Близкоизточният “танц със саби” на САЩ и Иран

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Една напред, две назад - дадено беше време, за да няма жертви

Извън прожекторите на сцената се усещаше осезаемото присъствие на „Сянката“

Сянката на убития в американския въздушен удар в Багдад генерал Касем Сюлеймани, командващ силите за специални операции „Ал Кудс“ на Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИРИ) - Революционна гвардия или Пасдаран, подчинени директно на Аятолаха, надвисна над целия Близък Изток. Светът застина в очакване на сериозен конфликт и то не без основание. Понякога наистина е учудващо колко синтезирано и точно прозвищата, псевдонимите и нарицателните имена могат да охарактеризират една личност. Него го наричаха точно така: „Сянката“ (Sha:bh). През последните 15 години няма нито един важен процес в Близкия Изток където извън прожекторите на сцената да не се усещаше осезаемото присъствие на „Сянката“. Офанзивата на Израел в Ливан срещна уникално противодействие в изкопани километри тунелни мрежи... тактика на „Сянката“. През 2015 г. Русия взема доста рисковано решение за директна намеса в гражданската война в Сирия. Това беше следствие на посещението в Москва на „Сянката“. След превземането на Мосул ордите на Ислямска държава напредваха безпрепятствено към Багдад. Тогава иракският премиер Ал Малики се срещна със „Сянката“ и настъплението беше спряно от организираните от него шиитски милиции. В последствие те отвоюваха и Мосул. Последваха конфликтите с кюрдите на Барзани с Багдад заради ключовия град Киркук, и отново всички се обърнаха към „Сянката“. Одиозен генерал, обгърнат от тайнственост и харизмата на характер, изграждан в тежките условия на кризи. Родом от бедно семейство в гр. Керман, Ислямската революция го заварва като водопроводчик в Техеран. На 23 год. е изпратен като лейтенант на фронта на Ирано-Иракската война. Само за 3 години от командир на разузнавателно-диверсионна група той се издига до командващ 41-а пехотна дивизия (41st Tharallah Division), следват борбата с наркотрафика на границата с Афганистан, кюрдските въстания, и писмото до Ал-Хоменей, с което се обявява категорично против смазването на студентските вълнения в Техеран през 1999 г.

Врагове му бяха не само израелските, саудитските и американските служби, но и ултраислямистките среди в самия Иран. Търсен съюзник при решаването на кризи, така и беше вкаран в предварително изготвен план за неговата ликвидация. Генерал Сюлеймани беше поканен като посредник между иракските сили и саудитски представители в Багдад. В последствие се оказа, че това е предварително подготвян с подходяща версия за прикритие капан, за да бъде осветена „Сянката“ в приборите за прицелване на ракетите „Hellfire“. Така в „адския огън“ изгоря физическото тяло, но „Сянката“ продължи да въздейства върху събитията в региона. Огромното множество от 5,5 милиона души на неговото погребение надхвърли пет пъти молитвените шествия в храма Кааба в Саудитска Арабия. Принудени от популярността на „Сянката“ дори след смъртта му, ръководителите в Техеран бяха задължени да отговорят. Направиха го с крачка напред като атакуваха две американски бази в Ирак, и две назад, предварително уведомявайки иракското ръководство за времето и целите на атаките, а те от своя страна американските сили. Дадено беше време, за да няма жертви.

Втората крачка беше с назначаването на заместника на Сюлеймани Есмаил Каани. Заместникът на „Сянката“ е наистина бледа негова сянка. Досега е отговарял за операциите на „Ал Кудс“ в Афганистан, Пакистан и Централна Азия и се смята, че управлявал основно административни въпроси и не може да се похвали с познаване лице в лице с факторите в основното бойно поле за Иран като Ирак, Сирия, Йемен. Дори не владеел добре арабски. Същите крачка напред и две назад се наблюдават и сред конкуриращия се за влияние в региона ансамбъл. След ракетното нападение над американските бази, президентът Тръмп отговори както и се закани „унищожително“, но... чрез медиите. Светът си отдъхна. „Всичко е наред“, продължаваме напред. Няма загинали американци, а значи „не ме занимавайте с несвойствени неща, имам си работа“. Последваха дълбоко философското разбиране, че с Иран може и да се преговаря, даже и да се обединят в борбата срещу Ислямска държава, която вече я няма на терена, но в международната политика явно още хвърля сянка. Ще има нови санкции срещу Иран, това едва ли е изненада. САЩ няма да позволят Иран да се сдобие с ядрено оръжие, но простете нали това и беше целта на т. нар. Иранска сделка и към това се стремяха също и Русия, ЕС и Китай...?! След убийството на генерал Сюлеймани, Иран обяви пълно изтегляне от това сдържащо го споразумение. Разбира се не мина и без лозунг за предстоящата президентска надпревара, упрек към вътрешната опозиция. Обама (демократите) са „платили парите за изстреляните ирански ракети“, като са им дали време за отдих и са подписали Иранската сделка.

Израел също поведе хорото с ясна крачка напред. Неистова радост за ликвидацията. Но след последвалата ракетна атака с балистичните ракети Fateh-313 и Qiam в две последователни вълни, Нетаняху заяви, че те нямат отношение към убийството на генерала. За вътрешна консумация, защото и те са пред избори, сплаши, че ще отговорят „чудовищно“ на атака от Иран. Какво следва? И двете страни Иран и САЩ не са готови за пълномащабна война. Преимуществото на САЩ като сили и средства е огромно, но такова беше и във Виетнам, Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, а резултатите са далеч от желаното. Иран, наред с ракетните си сили е изградил един от най-големите флотилии от безпилотни ударни апарати и крилати ракети в региона и може да нанесе достатъчно загуби върху авионосната ударна групировка на САЩ в Персийския залив и още 46 техни бази в региона. Ирак - 6000 души, Саудитска Арабия - 20 000, Катар - 13 000, Бахрейн - 8000, Йордания - 2800, ОАЕ - 5000, Сирия - 2800, Афганистан - 14 000 и базата Инджирлик в Турция - 2500.

В краткосрочен план САЩ запазиха присъствието си в Ирак, наистина на висока цена. Ликвидацията може би предотврати превземането на американското посолство, нова криза със заложници по примера от Техеран 1979 г. и изгонването на американските сили от Ирак. В същото време убийството изкара тайнствения генерал „Сянката“ от скриваната самоличност, тайните срещи и задължителните няколко варианта на маршрути за осигуряване, липсата на публични изяви, дори на лика му и така унищожавайки го физически, САЩ създадоха идеологически символ. Сега без никакво съмнение вторият портрет до водача на революцията в Иран аятолах Ал Хомейни ще бъде на генерала с истинското му име Касем Сюлеймани.

Коментари

Задължително поле