Службите в няколко града се мобилизират за учение, включващо авария в АЕЦ „Козлодуй“ Учението ще наблюдават представители на МАЕ, Беларус, Украйна, Русия и Япония

Търсят още 9 съдебни заседатели в Търговище

Арестуваха предполагаемия посредник в убийството на журналистката Дафне Галиция

И медия в Малта гръмна за скандала с Efbet

Бургазлии с подаръци за деца и възрастни в неравностойно положение Кампанията „Подари от сърце“ на Община Бургас насърчава благотворителността

Синдикатите не са отказват от общия национален протест заради болничните

Вицепремиерът Каракачанов подаде сигнал до главния прокурор за опити за създаване на македонско малцинство в България

Изграждат бази за собствено ползване Автомобилната индустрия е активна

Противниците на Гешев във ВСС три пъти се отрекоха от тезата, че избор с един кандидат не е избор

Вижте кадри от ареста на разбитата група за фалшиви документи (СНИМКИ и ВИДЕО)

АПИ: От утре се въвежда зимното поддържане на пътищата Пътната агенция мобилизира 3000 снегопочистващи машини

Шофьорка се преобърна с колата си в канавка

Ердоган: Ще търсим алтернативи, ако САЩ упорстват с условията за Ф-35

Ивет Лалова влюбена в Сан Франциско

Премиерът: Поне 10 завода в Габрово и Севлиево решиха да направят нови инвестиции

“Борисов-3” – крачка напред, две настрани Днешното правителство търси по-скоро обществено равновесие

Измина една година от сформирането на правителството „Борисов-3“. Опитът за една сравнително обективна оценка изисква да бъдат отчетливо откроени от една страна ролята на самия министър-председател и характера на правителствената конфигурация, й от друга страна – политиката на правителството. Бойко Борисов постигна впечатляващ личен успех по политическо дълголетие в демократични условия – три пъти министър-председател с обща продължителност на управлението, която надхвърля другия известен „дълголетник“ на върха на изпълнителната власт – Стефан Стамболов. Това е обективен факт, който не зависи от оценката, която се дава от гледище на едни или други политически възгледи. Г-н Борисов е и възхваляван, и отричан. Но извън пристрастията или обоснованата критика, трябва да се подчертае, че това тройно легитимиране на неговото управление през парламентарни избори, го превръща в естествен и водещ персонален фактор в партийно-политическата система. Дава му и съществено предимство в отношенията на международната – изграждане на личен контакт и устойчиво доверие с други държавни и правителствени ръководители. Примерите с Меркел, Орбан и Ердоган са показателни.

Във вътрешно-политически план, премиерът на кабинета „Борисов-3“ е твърде далеч от премиера на „Борисов-1“. Последният водеше политика „на върха на копието“ – конфронтационна, агресивна, често излизаща от рамките на добрия политически тон. И още – политика на отрицанието. Днес министър-председателят изглежда далеч по-умерен, по-консенсусен, склонен не само да слуша своите, но и да се вслушва в справедливите критики на опонентите. И още една отлика, но по-скоро с отрицателен знак – сега все по-често се долавя умора от властта. Що се отнася до правителствената конфигурация, то без всякакво съмнение, тя е далеч по-балансирана и стабилна от предходните издания на кабинета „Борисов“. За разлика от еднопартийното управление при „Борисов-1“, което водеше „война срещу всички“, днешното правителство търси по-скоро обществено равновесие – кога успешно, кога несръчно. При „Борисов-2“ коалиционният партньор генерираше хронична нестабилност на правителството – набързо сглобеният „Реформаторски блок“ беше раздиран от вътрешни противоречия и корпоративни зависимости. Докато при „Борисов-3“ партньорите от „Обединени патриоти“ най-малкото са далеч по-предвидими. И ако конструкцията на днешното правителство изглежда по-солидна, то дали е така с политиката, която то провежда? Моята оценка е, че в това отношение критиката преобладава над положителните страни. Политиката на правителството е „крачка напред, после настрани“.

Генералният неуспех на „Борисов-3“, както и на всички предходни правителства без изключение, е неспособността да се очовечат здравеопазването и образованието, и да се провежда активна политика за преодоляване на разрастващото се социално неравенство. Бедността е тъжна реалност в България, а уязвимите групи – болни, възрастни, деца без родители, хора с увреждания – са все така на произвола на съдбата. Сблъскват се с гигантска и бездушна бюрокрация. Социалната система вегетира. Здравеопазването и достъпът на хората до него е на нивото на „третия свят“ и е превърнато в цинична пазарна търговия, а не в основна социална услуга, която съвременната правова и социална държава трябва да обезпечава. В образованието – един професор, доцент или асистент получава по-малко от треторазреден държавен чиновник. Наред с това липсват смели и ефикасни решения за доходите и за подобряване на инвестиционния климат. Твърде муден и недостатъчен е напредъкът по облекчаването на бюрократичната тежест за гражданите и бизнеса. За т.нар. „електронно правителство“ е безсмислено да говорим. То отделните електронни услуги, които предлагат ведомствата, са по-скоро изпитание за нервите и загуба на време, та какво да говорим за електронно правителство.

Ето и три грешки, които илюстрират разминаване с широките обществени нагласи и с нуждите на държавата. Първата, без всякакво съмнение е т.нар. Истанбулска конвенция. Един документ, който се налага с истеричен натиск от международната бюрокрация в много от европейските държави. Документ, който наред с реалните проблеми и добри решения за предотвратяване на насилието срещу жени, прокарва на втори план и се опитва да превърне в универсална норма една от най-спорните съвременни доктрини – джендър-идеологията, според която няма връзка между биологичния и социалния пол. Идеология, която не почива нито на научен консенсус, нито на обществено съгласие в повечето модерни държави. Но е взета на политическо въоръжение от наднационалните институции и се налага като част от неолибералната матрица. Сериозна грешка на г-н Борисов беше самото му еднозначно ангажиране с тази спорна идеология на фона на безпрецедентните възражения на научния и интелектуален елит на България. Оттеглянето на „Истанбулската гостенка“ от парламента и изпращането й в Конституционния съд, създава впечатление по-скоро за временно снишаване, докато отмине бурята на недоволството и изчакване на удобен момент, отколкото за ясна воля за съобразяване с категоричната обществена и експертна критика. Крачка встрани, но е и назад по този въпрос, който взриви обществото. Тежка илюзия е, че след евентуално положително решение на конституционните съдии, тази конвенция ще може да мине през парламента.

Същата политика – крачка напред, после настрани – се води и по отношение на маргиналните корпоративни екоактивисти, които блокират всяко смислено управленско действие в Пирин, за магистрала „Струма“ или за гарантиране на частната собственост. След всяка крачка напред по тези въпроси, следва винаги крачка встрани – показен флирт на управляващите с няколкото файтона „зелени“ активисти, зад които не стои нито истината, нито обществения интерес. Наред с това се законодателства „на парче“. Последният пример в това отношение е дискусията в управляващата коалиция за премахване на рекламите на лотарийните игри и ограничаване на разпространението им. Подобна мярка би била грешка не просто, защото българската уредба е в съответствие с европейската, че даже и още по-стриктна, а защото високите данъци, които плащат лотариите, пълнят бюджета с близо 200 милиона годишно.

На този фон не може да не се открои значително по-умерената и далновидна политика на „Борисов-3“ в международните отношения. Ролята на България като председателстващ ЕС естествено концентрира външнополитическата активност в правителството. Националната изпълнителната власт на държавите-членки, повече от всяка друга, е „моторът“ на взаимодействието в рамките на Европейския съюз. И премиерът съумя да превърне страната ни в център на дебатите за Западните Балкани. Откроява се и разликата с „Борисов-2“, който беше безкритичен ретланслатор на русофобските истерии, подклаждани от ястребите във Вашингтон около Хилъри Клинтън и демократите. Спомнете си само националното унижение, което съставляваше агресивната русофобия на Митов и Плевнелиев! Смяната на властта и идеологическият обрат във Вашингтон постепенно се отразиха и у нас. За „Борисов-3“ членството в ЕС и НАТО не означава тотална липса на суверенна позиция. Отказът на правителството да гони руски дипломати, заради абсолютно недоказаните твърдения на Лондон по аферата „Скрипал“, беше силен ход, който макар и съвсем символично, компенсира отчасти тежките дисбаланси в българско-руските отношения.

Въобще, в рамките на тази година управление, „Борисов-3“ показа нов облик и по-балансирана политика, но за сметка на това не успя да реши никой от големите и гноясали проблеми, които тровят живота на България в здравеопазването, образованието и социалната сфера. Липсата на сериозна, компетентна и по-добре окомплектована в кадрово отношение политическа алтернатива лишава от стимул управлението на ГЕРБ. Те все повече властват, вместо да управляват. А когато този синдром се задълбочи, обикновено идва краят на един политически цикъл.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Категорично не приемам позицията на автора за хазарта. Положението е катастрофално. Хазартната зависимост е унищожителна болест, която се разпространява като епидемия. И държавата, заради 200 млн. данъци съзнателно участва в заразата ! ?

  2. КРАЯТ НА БОРИСОФФФ 3 И НА САМИЯ БОКУ КАТО ПОЛИТИК СЕ ЗАДАВА СЪС ЕДНА НЕЗАВИДНА СКОРОСТ , КОЯТО ДАЖЕ И САМИЯ БОКУ НЕ МОЖЕ ДА НАМАЛИ……………….

  3. Слабо и повърхностно и „леко“ ибрикчийско…

  4. той е пожърникар:явно товъ не е ич достатъчнъ нъ селенете зъ дъ съ нясно кой ги команди:(XXI век сме драги селяци съ селяци:инък се прiсмiвъхтi нъ байВИтошу цървулъ и продължавъти дъ обвиянвъти кремъл чи ни го били тошокъскетъ нътресли):селенестеси и селене ште си пукните

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.