Борисов в Русия, соросоидите в амок

Москва подчинява двустранните си отношения на прагматизма

Отношенията с Русия – една от трите глобални сили заедно със САЩ и Китай – като че ли се отлепиха от точката на замръзване. Посещенията на държавния глава Румен Радев и на министър-председателя Бойко Борисов, съпроводен от ключови министри, които бяха проведени в кратко време, са знакови. Още повече, че г-н Борисов влезе в Кремъл и със самочувствието на българското председателство на Съвета на ЕС.

Българо-руските отношения за съжаление отдавна не са нито „братски“, нито взаимноизгодни, нито изпълват целия си възможен потенциал. Процесът на алиенация започна след разпада на социалистическия блок и беше взаимен. Самата Русия, в мътните времена, когато соросоидните либерали около Елцин я повлякоха към разграбване, разпад и унизително раболепие пред Запада, се дезангажира от България. В средата на 90-те даже се отказаха от ефирната честота, на която у нас се предаваше руската държавна телевизия. Въпреки че българските власти по онова време бяха готови да удължат лицензията. Честите родни жалейки по „необятните руски пазари“ не отчитат обективния факт, че не просто ние изоставихме тези пазари, а и от руска страна значително намаля интереса към българските стоки – и техните потребители, като всички нас, бяха повече вторачени в лъскавите западни стоки.

Съвсем нормални процеси при такава гигантска трансформация, каквато настъпи след края на първата Студена война. Оттам насетне идва неадекватността, а често и откритата злонамереност, съчетана с банална глупост на управляващите в България по адрес на Русия.

Неадекватност, защото мнозинството от родните фактори във външната политика така и не намериха верния тон. Не осъзнаха, че като всяка голяма държава, а след стабилизацията и възхода при Путин – държава с възстановен статут на глобална сила – Русия подчинява двустранните си отношения на прагматизма. Няма емоции, няма тъга по „доброто старо време“. Не защото „Москва не вярва на сълзи“, а защото голямата политика на големите държави изисква хладна калкулация на националния интерес – икономически, военен, политически. И на тази основа - последователна държавна политика. Нито от алтруизъм и симпатии към българския народ САЩ ще изостави американските ТЕЦ-ове, макар че те дерат по десет кожи от народа, нито Германия ще ни предостави някакви привилегии заради спомена от лоялното ни съюзничество през двете световни войни, нито Франция ще се загрижи за българските шофьори повече, отколкото за френските. Същото се отнася и до Русия – няма нито една сериозна причина Русия да търпи щети за своите интереси в името на духовната ни близост. Прагматизъм. Нищо повече и нищо по-малко. Той струи и от шегата, с която отвърна президентът Путин на подмятането на Бойко Борисов за „големите“ – смущавам се, когато се говори за „големите“, защото обикновено от „големите“ се иска да плащат.

Казвам „злонамереност, съчетана с банална глупост“, защото част от родните политически и партийни среди възприеха като единствена форма на своя легитимация пред партньорите от САЩ и ЕС не някакви градивни идеи и политики за развитие на България и региона, а голото отрицание. Кръчмарската русофобия и провинциалните дрънканици на хранениците на международния спекулант Сорос, инсталирани в партии, медии и грантови НПО-та, за мнозина от тях се превърнаха в алиби за гузните им съвести на обикновени подлизурки, номенклатурни отрочета и дребни доносници на ДС в периода на социализма. Пребоядисаха се за една нощ. И кряскат от сутрин до мрак, белким никой в шумотевицата не ги запита – ти, байо, не преподаваше ли научен комунизъм, не пишеше ли злостни филипики срещу „гнилия капитализъм“. Всички те, намериха своето политическо тамагочи в лицето на злополучния президент Плевнелиев. А еманацията на този недостоен манталитет цъфна на транспаранта „Борисов – васал на Путин“. Интересно дали няма да изпратят Меркел и Макрон със същите лозунги. Впрочем, ние сме уникум – няма да намерите другаде партии с една идея - „срещу Русия“. Дори в Южна Америка, където има исторически наслоен негативизъм към „гринговците“, няма партии „срещу САЩ“.

Светът обаче се променя. Американската нация отхвърли агресивната линия на неолиберали и неоконсерватори около Хилъри Клинтън, която насъскваше и родните соросоиди. Идеологическият обрат във Вашингтон с избора на президента Доналд Тръмп, постепенно оставя във вакуум соросоидните гнезда у нас. Те ще изчезнат напълно при евентуален втори мандат на Тръмп, но дотогава ще продължават да тровят българското общество с истерии и пропаганда. Както сега са в амок, защото Борисов е в Кремъл.

Всички партии, които са управлявали страната, без изключение, носят своята отговорност за хладните отношения с Русия. Няма как да липсва „хладина“ от руска страна в срещата Борисов-Путин след антируската реторика на Плевнелиев, блокажа на трите стратегически проекта – „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и „Бургас-Александруполис“.

 

България трябва да е активна

Необходимо е да бъде изминат път за подобряване на тези отношения. България трябва да бъде активна. Защото от подобряване на българо-руските отношения имаме интерес не само ние, но и Европейския съюз. Руската предпазливост към ангажименти в енергетиката и инфраструктурата е очаквана. За тях България е непредвидим партньор, който не взема суверенни решения. Ако днешните управляващи превърнат в устойчив приоритет разширяването на отношенията с Русия, това ще увеличи съществено стратегическата тежест на страната ни в ЕС и на Балканите.

Коментари

Задължително поле