“Борисов-Тръмп”: пробив или “конграчюлейшънс” Визите са прекалено нисък хоризонт, за да продължават да бъдат основното българско искане

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Ще спечелим, ако по време на срещата нашият премиер излезе от брюкселската рамка и потърси собствения глас на България

На 25 ноември българският министър-председател Бойко Борисов ще бъде на официално посещение в САЩ. Гвоздеят, разбира се, е срещата с американския президент Доналд Тръмп. Това няма да е първата възможност за г-н Борисов за разговор пред камината в Белия дом. През 2012 г. по стечение на дипломатическия календар, той стана първият европейски правителствен ръководител, който беше приет от току-що встъпилия във втория си мандат президент Барак Обама.

Без да се броят многобройните работни срещи в рамките на международни форуми по линия на ООН или НАТО, хрониката на двустранните дипломатически отношения България-САЩ след 1989 г. свидетелства, че на официални визити в Белия дом са приемани и премиерите Филип Димитров, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. На ниво държавен глава България е влизала в Белия дом чрез президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов.

Срещата Борисов-Тръмп се подготвя повече от година с поредица от срещи на ниво дипломатически ведомства, а през последните дни правят впечатление и срещите на г-н Борисов с американските посланици у нас и в Гърция, както и с помощник-държавния секретар на САЩ Кристофър Форд. Очаква се ключовите акценти в разговорите в Белия дом да са „Турски поток“, АЕЦ „Белене“, сигурността в Черноморския регион и на Балканите.

Целият въпрос е дали българската страна ще успее да надхвърли рутината на досегашните визити, която се свежда главно до поддържане на стратегическото партньорство между двете страни, скрепено от съюзническите отношения в НАТО, а от българска страна – с поставянето като централен въпрос на отпадането на визовия режим за български граждани.

Благоприятни предпоставки за извеждане на двустранните отношения на ново ниво, с нови и още по-конкретни инициативи и сфери на сътрудничество, без съмнение има. Това е преди всичко идеологическият обрат, който извърши Доналд Тръмп в американската политика. Той върна в мейнстрийма философията на традиционните американски консерватори, които за последен път бяха на власт при Ричард Никсън и неговия първи дипломат Хенри Кисинджър, но от Рейгън насам, бяха изтласкани от глобалистката доктрина, налагана от симбиозата на неоконсерватори и неолиберали, която беше превзела върхушките и на двете американски партии – Републиканската и Демократическата.

При срещата на г-н Борисов с Обама през 2012 г. параметрите на официалната американска политика бяха: еднополюсен свят с господстваща суперсила САЩ, която поддържа международния ред като „световен полицай“, изгражда активно евроатлантическия вектор, разглежда Европейския съюз като привилегирована периферия и ключов съюзник и поставя като елемент на своята национална сигурност изграждането на глобален пазар без административни и политически бариери (неолибералният модел на глобализация).

На 25 ноември г-н Борисов ще се ръкува с Доналд Тръмп в съвършено различна реалност, чиито параметри бяха зададени от доктрината, оповестена от американския лидер още по време на предизборната му кампания, а в последствие официализирани в Стратегията за национална сигурност на САЩ, утвърдена на 17 декември 2017 г. Изготвянето на такъв концептуален документ, който синтезира визията на САЩ за приоритетите на националната сигурност, се предвижда от закона „Голдуотър-Никълс“, гласуван през 1986 г. Досега са приемани общо 17 такива документа. Именно сравнителният анализ на досегашните стратегии с тази от 2017 г. показва дълбочината на промяната, която въвежда 45-я американски президент във външнополитическия курс на страната. През изминалите три години Тръмп беше ключов фактор за пренареждане в дълбочина на геополитическата архитектура на света. И това трябва да бъде осмислено през призмата на българските национални интереси.

След 2016 г. САЩ започнаха последователен демонтаж на статуквото на неолибералния глобализъм. Ерозията на националната държава в полза на наднационални власти и елити беше заменена с възраждане на суверенитета като водещо начало в американската политика и неглижиране и дори бламилане на ключови институции на глобалното управление – Световната търговска организация, Парижкото споразумение за климата, Г-7, ООН. В духа на икономическия национализъм бяха отменени или ревизирани неолибералните споразумения за свободна търговия. Доктрината „Тръмп“, отчитайки обективните реалности в света, е ориентирана към многополюсен свят, в който международния ред се регулира от острата конкуренция и баланси между трите световни военно-политически колоса – САЩ, Русия и Китай.

ЕС е разглеждан като регионален фактор, който няма място „на масата на преговорите“ между Вашингтон, Москва и Пекин. Цялостно е ревизирана досегашната линия на силово господство на САЩ в Близкия изток. Все в тази логика Белият дом залага повече на двустранните отношения, които отчитат националните специфики, а не на мултилатерализма, с който старото статукво се опитваше да налага глобална матрица за развитие и решаване на световните проблеми. Месианският подход на глобалистите беше трансформиран в „принципен реализъм“. По думите на президента Тръмп САЩ не се стремят да налагат своя начин на живот на други народи, а да дават пример на всички останали. А вече пред две сесии на Общото събрание на ООН американският лидер заявява еднозначно: „отхвърляме идеологията на глобализма и възприемаме идеологията на патриотизма“. По отношение на Балканите, към традиционната сдържаност, която републиканските администрации поддържат за разлика от активната политика на демократите към нашия регион, сега се прибавя и едно засега невидимо потвърждаване на зони на влияние, в което Сърбия е оставена в „руския сектор“. В тази връзка е политическа наивност да се смята, че разрешението на родното външно министерство за преминаване на руски военно-транспортни самолети с ракетни комплекси с С400 за Сърбия е станало без съгласието на Вашингтон.

За съжаление, впечатлението е, че българското държавно ръководство все още се движи по инерцията на стария ред, който слезе от сцената с Обама и Хилъри Клинтън. Това трябва да се промени. Как България се вписва по най-добър за страната ни начин в новите геополитически реалности е ключов въпрос, който изисква всестранен анализ и мобилизиране на експертния потенциал и институционалните усилия за формиране на единна държавна позиция. Струва ми се, че България само ще спечели, ако при срещата с президента Тръмп г-н Борисов излезе от брюкселската рамка и потърси собствения глас на България. За Тръмп далеч по-важни са преките, двустранни отношения с държави със самостоятелни позиции, а не с Брюксел и онези, които безусловно следват дневния ред на ЕС в отношенията със САЩ. Визите са прекалено нисък хоризонт, за да продължават да бъдат основното българско „искане“. Трябва да очертаем готовност за нови измерения на стратегическо партньорство, като например ангажирането на българския научен и технически потенциал в космическите инициативи на САЩ. Позицията срещу милитаризирането на Черно море, аргументирана през призмата на икономическите интереси на България, има много повече шансове да бъде чута от Тръмп днес, отколкото от Обама, Клинтън или Буш преди.

Пак за разлика от предходните американски администрации, сега българският премиер има шанс да бъде чут, ако адекватно формулира позицията на България по отношение на Русия. Ние сме направили своя избор като лоялен партньор на САЩ и ЕС, но това не предполага враждебно отношение към Москва, освен ако Кремъл не заплашва националната ни сигурност. Имаме исторически дадености, които правят обществените нагласи към Русия диаметрално противоположни на тези в Полша или Прибалтика. И досегашната линия на глобалистите във Вашингтон да насъскват едно радикално политическо малцинство у нас в духа на пещерната русофобия е безперспективно и дори дискредитира Америка в очите на общественото мнозинство в България. Формулата „не е нужно да мразиш Русия, за да обичаш Америка“ може да се впише в прагматизма и принципния реализъм на доктрината „Тръмп“. Енергийната диверсификация, за която Борисов полага похвални усилия е силен коз в полза на такава линия. Това би позиционирало страната ни по съвършено различен начин и в рамките на ЕС. Вместо „йесмени“, ще изградим самостойна позиция и ясно дефинирани национални интереси, с които Брюксел, Берлин и Париж следва да се съобразяват.

Разбира се, това са само разсъждения. Предстои да видим дали българската държава ще осмисли по нов начин своето място на международната арена или ще останем в коловоза на визите, клетвите за вярност и ведрото „конграчюлейшънс“.

*Автор на монографията “Доктрината “Тръмп” срещу неолибералния глобализъм”, издадена от “Маркет пул”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.