Пациентите имат две възможности - или да плащат лечението си в желаната болница, или да търсят такава, която не е стигнала до преразход на средства
През април преразходът бе 50 млн. лв.
До април болниците със сигурност ще лекуват безплатно пациенти, а след това ще се налага болните да търсят лечебно заведение, което не е изчерпало лимита си, или да си плащат. Това прогнозираха шефове на болници, след като вчера депутатите върнаха отхвърлените от съда лимити на болниците. Някои директори бяха категорични, че и този път текстовете ще паднат, тъй като се нарушават правата на пациентите. Други казаха, че няма да връщат никого, че ако се налага ще правят преразходи, а след това парите ще им бъдат възстановени с лихвите, както се случи миналата година.
До поредното ограничаване на харчове на болниците се стигна сред като изненадващо на заседание на здравна комисия, за приемане на второ четене на промените в Закона за здравното осигуряване, депутатът от ГЕРБ Валери Лачовски, предложи следното: НЗОК да плаща на болниците в рамките на стойностите, определени в договорите им с фонда. Предложението получи подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН, както и от ДПС-“Ново начало”, с чиито гласове бе прието и на второ четене в пленарна зала.
Според приетите текстове лечебните заведения ще бъдат задължени да се вместват в стойностите, които са им определени в договорите с НЗОК за съответната година. Здравната каса ще плаща на болниците в рамките на тези стойности и в рамките на бюджета си, като се отчитат и средствата в резерва. Така на практика се въвеждат нови лимити на болниците след отмяната им от Конституционния съд (КС) през април миналата година.
Причина за извънредната мярка стана прогноза на шефа на НЗОК Петко Стефановски, че към края на годината очакваният преразход в болничната помощ ще е около 270 млн. лв. Още през април бе съобщено, че има разходи за повече от 50 млн. лв. в сравнение с миналата година.
След отпадането на лимитите миналата година болниците отчетоха 200 000 хоспитализации над планираните, достигайки 2.3 млн. хоспитализации и формирайки преразход от над 400 млн. лева. Част от дължимата на болниците “надлимитна дейност” от 146 млн. лева беше прехвърлена за разплащане през тази година.
Депутатът от ППДБ Александър Симидчиев обяви в зала, че групата им няма да подкрепи поправката, защото с нея само се премества финансовото бреме с година напред, когато КС ще анулира промените. Той бе категоричен, че лимитите по никакъв начин няма да повлияят на големите болници и че именно те ще сезират съда. Симидчиев каза, че контролът на разходите на болниците трябва да става по механизъм, който не е противоконституционен и припомни, че от ППДБ са предлагали такива мерки като например уведомяването на пациентите с sms за отчетените на тяхно име дейности от съответното лечебно заведение.
Срещу връщането на лимитите в пленарната зала в четвъртък възразиха и от “Възраждане” и Алианса за права и свободи (АПС). Част от критиките бяха, че поправката е внесена в нарушение на правилника, въпреки, че е била извън първоначалния предмет на предложения законопроект. А също и, че това ще доведе до ограничения при лечението на пациентите и препращането им между болниците. Тези критики бяха отхвърлени от управляващото мнозинство, което обаче само няколко месеца по-рано при гласуването на бюджета отказа да наложи ограничения за плащанията към болниците, предложени от тогавашния управител Станимир Михайлов.
Цветелина Георгиева,
Труд news, Шумен
“Въвеждането на лимит може да се отрази на болниците, които работят планово”, каза изп. директор на МБАЛ Шумен д-р Димитър Костов. По думите му обаче в шуменската болница 70% от пациентите са спешни. Лаконичният му коментар е, че “всеки може да се замисли, ако ги накараме да си плащат, какво може да се случи”.
МБАЛ Шумен е най-голямото лечебно заведение за болнична помощ в област Шумен и е единствената в Шумен, осигуряваща 24-часова медицинска помощ и прием за болнично лечение.
Мария Кехайова,
Труд news, Бургас
Ще страдат пациентите, вероятно ще се наложи да бъдат връщани и разкарвани.
Две-три години нямахме лимити и си работехме нормално. Досега сме задържали положението нормално.
Сега зависи какви лимити ще бъдат сложени, но пациентите ще страдат. Нищо повече не мога да предвидя.
Всяка болница има силни отделения. Ако да речем при нас дойде за лечение дете, а лимитът е изчерпан, ще се налага да го връщаме - с думите “Няма лимит, елате след първо число идния месец...”
Мисля, че така ще е и с доболнична помощ.
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
Решението за връщане на лимитите за болниците е опит да се спрат злоупотребите с надписване на клинични пътеки, но това е изключително трудно и според мен е въпрос на контрол. В нашата болница тази промяна категорично няма да рефлектира върху пациентите, те няма да доплащат за лечението си.
Предполагам, че ако болница надхвърли определения лимит, той ще бъде платен, но със забавяне. Така беше и преди.
Още при разглеждането на бюджета на НЗОК се обмисляше варианта във второто полугодие цените на клиничните пътеки да намалеят заради преразхода на НЗОК за болнична помощ. След отпадането на забраната за заплащане на надлимитната дейност с решение на КС, НЗОК трябва да възстанови на болниците сумата от над 140 млн лв за предходната година за извършени надлимитни дейности. След изказването на Момчил Мавров, че до момента Касата вече е на червено без да се смятат онези 140 млн, които са дължими на лечебните заведения за предходната година, управляващите решиха да възстановят първоначалното положение с определени стойности, които са заложени в договорите между РЗОК и директорите на лечебните заведения.
Това означава, че болниците ще имат ограничения в хоспитализациите, защото няма да имат сигурност и гаранции, че разходите ще им се възстановят своевременно от НЗОК, за да могат да покриват нуждите си при така дадената заявка, че средствата отново не достигат и то още в средата на годината.
Предвижда се част от разходваните средства да се възстановят едва следващата година, което означава, че след достигане на лимита на болниците те или ще отказват прием на пациенти, или пациентите ще постъпват срещу заплащане, за да може лечебното заведение да функционира нормално. Решението за този преразход не е като се поставят лимити, а като се планира и разходва бюджета правилно.
Необходимо е да се засили най-вече контролът на хоспитализациите, една голяма част от които са фиктивни именно с цел източване на НЗОК. Ако контролните органи си изпълняват задълженията съвестно и не си затварят очите пред нарушенията, всеки пациент ще има право на достъп до медицинска помощ, и бюджетът ще е напълно достатъчен да покрие нуждите на лечебните заведения. 9,5 млрд лв са доста сериозна сума.