Един факт, който е толкова за гордост, колкото и за срам

Подобно нещо, с такава история, за повечето страни по света е абсолютна рядкост

Това на снимките са забележителните руини на ранносредновековната Беловска базилика „Възнесение Господне“. Тя не се намира в някой голям или важен град, който се е постарал да я запази в това внушително състояние. Намира се по средата „на нищото“, в пустошта, сред красивите северозападни склонове на Родопа планина, на 10 километра южно от град Белово, Пазарджишка област.

Датира от периода V-VІ в. и е била част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке, разположен на площ от цели 80 декара по склоновете на Родопа. Била е катедрала на Левкийската епархия. Запазила се е над 1000 години - чак до XVII век, когато е разрушена от османците при потурчването на българите от чепинските села.

Пиша всичко това, защото ако покажа тези снимки и история на някой чужденец няма да може да повярва, че такова нещо стои забравено и изоставено сред храстите. Във всяка една нормална страна до базиликата щеше да има специален път, държавата да инвестира в нейното популяризиране, самото място превърнато в музей на открито, почистено, с хубаво направени пътеки наоколо и заградено да не се разрушава. И така не само, че щеше да оцелее за поколенията, а и да носи пари на държавата. 

Защото подобно нещо, с такава история, такива внушителни размери и в такова състояние, за повечето страни по света е абсолютна рядкост. У нас е нещо, на което попадаш случайно в храстите по склоновете на Родопа. Един факт, който е толкова за гордост, колкото и за срам.