Труд
Автор:
Д-р Илия Илиев
Ако се надяваме на по-справедливо бъдеще, трябва да започнем с по-истинно минало
През XVII в. за великия учен Исак Нютон съвременни биографи писали, че „забележимо е придвижил напред всеки клон на математиката“. И във физиката и химията също, така чрез неговите формули светът станал ясно осветен и прогнозируем... Но... появил се през ХХ в. Айнщайн с неговата теория на относителността и пак става мъгляво.
Сравнително отскоро се появи Изкуственият интелект (ИИ, AI) и мъглата за бъдещето на планетата и човеците върху нея се сгъсти. Ами сега! Уж земно творение, но мяза на по-враждебно и от извънземно. Изчадие адово, макар и дигитално, се е пръкнало комай! Девет люде от десет ще затрие, умовете на дечинките ни ще зароби, нова религия е той на замяната.
Характерна фаза при появата на почти всяко необичайно изобретение - „шок от новото“. Обикновено кратковременен. Подобни тревоги и драми е имало при появата на книгопечатането, фотографията, киното, интернета. Всеки път се е вещаело, че човешкото ще бъде увредено. След време неизменно се е появявал нов синтез. След който човекът променя себе си, но не погива.
Това, което виждаме сега, е извънредно ускореното, направо бурно навлизане на ИИ в човешката икономика, култура, език и въображение. Логично противодействието не закъснява. Във формите на скептицизъм, страхове, морални тревоги и философски алармизъм. Противодействието не е реакционен мрак, а естествен за тази фаза отговор на човешкия мозък.
Технологиите рядко навлизат в обществото без кризи. Но кризите не са непременно фатални, те катализират едно ново равновесие. Сблъсъкът не е между враждебни сили, а между потенциални неизбежни съюзници с различен произход. Ако човекът запази активна воля на творец, учен, автор, читател, ИИ няма да го подмени, а ще го усили.
Както микроскопът не отстрани окото, а го направи по-могъщо. Всяка нова технология е била демонизирана като заплаха, докато обществото не успее да я интегрира критично. Иде реч за психологическа и естетическа етика - как да ползваме един мощен инструмент, без да се обезличим в него. Метафората за бутона "Generate" като съвременен изкусител е уместна.
ИИ предлага удобство, с него създава риск от пасивност, задейства присъщия на хората мързел. Те, особено по-младите, бързо откриват, че може да му възложат не само решаването на задачи и изготвянето на текстове, но и процеса на мислене. Появява се нещо като религиозна вяра в технология, която "по-добре знае и по-бързо прави правилното". Изкушение чрез улеснение.
Един от начините бързо да се изгражда навик. В случая да се мързелува, да се отучи човекът от полагане на усилия за преодоляване на трудности и проблеми, да се потисне инстинктът за житейска дълбочина. Не става дума за дигитален сатанизъм, а за чисто човешка битка на ниво вътрешна култура, не на технологично ниво.
ИИ сам по себе си не е враг. Как хората общуват с него е отражение на собствените им страхове, ценности и мечти. Историята е отворена, нейният край не е предопределен, само подлежи на поредната ревизия. Чрез Третия закон на Нютон, както често се случва. Но не механично, а като етично равновесие ИИ, изкуствената интелигентност се блъсна с противодействието – човешкият интелект (ЧИ). Вече виждаме наличието на контратенденции, на диалектическо единство и борба. ЧИ е емоционален, творчески, хаотичен, но ограничен от биология и познавателни пристрастия. ИИ е алгоритмичен, мащабируем, рационален, но лишен от съзнание и автентичен опит.
Както е казано в Дао Дъ Дзин, хармонията се постига чрез баланс, а не чрез доминация. Засега за разлика от Ян и Ин, ЧИ и ИИ не са са равностойни, взаимоотношението им е в доста ранна фаза. Но в обозримо бъдеще между тях ще се появи на истинският синтез. Като невро-дигитални интерфейси, например. ИИ няма собствена воля или умисъл, само отразява човешки цели.
Но хармонията не е гарантирана. Изисква усилия от хората - критично мислене, етични рамки. Как да проверяваме наличието ѝ? През неврологията - какво се случва в мозъка при взаимодействие с ИИ; възниква ли нова форма на „хибридна интелигентност“. Чрез експерименти с креативността - с времето стават ли използващите ИИ по-добри творци, или само по-бързи. Има и други начини.
Да видим как може да се развие хармонията между ИИ и ЧИ при развитието на историческата наука. Тъй като не е каквато ни я преподават. Не е неутрален научен продукт, а производство на властови интереси и идеологии, често претоварена с откровени фалшификации. Дали чрез ИИ човечеството има инструмент, способен да осветли тъмните етажи, коридори и ъгли на миналото?
Какво би се променило, ако разчитаме на неутрална логика и масирана фактологическа проверка при съставянето на историческите разкази? Досега те много често са създавани с определени цели. Да формират идентичности и политически нагласи; да легитимират властта; да изключат "другите"; да обединят общност, напр. нация.
И се получава в наш случай, че кан Аспарух е българин, но баща му кан Кубрат не е?! Или героизират масови убийци, но се премълчават дълги периоди или съществуването на цели народи и култури. Или една история се разцепва на две: на българска и македонска. Според самия Гоце Делчев той е българин; според Скопие е македонец; в трети компромисен вариант е „борец за свобода“; в четвърти - инкогнито, за да не ядосаме Брюксел.
На хоризонта се зададе играч, който не прощава на фалшификаторите. ИИ не вярва в „национална гордост“, „нашите герои“ и „техните лъжи“. Разчита на логика, съвпадения, достъпа до данни и железните връзки между фактите. Които никой не би игнорирал, ако не иска да става смешен. Това би ли довело до болезнено пренаписване на планина от митове, лъжи и „академични интерпретации“?
ИИ вече се използва за анализ на големи масиви исторически данни, датировки, откриване на несъответствия в текстове, за идентифициране на манипулирани изображения или документи. Чрез алгоритми могат да се сравнят хиляди източници за един и същ исторически момент и изолират противоречия, които са били пропускани.
Чрез ИИ се анализира археологически, генетичен и лингвистичен материал, за да се попълни празнините в официалната история. Може да се изграждат алтернативни исторически модели, базирани на причинно-следствени връзки, вместо на идеологически повествования. Стават възможни проекти за анализ на древни текстове и разшифроване на неизвестни писмености.
Станало е възможно намирането на „гласове на забравените“, разграничаването на вероятно от невероятно, изваждането на емоционално натоварените, политически натъкмени разкази от учебниците. Ами ако искаме по-справедливо бъдеще, трябва да започнем с по-истинно минало!
ИИ няма да пренапише историята вместо нас, но ще ни принуди да я преразгледаме с отворени очи и сърца. Най-голямата революция тук не е технологична, а познавателна и етична едновременно. Историята обаче се пише от победителите, такъв ли е ИИ? Не още, ще стане в диалектическа връзка с ЧИ.
Естествено, държави, религиозни институции и влиятелни групи няма да позволят лесно преразглеждане на официалната история. Дори да бъдат идентифицирани фалшификации, интерпретацията на фактите остава субективна. Кой ще реши коя версия е " обективната истина" – това е големият въпрос.
ИИ може да прави предположения, особено за древните епохи, но не винаги да доказва истината. Освен това хората са свикнали от деца с определени исторически разкази, промяната ще предизвика културен шок и отхвърляне при много от тях. Крайният резултат ще зависи от това дали обществото е готово да приеме различно минало.
Невъзможно е да се премахнат всички противоречия, историята все пак не е чиста математика. Ще има историци, упорито защитаващи „научни парадигми“, политиците ще се гърчат в комисии, а ИИ ще продължи да смила архиви със скорост, на която пропагандата не може да реагира. Изкуственият интелект не носи Истината. Просто я прави неизбежна.
