Брачната дипломация на Иван Асен II

Постановка на операта „Борислав“ на хълма Царевец, 2015 г.

Сватбите на владетеля са имали отражение в династичната история на България, Византия, Сърбия и други страни, където се появяват „клонки“ на царския род на Асеневци

Най-голяма от децата на царя е Мария, родена по време на изгнанието му в Киевското княжество

В предишния разказ от нашата поредица на 5 март, описахме браковете на цар Иван Асен II, затова ще продължим с онези на неговите дъщери. „Брачната дипломация“, както остроумно я нарече д-р Сашка Георгиева, илюстрира водещото място на Българското царство в Югоизточна Европа през онази епоха. Политиката на знаменития български цар оставя следи в политическата и културната история на България и Балканите. Това е показано най-пълно в мащабното изследване на проф. Иван Божилов „Династията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография“ (1985 г.), посветено на представителите на царствения род в България, Византия и други европейски страни. Със сигурност е имало и други „клонки“ на династията, което също е следствие от „сватбите на Йоан Асен“.

Най-голяма от децата на Иван Асен е Мария, родена по време на неговото изгнание в Киевското княжество. Можем да я наречем „Мария Асенина I“, тъй като царят е имал още една дъщеря със същото име. Не знаем нищо за майката на принцесата, освен че е била „наложница“... Около 1225-1227 г. съвсем младата Мария е омъжена за деспот Мануил, брат на солунския император Теодор Комнин (1215-1230). След битката при Клокотница с благословията на своя тъст Мануил става владетел на Солун, а Мария - солунска императрица. През 1237 г. обаче Иван Асен подкрепя слепия Теодор Комнин, който прогонва Мануил от Солун - излиза, че царят е действал и против собствената си дъщеря! В политиката е възможно какво ли не, но най-вероятно по същото време Мария Асенина (I) не е била между живите. Името u е „подновено“ при една от дъщерите на царя от втория му брак. Косвено указание за ранната смърт на господарката на Солун е и фактът, че е имала само едно дете - Елена Комнина, омъжена за Гуилелмо да Верона, „латински“ владетел на част от остров Евбея. Навярно по тази линия е имало „клонка“ на Асеневци, за което не знаем нищо...

За Белослава, втората дъщеря на Иван Асен, родена отново от „наложница“, разказахме в „Труд“ от 6 март 2020 г. Накратко ще отбележим, че като съпруга на крал Стефан Владислав (1234-1243) българката оставя следа в историята на Сърбия. Когато съпругът u е свален от брат си Урош, тя изпъква като най-яркия противник на новия владетел. Отношенията са уредени, а Белослава остава господарка на земите по Адриатическото крайбрежие. Семейството е имало двама сина - Стефан, починал рано, и жупан Деса. Неизвестна по име дъщеря е омъжена за княз Джуро Качич, владетел на адриатическия град Омиш. Така се появява и хърватска „клонка“ на Асеневци, за която обаче нямаме данни.

Както бе показано от проф. Илия Илиев, малко преди 1234 г. охридският архиепископ „на цяла България“ Димитрий Хоматиан не разрешава на болярина Радомир (син на „царски наместник“ в днешна Македония) да се ожени за „дъщерята на царя“, родена от „родната леля“ на Радомир. Като причина за забраната е изтъкнато близкото родство. Разбира се, не е изключено тази трета (!) извънбрачна дъщеря да е идентична с Белослава, омъжена по-късно за крал Стефан Владислав. Напълно възможно е обаче да става дума за неизвестна представителка на Асеневци.

Съдбата на Елена Асенина е най-яркият пример за „брачната дипломация“ на Иван Асен. Търновската принцеса е родена около 1224 г., а нейна майка е унгарката Анна-Мария. През 1228 г. от Константинопол идва проект за брак между Елена и малолетния император Бодуен (Балдуин) II. Част от „високите барони“ обаче се опасяват, че българският цар може да се превърне в господар на линеещата Латинска империя... С намесата на папа Григорий IX невръстният Бодуен се жени за дъщерята на бившия йерусалимски крал Жан дьо Бриен. В отговор Иван Асен скъсва съюза с латинците, а Елена е омъжена за никейския престолонаследник Теодор II Ласкарис. Две години по-късно Иван Асен се отмята от съюзните отношения с Никея и взема дъщеря си обратно. Като предтекст е посочено желанието на царя и царицата да “... прегърнат родителски...“ своята дъщеря. В Никея се досещат за истинските намерения на българския цар, но няма как да откажат... „Когато Асен преминал Хемус и се отправил към Търново - разказва Георги Акрополит - дъщеря му плакала и тъгувала за раздялата със своя съпруг...“ Ядосан, Иван Асен я взел при себе си на седлото на коня, ударил u плесница, казвайки “... че ще я убие, ако не понесе мълчаливо това, което той е решил за нея...“

Младата царкиня явно не е била кротка и покорна, с други думи, наследила е буйния нрав на своя баща! Месеци по-късно Иван Асен II се сражава срещу никейците в Източна Тракия, но идва вест за смъртта на царица Анна-Мария и най-малкото u дете. Царят възприема нещастието като Божие наказание за престъпените клетви. Елена се завръща в Никея, а в периода 1254-1258 г. е императрица на ромеите. След ранната смърт на Теодор II Ласкарис младата българка е имала нерадостната участ да преживее ослепяването на своя син Йоан IV Ласкарис (1258-1261), свален от узурпатора Михаил VIII Палеолог. Елена е имала и пет дъщери - Ирина (бъдеща царица на България, съпруга на Константин Тих Асен), Мария, Теодора, Евдокия и една неизвестна по име, съпруга на българския деспот Яков Светослав. По линия на последната можем да търсим връзка между Асеневци и династията Тертеровци.

Дъщеря от първия брак на Иван Асен е и Тамара, спомената в Бориловия Синодик. Около 1252-1254 г. е проектиран неин брак с бъдещия император Михаил Палеолог, като и двамата са били по на около тридесет години. Предвид тогавашните „стандарти“, Тамара по всяка вероятност е била вдовица, но за кого е била омъжена по-рано можем да гадаем... През 1909 г. образът на Тамара оживява в пиесата „Борислав“ на Иван Вазов, основа на едноименната опера на маестро Георги Атанасов (1911 г.). Художествената интерпретация рисува любовта между царкинята и воеводата Борислав, пресъздавайки въображаема, но красива „история“ от българския дворец... През 2015 г. Софийската опера представи с успех „Борислав“ на Царевец в старата столица, а после и на софийска сцена. „Възкресяването“ на забравената творба е заслуга на акад. Пламен Карталов.

Мария Асенина (II), дъщеря на Иван Асен и Ирина Комнина, е българска царица, съпруга на „ленивия и изнежен“ цар Мицо (1256-1257). Губейки столицата Търново в гражданската война с Константин Тих Асен, царската двойка се озовава в старопрестолния Велики Преслав и източните земи на царството. През 1263 г. Мицо стига до откровено предателство - разменя останалите под негова власт земи на юг от Балкана за владения в Мала Азия около древната Троя. Мария и Мицо са имали две деца - бъдещият цар Иван Асен III (1279-1280) и Кира-Мария, за няколко години българска царица като втора съпруга на Георги I Тертер (1280-1292). Дали „втората“ Мария Асенина е придружила своите деца в Търново, когато Иван Асен III с византийска подкрепа заема българския престол, е неизвестно, но e напълно възможно.

Анна-Теодора е най-малката дъщеря на Иван Асен от брака му с Ирина Комнина, като е родена около времето на смъртта му. Дадена е за съпруга на севастократор Петър, който играе водеща роля в държавата при нейния брат цар Михаил II Асен (1246-1256). Спори се къде са били владенията на могъщия болярин, но чрез Анна-Теодора и нейна неизвестна по име дъщеря, женена за видинския господар Шишман, родът на Шишмановци се явява „клонка“ на Асеневци. Факт е, че представителите на този род, особено царете Михаил III Шишман Асен (1323-1330) и Иван Александър (1331-1371), с гордост изтъкват своята „царска кръв“ по линия на принадлежността си към династията на великите Асеневци. Както бе показано от доц. Петър Николов Зиков, потомците на Иван Асен и Ирина Комнина държат и на своята родствена принадлежност по линия на българските Асеневци и към прочутата византийска династия Комнини. Това личи особено ярко при деспот Иван Асен Комнин, брат на цар Иван Александър, който в средата на XIV век, макар и под сръбско върховенство, е владетел на земите с център Валона (дн. Вльора) в днешна Албания.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи