Трус от 6-а степен разтърси Нова Гвинея

Свидетел на инцидента с убития българин в Истанбул: Размахваше мачете и мълчеше, след което се барикадира

75 души пострадаха при сблъсъци пред парламента в Бейрут

Хайко Маас: Доставките на оръжие за Либия трябва да бъдат преустановени

Пекарите на кафе пазят в тайна над 800 аромата

Владимир Путин не иска да се връща към времената на неограничен президентски мандат

Почина пациент със свински грип в болницата в Смолян

„Лудогорец“ победи поляци в дебюта на Павел Върба

Започна водоподаването към Свищов, Вардим и Царевец В неделя екипите ще продължат работата си по отстраняване на аварията

Професор Весела Кънчева от София: Доктор Емилова е истински природен лекар Да си здрав е естествено състояние, забравено от модерния човек

Движението за тирове е ограничено на ГКПП „Калотина“ от сръбска страна заради срив

Българин нахлу с мачете в ресторант в Истанбул, полицията го уби (ВИДЕО)

Фандъкова: При най-малък дисбаланс в София, спираме водоподаването към Перник

Бурак Йозчивит стана значим исторически герой

Скенер ще изследва дали армировката на взривения блок във Варна не се е деформирала

Большой се оказа тесен за българския талант

Тази седмица приключи гастролът на Софийската опера и балет в Болшой театър. Руската публика видя едно българско произведение – операта “Янините девет братя” от Л. Пипков, един балет от редовния руски репертоар – “Корсар” по музика на Адолф Адам, и цикъла от 4 опери “Пръстенът на нибелунга” на Рихард Вагнер.

Гастролът (18-23 май) премина с голям успех, с препълнени зрителски салони. Аплодисменти и викове “Браво!” увенчаваха всяко от общо 6-те представления. Първата опера – на Любомир Пипков, беше почетена от шефа на парламентарната комисия за култура и бивш министър Вежди Рашидов. “Зигфрид” пък беше уважен от президентското ни семейство. Румен Радев и съпругата му Десислава бяха посрещнати с аплодисменти от публиката в Болшой.

Предлагаме на читателя откъси от рецензиите на двама руски изкуствоведи.

Докторът на изкуствоведските науки Валерия Федотова е написала аналитична статия за гастрола, която може да се прочете в цялостния й вид на сайта на Софийската опера.
“Янините девет братя” бе представена в Москва за първи път. Бих искала веднага да отбележа, че това сложно по своята структура и мащаб съчинение е написано през 1930-те години на ХХ век с много ярък, своеобразен език. В операта се разкриват извечните проблеми на човешкото битие: доброта, талант, стремеж към създаване на красота и завист, злоба, предателство, разрушаване на прекрасното. Това съчинение представлява мащабна, сложна по структура музикална фреска. И най-важна роля в нейното въплъщаване играе много точният, обмислен режисьорски замисъл на Пламен Карталов. Много сложна задача стоеше пред диригента Жорж Димитров и оркестъра на Софийската опера… Трябва да се отдаде дължимото на инструменталисте, които буквално дишаха заедно с певците!
Най-висока похвала заслужават и солистите, не само изпявайки партиите на главните герои, своеобразни по мелодико-ритмически облик и интонационен строй, но и правдиво предавайки актьорски тези силни драматични роли.

Друг творчески вектор от дейността на Софийската опера и балет се разкрива в празничния, искрящ от светлина и цветове спектакъл “Корсар” в постановката на хореографа Елдар Алиев, автор на музикалната композиция на балета. Може да се отбележи запомнящото се изпълнение на солистите на балета Марта Петкова (гръцката робиня Медора) и Никола Хаджитанев (Конрад). Техните партии, решени в контура на класическия танц, показаха не само прекрасно изпълнение на най-сложни балетни па (стъпки – бел ред.), но и разкриха и че са им подвластни изяществото на особено изтънчения стил на балетната класика, пластичната напевност на движенията в предаването на романтическата лирика на “Корсар” и яркият артистичен темперамент. Тези думи, в пълна сила, могат да се отнесат и към Боряна Петрова (Гюлнара) и Джон Абенанти (Ланкендем). Щедро надарената с актьорски краски комична фигура на Сеид Паша с гротескна жар изигра Трифон Митев.

В своите бележки Е. Алиев пише, че за него театърът представлява място, където идват зрители, вдига се завесата и всички, затаявайки дъх гледат спектакъла. И когато накрая се спуска завесата, те издишат с възгласа: “Потресаващо!”. И ние сякаш сме същите тези зрители, гледащи тази вечер затаили дъх на сцената на Болшой театър на Русия софийския “Корсар” и издишайки на финала, с въодушевление многократно възкликнали: “Потресаващо! Блестящо! Великолепно!”.

Внимание заслужава и отзивът за “Рейнско злато” на Николай Кузнецов, професор от Московската консерватория, заслужил деятел на изкуствата на Руската федерация.
“Оперните произведения на Рихард Вагнер са толкова сложни за поставяне на сцена, така че не много режисьори се осмеляват да ги поставят, а още повече да се постави Вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга” в цялост. Пред режисьорите, диригентите и сценографите неволно застава въпросът кой от постановъчните принципи: реалистически, натуралистически, романтически или модерния в наши дни принцип на системата стаджоне да се използва при постановката на тези спектакли.
Режисьорът Пламен Карталов се е осмелил да постави Вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга” в цялост. На 18 май 2018 г. имах щастието да посетя спектакъла на Софийската опера и балет “Рейнско злато” – пролог към тетралогията “Пръстенът на нибелунга” – и бях поразен до дълбините на душата си. Постановчиците и изпълнителите са съумели така да съчинят и изпълнят спектакъла, че аз даже не забелязах, че продължи три часа подред без антракти.
Режисьорът Пламен Карталов е измислил някакъв свой, много оригинален постановъчен прийом, и за мен остана загадка с какви термини или понятия да го определя. В статията “Режисьорски бележки” Пламен Карталов пише: “Много години мечтах да поставя “Пръстенът” с български артисти, за да разруша стереотипа за това, че българите не умеят да пеят Вагнер”.
Обаче спектакълът показа, че българските артисти не само умеят да пеят Вагнер, но също така съумяха да го изиграят, действайки активно в метафорично измислените и сложно конструирани от постановчиците костюми и на необичайни фантастични места на сценичното действие така, че ние, зрителите-слушатели, подсъзнателно усетихме, че те сякаш живеят сред нас и това са наши съвременници, изпаднали в политически разпри.
Желая на забележителния колектив на Софийската опера и балет начело с нейния директор, талантливия режисьор Пламен Карталов, по-нататъшни творчески успехи.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.