Как да докараме дъжд

Древни ритуали пресичат безводието

Според Йордан Радичков във всеки кладенец има воден дух, някъде и два

Само дъжд ще ни спаси от мъчителното безводие. Ще напълни язовирите и по тръбите водата ще отиде в чешмите. Оттам ще изригне със силата на Ниагарския водопад!

Всички бордове, комисии и прочие са „мижи да те лажем жаден“. Населени от чиновници, които си нямат понятие от ВиК. Какво разбира например Атанас Зафиров от хидроинженерство. Той пребори Корнелия Нинова, както Св. Георги ламята. Но не може да пребори сушата и заведе народа до живителния извор като светията.

Има древни ритуали срещу безводието доказали своята ефективност.

Пеперуда е най-популярният. Наричат я още Пеперуга, Пеперлюда, Перунига, има и други варианти на името. Това е езически тракийски обред, съхранен през превратностите на времето. Неговият генезис е във вярването, че когато пеперуда се появи над посърналите нивя, ще завали.

Пеперудата е момиче, окичено със зеленина и цветя. На главата носи венец от пресни билки. Символизира връзката с природата. Зедно с група деца обикалят къщите и пеят обредни песни. Пеперудата танцува магически танц, който наподобява летежа на хвъркатката.

Стопаните поливат момичето с „жертвена вода“, за да омилостивят водните духове, властелини на дъжда. Според Йордан Радичков във всеки кладенец има воден дух, някъде и два. Правят се наричания:

Както се лее водата,

така да се сипе дъжда,

да напои земята,

берекет да роди.

Дай Боже!

Биволи на баня в центъра на София, излял се е порой.

Децата получават дарове - пари, хляб, масло, боб. Забранени са яйцата и орехите, за да не предизвикат градушка. Като в класическата творба на Яворов: „Град! - парчета - яйце и орех...“

Когато при тежка суша дневният обред не помогне, се ивършва нощен ритуал. Наречен е Тъмна пеперуда или Шепнешка молитва. Жени излизат мълчаливо като призраци през нощта. Носят съдове с вода, символизиращи облаци. Обикалят нивите и шепнат заклинателни слова. Вярва се, че ако мъж научи за нощното бдение, дъждът няма да дойде.

Мъжкото обаче присъства в друг езически обичай. Герман е примитивна фигура от кал или глина. Моделират я непорочни девойки под ръководството на зрели жени. Големината ù може да стигне до половин метър с ярко изразен фалос. Той е митологичен символ на плодородието.

Ръцете се кръстосват като на мъртвец, полагат куклата в ковчег. Покриват го с цветя, слагат запалена свещ и оплакват. Някъде дори викат свещеник за опелото. Сетне с тържествена процесия отнасят алегорията до река, извор или езеро. Там я погребват, за да „заплаче земята“. Когато наблизо няма вода, полагат ковчега на кръстопът. На гроба слагат малък дървен кръст и жените ходят до деветия ден да правят помени. Ако плисне много проливен дъжд, вадят глинения мъртвец от гроба.

Свързан с живота и смъртта е и ритуалът Мъртвешка сватба. Вярвало се, че когато момък или девойка починат като ерген и мома, душите им са неспокойни. Могат да причинят гибелна суша. Затова се имитира символична сватба, досущ като истинската. Обличат „младоженците“, които са кукли като Герман. Слагат сватбена трапеза, пеят и танцуват. После вдигат очи към небето и чакат да прокапе.

Водоноска или Кумичене също измолва дъжд. Девойки избират „кумица“, която ги води до река или извор. Там мълчаливо пълнят стомни и менчета. Тази вода се нарича „мълчана вода“. В нея се пускат монети, покрива се с цветя. После я разнасят по домовете, където момичетата се пръскат една друга. Наподобяват дъжд.

Разбиването на камък е много интересен ритуал. Юначага с тежък чук се изправя пред голям камък. Никой не го пита „Хей, другарю, ти какво решил си с чука?“ Неговата мисия е да го натроши на парчета. Вътре се крие „затвореният дъжд“. Освободен, той ще рукне на воля и ще напои земята.

Църквата има своя Молитва за дъжд:

Предобри Боже, Създателю наш, Tи направи слънцето да грее над добри и зли и даваш дъжд на праведни и неправедни! Милосърдно погледни на нас грешните, които престъпихме Твоите заповеди.

Не изморявай с глад Твоите люде, но заповядай на облаците да излеят добър дъжд и плодоносна роса върху земята.

Ороси я с Твоето благословение и ни изпрати Твоите богати милости. По Твоята благост умножи земните семена и плодове.

Не оставяй, Господи да изсъхне Твоята земя, но напой земните бразди и ни утеши. Умножи житото и всички земни плодове, тъй че ние, Твоите люде, наситени с насъщния хляб, непрестанно да възхваляваме Тебе, великия Бог, и с недостойните си гласове винаги да величаем Твоя всеблаг промисъл.

Владико Господи Боже наш, 

Ти послуша молбата на пророк Илия Тесвитянина, заради неговата ревност към Тебе, Ти тогава заповяда на дъжда да спре, а после по неговата молитва, пак даде на земята плодоносен дъжд.

Усърдно Те молим, Владико на всички, дай благоприятен дъжд на Твоето наследие и като ни простиш греховете, изпрати дъжд по всички места, дето се нуждаят и просят.

Развесели и зарадвай лицето на земята заради Твоите бедни люде. Защото Ти си наш Бог, Който милва и спасява, и ние Ти отдаваме слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков!

Амин!

Църковният канон отрича езичеството, но все пак „кръстосва кръста“ с някои древни обреди. Кръстоношение, известен още като Молебен за дъжд, е сред тях. Събира се цялото село в празнична премяна. Свещеникът с епатрахил държи Христовия символ. Вдига го към небето и произнася молитва облаците да се отпушат.

Побиването на кръст е свързано с оброчните практики. Вярващите отиват на култово място и дават курбан. Това всъщност е жертвоприношение за омилостивяване на боговете. Откъм християнската част свещеник извършва молебен. Побиват кръст и чакат да завали.

„Много от изброените ритуали се практикуват и в наши дни - сочи един експерт. - Това означава две неща - че продължителната суша не е прецедент по нашите земи и че ритуалите „работят“. Ако не работеха, или сушата не беше често явление, вярвам, че щяха да бъдат пресяти през ситото на времето и отнесени от вятъра на забравата. Притеснително е, че въпреки целия си напредък, днес сякаш все още разчитаме само на древните ритуали. А те се пазят от малцина - хора, толкова свързани с природата, че никога не биха ù навредили. Днес те са като цветя в пустинята - редки, красиви и смирени. Искрено се надявам природата да ги чуе и възнагради. Те поне правят нещо.“

Бордовете, комисиите и прочие чиновнически образувания не правят нищо. Пият бутилирана вода и си чоплят носа. Я да хванат чука и разбият камъка, в който се крие „затвореният дъжд“.