Прогнозите на социолозите не бяха грешка, а провал

В момента имаме осакатено законодателство, което работи в полза на партиите

Правилата в България се пишат само за силните

Най-младият кандидат за кмет на София прие екипа на „Труд“ в офиса на „Спаси София“. Питаме Бонев дали ще откликне на поканата на „Демократична България“ за обща група в СОС, какви решения за проблемите на София ще предложи, както и дали е грешка явяването му на изборите без общинска листа.

- Господин Бонев, от „Демократична България“ Ви поканиха да сформирате обща група в Столичния общински съвет (СОС), ще отидете ли при тях?

- Подобни покани би трябвало да се отправят на срещи лице в лице, така че очакваме такава, за да дискутираме и да вземем решение. Трябва да е ясно обаче, че бъдейки в СОС, аз ще съм общинският съветник, зад който стои най-голямо доверие. Не мисля, че ще имаме нужда от това да бъда част от която и да е било група, за да имам тежестта да предлагам и да се боря за решения в София.

- Какво мислите, че сам можете да промените в голямата Столична община?

- Хубавото е, че аз не съм сам. Както и до този момент - зад мен стои прекрасен екип на „Спаси София“. Досега не сме имали общински съветници и въпреки това успяхме да постигнем съществени промени в начина, по който функционира общината. Имам предвид и проекти на концептуално ниво. Сега увеличаваме поне със 100% възможността за реализиране на промените, тъй като чисто процедурно общинският съветник има възможности да представя доклади, които да бъдат разглеждани в комисии - неща, които в случаи, че предложението идва от гражданска организация, никой не е задължен да направи. Тоест, всички над 500 мерки (б.а. - предизборна програма „План за София“ на София, съдържаща 300 страници и 500 мерки), смятаме да ги претворим в доклади и да започнем да ги обсъждаме още от първото заседание на Общинския съвет. Партиите и останалите членове на Общинския съвет ще са задължени да ги разгледат. Надявам се, че повечето от предложенията ще бъдат приети, най-малкото защото по време на кампанията нашите доклади бяха преписани от голяма част останалите кандидати.

- Какви ще бъдат приоритетите Ви и как ще можете да ги постигнете?

- Най-вече ще работим генерално за развитието на градския транспорт. Фокус за нас ще бъде продължаващото обособяване на бус ленти, на обособени трамвайни коридори с приоритетно преминаване през кръстовища за градски транспорт. Време е да се случи оптимизацията на градския транспорт, за да генерира по-добри финансови резултати и за да обслужва повече пътници. Друг наш приоритет е качеството на градската среда, т.е. ще инициираме истински стандарт за красива градска среда, който да обхваща всеки елемент - настилки, пейки, осветителна тела и др., за да може София да придобие европейски вид. Радостна е новината, че темата за мръсния въздух започна да се обсъжда. Тя е тема за разговор от три години, когато различни НПО-та принудиха управляващите да признаят, че такъв проблем съществува. До тогава твърдението беше такова: „Няма проблем, спомняте ли си какво беше с Кремиковци“. Това, че преди сме били тровени, не означава, че и сега трябва да дишаме мръсен въздух. По отношение на мерките, които трябва да бъдат предприети - това, за което аз лично ще се боря, е развитието на градския транспорт като алтернатива на автомобилното придвижване. Друг акцент е въвеждането на строг контрол над замърсяващите автомобили и въвеждането на принципа „замърсителят плаща“. По отношение на битовото отопление има направени стъпки в положителна насока, каквито са например подмяната на печки. Там обаче трябва да бъде разгледана методологията и критериите, тъй като очевидно програмата не се радва на особен интерес. Самата госпожа Йорданка Фандъкова призна, че само 6000 домакинства са проявили интерес, въпреки, че има финансиране за над 20 000. Също така, изключително важно и разширяването на газопреносната и топлопреносната мрежа на София, за да може да се осигури алтернативно ниско емисионна форма на отопление на града. Разбира се, трябва да се фокусираме и върху контрола при горенето на забранени отпадъци. Като общински съветник ще отстоявам да приложим добрия и успешен опит от Полша.

- Какво представлява практиката в Полша?

- Става въпрос за въвеждане на дронове, които да следят за замърсители. Нито ще струва много, нито е трудно технически за изпълнение. Това е мярка, която ще затвори Параграф 22. В момента в България е забранено да се горят пластмаса, текстил и т.н., само че, ако нарушител изгаря подобни материали, полицията няма право да влезе в дома му, за да наложи глоба. Защото преди да наложи глоба, трябва да установи, че има провинение. Затвореният кръг в Параграф 22 идва от там, че служителите на реда нямат право да влязат в нечий дом. Дроновете решават проблема, защото независимо дали някой ще отвори входната си врата, устройствата застават над комина и анализират дима. Имайки вече доказателството, полицията има право да влезе и да наложи глоба на собственика. В Полша мярката работи от години, ние също бихме могли да се възползваме от такова практично решение, особено, в квартали, които са силно замърсяващи.

- Отчитате ли като грешка, че не се явихте с листа на изборите?

- Не става въпрос за грешка, а за осакатено законодателство, което единствено работи в полза на партиите. Преди в Изборния кодекс е съществувала възможност да бъдат правени граждански листи - практика, която се използва и в други европейски държави. Правилата в България се пишат само от силните за силните, напълно умишлено, за да може зарядът, който гражданските кандидати акумулират зад себе си, да не получи адекватно представителство. Яд ме е, че с гласовете и доверието, което получих, можехме да бъдем незаобиколим фактор. Статуквото доволно протрива ръце от резултата. Трябва обаче да е ясно, че няма аз да нося отговорност за грешки или умишлени действия на партии. Няма да нося отговорност, че някой е припознал в мен и платформата на „Спаси София“ адекватен кандидат. Гласовете, които получих, са доверие, което е дадено на мен и нашата програма, а не на база тънки сметки и интриги. Поради тази причина аз ще работя повече от цели групи в Общинския съвет. Няма да допусна да бъда маргинализиран в Общинския съвет.

- Съжалявате ли, че пропиляхте 7-8 мандата?

- Яд ме е, но това е решение, което взехме, ясно осъзнавайки риска. Анализирайки случилото се, възнамерявам да бъда ярък и висок глас за промяна в законодателството, за да може граждански листи да могат да бъдат формирани. Смятам, че особено в местната политика, човек все повече ще иска да участват в управлението на своите градове не като партиец, а като гражданин. „Бъговете“ в изборното законодателство и отговорността за тях следва да се търси при хората, които са го изготвяли - тези, които знаят че е проблем, но с години продължават да го толерират в тяхна полза, особено от страна на управляващите. Въпрос към тях е защо в ромските махали масово са гласували за Йорданка Фандъкова и ГЕРБ. Знаем, че там вотът се контролира, както и кой е скритият коалиционен партньор на национално ниво. Разбира се, вероятно това се дължи на факти, че тези мои съграждани са убедени за европейско развитие.

- Още при старта на кампанията от „Демократична България“ Ви обявиха за безпартиен враг, защото разцепвате гласовете, смятате ли че онези които гласуваха за вас, биха гласували за ДБ?

- Над 60% от хората, които са дали подкрепата си за мен, са хора, на които това е първо гласуване или не са гласували до този момент. Затова няма как да приема подобно обвинение. Имам чувството, че се губи като логика - не само при „Демократична България“, но и при други партии, че в крайна сметка избирателите не са овце, а мислещи хора, които избират с ума си. Вина на всяка една партия е, че не е привлякла повече гласове за себе си. Вината не е на този, който е успял да привлече вот. С ниско бюджетната си кампания - по улиците, сред хората и в социалните мрежи, успяхме да направихме онова, което друг до този момент не направи. Горд съм от целия си екип, от резултатите, които бяха постигнати на цената на личните лишения. Партиите, включително и „Демократична България“ трябва да търсят проблема в себе си за това, че не са успели да генерират толкова гласове, колкото са очаквали. Имаха възможност да ни подкрепят, но на онзи етап на развитие, те не сметнаха за нужно. Сега нека отговарят пред симпатизантите си дали това е успех или провал и какви ще са последствията за лидерите.

- Кампанията Ви в социалните мрежи беше може би една от най-силните, достигнахте ли до младите хора чрез тях?

- Преди да започнем кампанията, в Инстаграм имахме около 1100 последователи. Решихме да потърсим младите хора през порталите, които най-често използват. Към екипа ни се присъединиха млади 20-годишни хора, които използваха само Инстаграм. Тогава осъзнахме, че това е прекрасна платформа, където да стигнем до младите хора - тези, които никой друг няма шанс да докосне и убеди. В момента имаме над 5500 последователи. Не е особено много, но ако се погледне демографският им профил, ще стане ясно, че става въпрос за хора на около 20 до 25-годишна възраст. Успех е самият факт, че ги накарахме да последват страница, която говори за градски проблеми, развитие, политика и т.н. Ако сега не ангажираме младите хора да са активни граждани, след 10-15 години, когато те трябват да бъдат новите лидери, ще изпаднем в трудно положение. Твърдя, че друга партия не може да стори това, защото не разбира онова, което ги мотивира. Останалите партии най-често достигат до младежи, които откриват в партийното членство лично развитие, а не обществено.

- Как приемате призива на Радан Кънев Манолова и Игнатов да се откажат от балотаж, за да застанете Вие срещу Фандъкова?

- Така, като е започнал, нека призове и Фандъкова и Джамбазки да се откажат и служебно да стана кмет. Очевидно това са вътрешнопартийни интриги на ДСБ. Не разбирам „хумора“ му и политическата му сатира.

- Защо според Вас никой от социолозите преди изборите не гледаше на Вас като на сериозен претендент в състезанието за кмет и общински съветници?

- Много добър въпрос за социолозите. Някои от техните проучвания ми дадоха около 0,8%, а към момента имаме около 11%. Това не е в рамките на социологическата грешка, а е абсолютен социологически провал. Той ни коства много, защото именно заради него не бях поканен в предаването на БНТ „Референдум“. След изборите се оказа, че имам почти 4 пъти по-голяма подкрепа от Ангел Джамбазки, за който се твърдеше, че е четвърти в класирането. Управляващите нямат интерес да се направи реформа в сектора на социологическите проучвания. Има държави, в които подобни проучвания са забранени дълго време преди изборите. Те влияят изключително силно, защото когато човек вярва в промяната, която аз бих могъл да направя, но социолозите ми дават 0,8%, той има вероятност да се откаже да гласува за мен, за да не изгуби гласа си. По този начин се убиват в зародиш възможности за промяна в България. По-щастлив не мога да бъда, че напук на подобни анализи, аз получих вот, след който те не знаят къде се намират. С интерес ще наблюдавам обясненията им защо се получи така, че никой не успя да хване четвъртия в класирането.

- Говорейки за подкрепата, която получихте, как ще оправдаете доверието?

- С работа ще оправдая даденото ми доверие. Ще уверя всички, които са гласували за „Спаси София“, че това е само началото. Този резултат трябва да бъде считан като важна победа, стъпка към това ние гражданите да вземем нещата в свои ръце. Мисля, че резултатите на останалите участници говорят за нужда от промяна на управлението. Хората искат истинска демокрация, а не диктатура. Нормализиране на отношенията между хората и политиците няма как да стане, докато продължава същият модел на управление. По време на кампанията си сред най-големите открития за мен се оказа това, че българинът, независимо дали изглежда богат или беден, настояваше за промяна. Независимите хора желаят да вземат нещата в свои ръце, защото им е писнало от старите муцуни, които не работят. Най-отчаяно беше поколението в диапазон между 50 и 60-годишни, затова защото по време на „прехода“, то беше излъгано. Ние като следващо поколение дължим, включително на нашите родители, да завършим започнатото по начин, по който няма връщане назад. Пътят до това минава през истинска промяна.

Нашият гост

Борис Бонев е роден е през 1988 г. в София. Той градски активист и един от основателите на “Спаси метрото” и “Спаси София”. Завършва бизнес администрация в Софийския университет, както и магистратури по управление и иновации в Сорбоната. Професионалният му опит започва със стаж в Министерство на икономиката, а в продължение на пет години работи в Париж в големи международни компании, отговаряйки за развитието на ключови клиенти и пазари.