“Борисов-3” - крачка напред, две настрани

Днешното правителство търси по-скоро обществено равновесие

Измина една година от сформирането на правителството „Борисов-3“. Опитът за една сравнително обективна оценка изисква да бъдат отчетливо откроени от една страна ролята на самия министър-председател и характера на правителствената конфигурация, й от друга страна - политиката на правителството. Бойко Борисов постигна впечатляващ личен успех по политическо дълголетие в демократични условия - три пъти министър-председател с обща продължителност на управлението, която надхвърля другия известен „дълголетник“ на върха на изпълнителната власт - Стефан Стамболов. Това е обективен факт, който не зависи от оценката, която се дава от гледище на едни или други политически възгледи. Г-н Борисов е и възхваляван, и отричан. Но извън пристрастията или обоснованата критика, трябва да се подчертае, че това тройно легитимиране на неговото управление през парламентарни избори, го превръща в естествен и водещ персонален фактор в партийно-политическата система. Дава му и съществено предимство в отношенията на международната - изграждане на личен контакт и устойчиво доверие с други държавни и правителствени ръководители. Примерите с Меркел, Орбан и Ердоган са показателни.

Във вътрешно-политически план, премиерът на кабинета „Борисов-3“ е твърде далеч от премиера на „Борисов-1“. Последният водеше политика „на върха на копието“ - конфронтационна, агресивна, често излизаща от рамките на добрия политически тон. И още - политика на отрицанието. Днес министър-председателят изглежда далеч по-умерен, по-консенсусен, склонен не само да слуша своите, но и да се вслушва в справедливите критики на опонентите. И още една отлика, но по-скоро с отрицателен знак - сега все по-често се долавя умора от властта. Що се отнася до правителствената конфигурация, то без всякакво съмнение, тя е далеч по-балансирана и стабилна от предходните издания на кабинета „Борисов“. За разлика от еднопартийното управление при „Борисов-1“, което водеше „война срещу всички“, днешното правителство търси по-скоро обществено равновесие - кога успешно, кога несръчно. При „Борисов-2“ коалиционният партньор генерираше хронична нестабилност на правителството - набързо сглобеният „Реформаторски блок“ беше раздиран от вътрешни противоречия и корпоративни зависимости. Докато при „Борисов-3“ партньорите от „Обединени патриоти“ най-малкото са далеч по-предвидими. И ако конструкцията на днешното правителство изглежда по-солидна, то дали е така с политиката, която то провежда? Моята оценка е, че в това отношение критиката преобладава над положителните страни. Политиката на правителството е „крачка напред, после настрани“.

Генералният неуспех на „Борисов-3“, както и на всички предходни правителства без изключение, е неспособността да се очовечат здравеопазването и образованието, и да се провежда активна политика за преодоляване на разрастващото се социално неравенство. Бедността е тъжна реалност в България, а уязвимите групи - болни, възрастни, деца без родители, хора с увреждания - са все така на произвола на съдбата. Сблъскват се с гигантска и бездушна бюрокрация. Социалната система вегетира. Здравеопазването и достъпът на хората до него е на нивото на „третия свят“ и е превърнато в цинична пазарна търговия, а не в основна социална услуга, която съвременната правова и социална държава трябва да обезпечава. В образованието - един професор, доцент или асистент получава по-малко от треторазреден държавен чиновник. Наред с това липсват смели и ефикасни решения за доходите и за подобряване на инвестиционния климат. Твърде муден и недостатъчен е напредъкът по облекчаването на бюрократичната тежест за гражданите и бизнеса. За т.нар. „електронно правителство“ е безсмислено да говорим. То отделните електронни услуги, които предлагат ведомствата, са по-скоро изпитание за нервите и загуба на време, та какво да говорим за електронно правителство.

Ето и три грешки, които илюстрират разминаване с широките обществени нагласи и с нуждите на държавата. Първата, без всякакво съмнение е т.нар. Истанбулска конвенция. Един документ, който се налага с истеричен натиск от международната бюрокрация в много от европейските държави. Документ, който наред с реалните проблеми и добри решения за предотвратяване на насилието срещу жени, прокарва на втори план и се опитва да превърне в универсална норма една от най-спорните съвременни доктрини - джендър-идеологията, според която няма връзка между биологичния и социалния пол. Идеология, която не почива нито на научен консенсус, нито на обществено съгласие в повечето модерни държави. Но е взета на политическо въоръжение от наднационалните институции и се налага като част от неолибералната матрица. Сериозна грешка на г-н Борисов беше самото му еднозначно ангажиране с тази спорна идеология на фона на безпрецедентните възражения на научния и интелектуален елит на България. Оттеглянето на „Истанбулската гостенка“ от парламента и изпращането й в Конституционния съд, създава впечатление по-скоро за временно снишаване, докато отмине бурята на недоволството и изчакване на удобен момент, отколкото за ясна воля за съобразяване с категоричната обществена и експертна критика. Крачка встрани, но е и назад по този въпрос, който взриви обществото. Тежка илюзия е, че след евентуално положително решение на конституционните съдии, тази конвенция ще може да мине през парламента.

Същата политика - крачка напред, после настрани - се води и по отношение на маргиналните корпоративни екоактивисти, които блокират всяко смислено управленско действие в Пирин, за магистрала „Струма“ или за гарантиране на частната собственост. След всяка крачка напред по тези въпроси, следва винаги крачка встрани - показен флирт на управляващите с няколкото файтона „зелени“ активисти, зад които не стои нито истината, нито обществения интерес. Наред с това се законодателства „на парче“. Последният пример в това отношение е дискусията в управляващата коалиция за премахване на рекламите на лотарийните игри и ограничаване на разпространението им. Подобна мярка би била грешка не просто, защото българската уредба е в съответствие с европейската, че даже и още по-стриктна, а защото високите данъци, които плащат лотариите, пълнят бюджета с близо 200 милиона годишно.

На този фон не може да не се открои значително по-умерената и далновидна политика на „Борисов-3“ в международните отношения. Ролята на България като председателстващ ЕС естествено концентрира външнополитическата активност в правителството. Националната изпълнителната власт на държавите-членки, повече от всяка друга, е „моторът“ на взаимодействието в рамките на Европейския съюз. И премиерът съумя да превърне страната ни в център на дебатите за Западните Балкани. Откроява се и разликата с „Борисов-2“, който беше безкритичен ретланслатор на русофобските истерии, подклаждани от ястребите във Вашингтон около Хилъри Клинтън и демократите. Спомнете си само националното унижение, което съставляваше агресивната русофобия на Митов и Плевнелиев! Смяната на властта и идеологическият обрат във Вашингтон постепенно се отразиха и у нас. За „Борисов-3“ членството в ЕС и НАТО не означава тотална липса на суверенна позиция. Отказът на правителството да гони руски дипломати, заради абсолютно недоказаните твърдения на Лондон по аферата „Скрипал“, беше силен ход, който макар и съвсем символично, компенсира отчасти тежките дисбаланси в българско-руските отношения.

Въобще, в рамките на тази година управление, „Борисов-3“ показа нов облик и по-балансирана политика, но за сметка на това не успя да реши никой от големите и гноясали проблеми, които тровят живота на България в здравеопазването, образованието и социалната сфера. Липсата на сериозна, компетентна и по-добре окомплектована в кадрово отношение политическа алтернатива лишава от стимул управлението на ГЕРБ. Те все повече властват, вместо да управляват. А когато този синдром се задълбочи, обикновено идва краят на един политически цикъл.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи