Сделката ЕС-Меркосур заплашва европейския хранителен суверенитет

Зад привидността на стратегическа необходимост и либерализирана търговия се крие дълбоко циничен пазарлък

Опустошителното въздействие на сделката ще бъде усетено в европейското стопанство

Предложеното Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и блока Меркосур - включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Боливия - е възхвалявано от неговите поддръжници в Брюксел като геополитически и икономически триумф, обещаващ намаляване на тарифите и достъп до пазари.

И все пак, зад привидността на стратегическа необходимост и либерализирана търговия се крие дълбоко циничен пазарлък, който рискува да разтърси основите на ЕС и в частност интегритета на нашия селскостопански сектор, прочутото качество на хранителното ни производство и строгите стандарти за безопасност, които са градени десетилетия на европейско ниво. Далеч от това да е победа за Европа, това споразумение е Троянски кон, готов да отприщи наводнение от внос на продукти с ниски стандарти, които ще унищожат поминъка на европейските фермери и ще инжектират неприемлив риск в европейските хранителни вериги. Истинската същност на тази сделка не е партньорство; тя е политическа целесъобразност, която позиционира европейското селско стопанство като обикновена разменна монета за осигуряване на по-добър достъп за промишлени стоки - автомобили, химикали и машини - от и до обширния южноамерикански пазар. Този циничен обмен пренебрегва стратегическото значение на хранителния суверенитет и доверието на потребителите, подготвяйки сцената за катастрофално състезание към дъното, което заплашва да предефинира европейското производство на храни от еталон за високи постижения до обикновен акт на оцеляване.

Най-непосредственото и опустошително въздействие на сделката ЕС-Меркосур ще бъде усетено в европейското стопанство, където местните производители, които и без това се борят под бремето на бюрокрацията и екологичните изисквания, ще бъдат изложени на груба нелоялна конкуренция. Споразумението въвежда значителни нови тарифни квоти за свръхчувствителни селскостопански продукти, като по-конкретно 99 000 тона говеждо месо и 180 000 тона птиче месо ще бъдат допуснати на пазара на ЕС с рязко намалени тарифи. Въпреки че тези цифри може да звучат малки в сравнение с общия размер на пазара на ЕС, тяхното въвеждане ще засегне и без това несигурните маржове и ще окаже прекомерен натиск надолу върху цените като цяло. За сектори като животновъдството и птицевъдството, които са от централно значение за селските икономики в страни като Ирландия, Франция, Полша, България и Италия, този ценови шок ще бъде екзистенциален. Коренът на тази нелоялна конкуренция се крие във фундаменталната разлика между производствените модели, тъй като европейските фермери работят в може би най-строгата регулаторна среда в световен мащаб, движена от очакванията на потребителите и амбициозни политики на ЕС, докато производителите от Меркосур просто не се придържат към същите високи стандарти. Те се възползват от нискотарифни фуражи, много по-гъвкави закони за (не)хуманно отношение към животните и, което е от решаващо значение, производствени среди със значително по-ниски разходи за труд и по-малко цялостно прилагане на екологичните разпоредби.

Когато тонове говеждо и птиче месо, произведени при тези условия, бъдат допуснати на европейския пазар на малка част от вътрешната цена, икономическата жизнеспособност на хиляди европейски фермери моментално се срива. Аргументът, че тази нова конкуренция ще принуди европейските фермери да „станат по-ефективни“, е жестока заблуда, тъй като той предполага, че те трябва да се конкурират по цена, като изоставят именно високите стандарти, които ЕС уж отстоява; резултатът не е ефективност, а масово затваряне на ферми, зависимост от евтини, вносни храни и ерозия на европейското селскостопанско наследство.

Освен икономическото опустошение, сделката ЕС-Меркосур представлява пряка и осезаема заплаха за качеството и безопасността на храните за европейските граждани. Поддръжниците бързат да твърдят, че „целият внос трябва да отговаря на стандартите на ЕС“, но това е подвеждащо, тъй като по-голямата част от стандартите на ЕС се основават на методи на производствения процес - правила, които очевидно се подкопават. Един от най-тревожните примери за това е въпросът за пестицидите, тъй като ЕС е забранил стотици активни съставки, считани за вредни, но създава път за масов внос на фуражи и други стоки, произведени с използването на същите тези забранени химикали. Това създава неизбежен двоен стандарт, при който европейските граждани са защитени от местното прилагане на тези токсини, само за да ги внасят индиректно чрез хранителната верига, а мащабът на вноса и често нестрогата регулаторна среда в страните от Меркосур въвеждат значителни рискове от замърсяване и постоянен натиск за повишаване на Максимално допустимите стойности на остатъчни количества за улесняване на търговията, което е дълбоко предателство на доверието на потребителите.

Противоречията около методите на животновъдството са също толкова обезпокоителни, тъй като докато ЕС поддържа дългогодишна забрана за говеждо месо, третирано с хормони, остават въпроси относно интензивното използване на антибиотици за стимулиране на растежа и одити от европейската Генерална дирекция по здравеопазване и безопасност на храните на ЕС (DG SANTE) в миналото са разкривали сериозни недостатъци в надзора и проследимостта във веригите за доставки на Меркосур. Интензивните, широкомащабни производствени модели, които позволяват на производителите от Меркосур да подбиват европейските цени, разчитат силно на практики, които компрометират хуманното отношение към животните и повишават риска от заболявания, а като увеличава нашата зависимост от този внос, ЕС мълчаливо одобрява модел на животновъдство, който е далеч от стандартите, които се прилагат в Европа.

Може би най-значителният недостатък в аргумента за безопасността е проследимостта, тъй като сложните, често непрозрачни вериги за доставки в Меркосур, особено за говеждото месо, правят проследимостта практически невъзможна, предотвратявайки всякаква сигурност относно истинския произход на животните и дали тяхното производство е свързано с незаконни дейности, като обезлесяване. Ако ЕС не може да гарантира със 100% сигурност, че всяка внесена пържола, всяка пратка соя и всеки кашон с яйца отговарят на екологичните, социалните и стандартите за безопасност, изисквани от собствените му фермери, цялата основа на регулаторната рамка за храните на Единния пазар е подкопана.

Последиците от прокарването на тази сделка не са просто теоретични; те са пряка заплаха за устойчивостта и самодостатъчността на европейската хранителна система. Сърцевината на европейската хранителна култура е изградена върху качество и разнообразие, но ние рискуваме да заменим локално произведени, висококачествени продукти с масово произведени селскостопански стоки, движени единствено от цената. Този преход е необратим, тъй като след като малките и средни семейни ферми бъдат принудени да прекратят дейността си от ценовия натиск, сложната инфраструктура, генерационните знания и екологичните ползи, които те осигуряват, ще бъдат загубени завинаги.

Политическият наплив за ратифициране на това споразумение, което беше договорено преди повече от две десетилетия и остава фундаментално несъвместимо с днешните императиви за климата и устойчивостта, подчертава дълбоко разминаване в изпълнителната власт на ЕС. То показва тревожно изместване на приоритетите, при което геоикономическата амбиция надделява над благосъстоянието на собствените граждани и интегритета на екологичните ангажименти.

Редно е да се напомни, че търговските споразумения не са самоцел; те са инструменти за подкрепа на устойчив икономически и обществен модел, но сделката ЕС-Меркосур, в сегашния си вид, прави обратното. Тя заключва европейския пазар в неустойчива траектория, гарантирайки печалби за големите агрохранителни корпорации от двете страни на Атлантика, като същевременно систематично подкопава по-малките, по-устойчиви производители, които са гръбнакът на европейското селско стопанство.

Това е момент на истината за Европейския съюз. Дали ще отстоява своите основополагащи ценности за опазване на околната среда, високи стандарти за храните и подкрепа за своите фермерски общности, или ще се поддаде на натиска на индустрията, приемайки пазарлък, който въвежда неприемливи рискове в хранителна верига на европейците и извършва акт на екологично лицемерие в глобален мащаб? Ратифицирането на сделката ЕС-Меркосур означава избор на бъдеще с компрометирано качество на храните, опустошено европейско селско стопанство и опустошително изоставяне на отговорността за климата. Време е да се отхвърли този опасен компромис сега, преди щетите върху европейския хранителен суверенитет да станат постоянни и необратими.