Бащата на популизма

Михаил Такев

Михаил Такев е големият майстор на политическия локум

Той произнася четиричасова реч в Севлиево. Само Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд

Думата "популизъм" превзе общественото пространство. Тя е от ония, които лингвистите наричат buzz words. Бръмчат във въздуха като мухи, предъвкват ги, прескачат от уста на уста. Малцина знаят обаче кой е бащата на популизма у нас.

Михаил Такев първи превръща демагогията в изкуство. Стандартното разпъване на локуми моделира в дълбоки внушения за светлото бъдеще на народа. Той е първоучителят как трябва да се лъже електората, за да печелиш неговият вот.

Роден през 1864 г. в Пещера, Такев завършва Военното училище в София и право в Париж. От там се връща по последна европейска мода. Облечен в черен жакет, светла жилетка и райе панталон. Лачени обувки светят на нозете му. Цилиндър, колосана яка, връзка с диамантена карфица, ръкавици и чадър допълват портрета.

Под тази премяна Такев носи френския демократичен дух и закономерно се влива в редиците на Демократическата партия. Разработва нова стратегия, с която партията да прибере и последната бюлетина. "Някогашните побои, някогашните скандали, някогашните убийства, някогашните подкупи ще заменим с нашите два чифта цървули, па ще тръгнем от град на град, от село на село, от паланка на паланка", обещава елегантният.

Два чифта цървули са малко за Михаил Такев. Купува четири и през 1908 г. тръгва на предизборна обиколка. Когато файтонът наближи селото, сменя луксозните обувки с опинците. Така се приобщава с широките народни маси. Такев слиза на мегдана, глашатаят събира людете и той се обръща към тях: "Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате."

Хората изливат теглилата си, а Такев ги теши с обещания. Само Демократическата партия може да им реши проблемите, категоричен е ораторът с цилиндър и цървули.

"Когато светът почиваше – хроникира един слушател, – неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му – той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на "фразата", народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час."

Михаил Такев произнася четиричасова реч в Севлиево. Само Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд. В Сливен говори пред 15 000 души, аудитория която днешните популисти не могат да съберат. В Босилеград го посрещат 500 почитатели, начело с петима свещеници.

"Благословен грядий во имя господне! Добре дошъл, скъпи гостенино! Ти за нас създаде нов живот", прекръства го един черноризец. "И цяла нощ хора се виеха около моята квартира, цяла нощ буквално", свидетелства екстраординарният политик.

Дори в онези точки на родината, където народът изначално е опиянен, той е еликсир за масите. В Сухиндол, българската Шампания, е посрещнат с хоругви и цветя. В Сунгурларе, изворът на мискета, минава през триумфална арка, вдигната с доброволни пожертвувания на 15 околни села.

Там където не сколасва да стъпи цървулът на Такев, народът е разочарован. "Аз – сочи той – имам депеши, подписани от хора, принадлежащи на всички политически групи, които казват: "Неужели, г-н Такев, не заслужавахме да посетите и нашия край? Без да ни говориш, ела, само мини през нашия край, да види и този народ какво нещо е министър, защото имат едно смътно понятие и мнение за министерския сан."

Къде са корените на тази народна любов?

Корените са в историческия факт, че Михаил Такев слага точка на "вулгарната агитация", както я нарича той. Неговият инструмент е "просветителната проповед". Така дефинира своя принос в ораторското изкуство, което тръгва от Демостен и стига до Йоло Денев.

"Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото", спомня си парламентарният журналист Петър Карчев.

"Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?", попитал внедрен в тълпата агент провокатор. "Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!", хладнокръвно обещал ораторът.

Ето го и кибрита, за който сегашните демагози още не са се сетили. "Уж ще да има по 100 клечки в кутията, а то по 50–60 клечки само. И поне да е здрав, ами е развален – не хваща, не можеш с една клечка да си свършиш работата", дава пример Такев на предизборен митинг в Етрополе. "И извади от джеба си една кутия кибрит, драсна една клечка, не се запали, хвърли я; драсна друга, също, драсна трета, строши се", описва действията му очевидец. "И тази работа ще уредим", кълне се новият Прометей. Бурни ръкопляскания!

На 11 май 1897 г. Михаил Такев е в един файтон с Алеко Константинов. Между пазарджишките села Радилово и Кочагово са посрещнати с пушечен залп. Селяните се целят в Лъжеца Такев, но улучват смъртоносно Щастливеца Алеко.

Вторият път изстрелите са точни. На 24 януари 1920 г. Михаил Такев е убит с четири куршума в Пещера. Атентаторът Георги Донски твърди, че е поставил оловна точка на политическата демагогия.

През 1926 г. Демократическата партия решава да увековечи паметта на своя Мюнхаузен. Създаден е инициативен комитет, който да вдигне монумент на архишарлатанина в българската политика. За място е избрана градинката на ъгъла на улиците "Солунска" и "Ангел Кънчев". Столичната община отпуска 50 000 лева за проекта. Дарения закръглят сумата на 300 000 лева. Бюстът е изработен от талантливия скулптор Иван Лазаров.

Паметникът на популизма е осветен на 23 февруари 1936 г. Речи държат последователи на Михаил Такев. Макар че полагат усилия, никой не може да стигне вдъхновението, проникновението и силата на неговите внушения.
След 9. IX. 1944 г. бронзовият образ на Такев беше сменен с физиономията на Райко Даскалов. Големият майстор на политическия локум обаче не е забравен. Днес неговото име носят улици в Пещера и Пловдив.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи