пред „Труд” проф. Адриана Дамянова, преподавател по методика на обучението по литература.

Тя коментира и опасението на педагози, че понятието за „епоха” би се забило след промените като неоснователни. „В XII клас през българската литература учениците са преминали отново, както в VII клас. Акцентът в XII клас е поставен именно върху съпринадлежността на българската литература в контекста на европейската и световна култура и литература и понятието едва ли ще се загуби. Ако се продължава по старата програма, се получава следното: учат се едни и същи творби по хронологичен ред, а след това се повтаря същото, само че с други творби в XII клас. По-разумно е различната организация на текстовете, защото отваря различни перспективи”.

По думите й широката общественост се занимава със списъци, вместо с резултати, защото не е важно какво четеш, а как го четеш.

 

Има проблеми с организацията

Отлага се едносменният режим

Училищата няма да преминат на едносменен режим във фиксирания срок до 2020 – 2021 г. Това предвиждат промени в наредба Министерство на образованието.

От министерството обясняват, че срокът не може да бъде спазен, заради проблеми със създаване на нужните условия.

Затова всеки директор на училището ще трябва да разработи план и заедно с общината да определят кога полудневната организация на учебния ден ще започне да се осъществява преди обяд.

Така сега всяка община ще има срок - до 15 декември 2018 година - да представи план за преминаване на едносменен режим на училищата си.

Директорът съгласува възможността за осигуряване на целодневна организация за всички ученици, наличната материално-техническа база и обезпечаването на едносменен режим.

 

Промени

Екскурзии само през ваканциите

Промени в наредбата на образователното министерство забраняват организирането на зелени и бели училища, походи и екскурзии насред учебната година. Те ще се планират само през ученическите ваканции или пък по време на срока, но само до три дни, за да не се отразява на качеството на учебния процес.

Досега децата отсъстваха по цели седмици от училище, за да заминат на екскурзия, наречена "зелено училище", но реално нямаща нищо общо с учебния процес.

Предлага се също успешно завършилите в чужбина клас, съответстващ на IV или на VII клас в България, в годината на кандидатстване да могат да се приемат по държавния план-прием.

С промяна в Наредба №11 за оценяването се премахва и изискването за съхранение на класните и на контролните работи от учителя и се предвижда предоставянето им на ученика с цел обратна връзка към родителите.

 

За родителите

Сменяме школо служебно

Родителите ще бъдат облекчени при преместването от едно училище в друго. Ще отпадане изискването при кандидатстване за прием в V или в VIII клас да се представят копия на документи, като свидетелството за основно образование и др. Тази информация ще се обменя служебно между институциите. Това ще важи и при преместване на ученик от едно училище в друго. Родителят ще подава само заявление в училището, в което желае да бъде записан ученикът. Директорите на двете училища ще се информират взаимно по служебен път, като документите – удостоверение за преместване и др. ще се изпращат служебно. Родителят ще бъде информиран в края на процедурата без да се налага да посредничи в комуникацията между двамата директори.

 

Нов предмет

В часа по „Гражданско образование“ ще разпознават фалшиви новини

Един път седмично

За пръв път МОН въвежда предметът „Гражданско образование” за учениците от XI и XX клас. Една от основните теми в него ще бъде медийната грамотност. Новият час ще се провежда едни път в седмицата, като всяко училище ще преценява дали учителят по история или този по философия да води занятията.

„След демократичните промени гражданското образование присъства в учебната програма. Но за пръв път решихме, че вплетено в другите предмети, то не се случва. Сега ще се изучава в последните две години на средното образование, което също е крайно недостатъчно. Гражданската култура трябва да се формира много по-рано”, посочи пред „Труд” Елена Вретенарова, преподавател по философия и гражданско образование в 32-о СУИЧЕ.

По думите й безспорно фалшивите новини ще бъдат тема №1 в новите часове. Преподавателката е категорична, че идеята децата да се ограмотяват медийно и дигитално чак в XI и XII клас е закъсняло действие. „Трябва да развием критическо мислене от първа група от детската градина”, допълни Вретенарова.

Промените ще засегнат и по-малките. От 4 до 7 клас ще се въведе електронно управление и медийна грамотност в часа на класа, а занятия по пътна безопасност ще има през целия курс на обучение, включително и в детските градини.