Безработни хранят с гъби цяла Европа

В село Краище, Белишка община, не са свикнали да мързелуват

„Вие гражданите имате поговорка – да се хванем за зелено, а ние – да се хванем за гъбите, едва сме изтраяли да свърши зимата и да поемем към планината. Нас тя ни храни, иначе друг поминък тук нямаме. Сутрин хукваме в 4 часа по горите и с дни обикаляме в бране на гъби. Не сме забогатели от гъби, но с парите, изкарани от тях, си осигуряваме ежедневието.“ Това разказват безработни от село Краище, Белишка община, прочуто като гъбарското село.

То се намира между три планини - Рила, Пирин и Родопите. Хората казват, че тук Господ е спрял да си почива и е изсипал накуп приказни природни дарове. И е така, защото накъдето и да погледнеш, очите ти потъват в невероятна красота, буквално дъхът ти спира.

И докато се унасяш в тази удивителна природа , хората те сепват и казват - за гледане и възхищение нямаме време.

„За да си добър гъбар, е необходимо не само да познаваш гъбите, но и да имаш здрави крака. Ако блееш по природата, гладен ще останеш.“

В региона най-много виреят манатарките, пачият крак, рижиката, челядинката, овчият крак, масловките, среща се и смръчкулата, споделят местните гъбари. Те се юрват от ранни зори към гората. В последните години имат и конкуренция. Пристигат на тумби селяни от други общини, опъват палатките в гората и също събират гъби. Но не ги гонят. Защото и тях недоимъкът е довел тук.

В началото на сезона казват, че берекетът е добър, дъждовете се оказали благодатни и гъби има.

Тук регионът е известен с огромната безработица. Официално в Белишка община над 70% са безработни. Същото е и в съседната община Якоруда. Затова дойде ли това време хиляди безработни, които не са мързеливи, хващат гората. На ден изминават по 20-30 км, че и отгоре в търсене на гъби.

А гъбата е много лъжовна, намериш 2-3 в даден район, продължиш напред с надежда за още, но се окаже, че вървиш с часове, а нищо не си набрал. Има и дни, в които с късмет може да набереш и 100 килограма, ето миналата седмица двама от селото за три дни изкараха по 400 лева на ден . Но такива добри дни са рядкост, разказват гъбарите.

Затова понякога гъбарите се губят, не усещат кога се е стъмнило, завладени от мисълта за богат „улов“ и за висока надница.

Случва се и да срещат хищници в гората.

За по-спорна работа има гъбари, които се организират, строят си биваци в гората, за да не бият обратния път до изкупвателните пунктове. А когато съберат гъби, една група отива и ги предава. Така работата спори.

Само мързеливите тук гладуват. Планината ни храни буквално, ако не са гъбите, то берем боровинки, диви ягоди, правим ароматни сладка и ги продаваме. Или пък берем билки, изкупвателни пунктове има за всичко, казват местните.

В селото заради гъбите е открит и модерен европейски цех за преработка на гъби. 60 жени работят в него. От тук гъбата поема за страни в цяла Европа- Швейцария, Германия, Франция, Австрия и Италия. В Краище са горди, че техните гъби са прочути и всички в чужбина познават и ценят продукцията им.

А иначе из цялото село има организирани малки пунктове за изкупуване на гъби. Тук парите се дават на момента. И се харчат на момента. На самия пункт има скара за телешки кюфтета, уханието се носи отдалеч, а пред тезгяха има опашка.

„Не че се хваля, ама нашите кюфтета са най-хубави, от чисто месо, няма примеси, няма консерванти, разказва стопанинът Халил Гагъмов. Той хем приема гъба, хем продава кюфтета. При него идват безработни с торбички, набрали по пет-десет кила. Но манатарката върви по 8 лева килограма, така че едно семейство на ден без проблем връзва надница от 80 лева.

Признават, че от гъбите заделят пари първо за плащане на здравните осигуровки, защото без тях ги гонели отвсякъде. После за тока , а сетне за каквото остане.

И докато гъбарите превиват гръб в гората, наш екип разгледа селото. А то никак не прилича на бедняшко. Къщите една от друга по-хубави, дворовете чисти и потънали в зеленина и цветя. Личи, че хората се конкурират кой по-красива къща да направи. „Така е, защото младите и мъжете са в чужбина. Всички спестени пари от гурбета инвестират в домовете си. Ей тая, най-хубавата и голяма къща е на една жена, която стана тираджийка. Кара камион в Австрия, взе проект за къща оттам и си построи дома на своите мечти, разказват ни местните.

Краище е голямо село, живеят около 2500 души. Имат три джамии, лекари и зъболекари. В селото работят 4 шивашки цеха, но работа има само за жените. Тук е женско царство, дойде време на жените да разчитаме, а така не може. Затова кой хване планината, кой чужбината. Важното е да не те мързи, обобщават местните мъжкари. За политика и телевизия тук няма време, защото всеки тича нещо да работи. Въпреки това заръчват:

„Пишете и кажете на нашите управници, да чуят, нека повече предприятия да отворят, че мъжете все сме безработни, а без пари, жените не ни щат!“

Коментари

Задължително поле