Розовите болшевики скочиха и на Клинт Истууд Либерални журналисти искат бойкот на новия му филм

Инцидент с лифта на Сопот, сблъскаха се две седалки с хора (ВИДЕО)

Форумът за климата зацикли след спорове Несъгласие за пазара на въглеродни емисии

Гласуват сделката за Брекзит преди Коледа Приоритет №1 е излизане от ЕС на 31 януари

Зоран Заев: Върнахме Македония отново на картата на света

Мода и сексапил в новия клип на Есил Дюран

Никола Стърджън към Борис Джонсън: Не можете да задържите Шотландия насила

В Италия извършиха най-голямата мирновременна евакуация Причината - авиобомба от Втората световна война

Катастрофи близнаци с децата в София “Труд” представя схемите на двете произшествия по свидетелства на очевидци

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 16 декември 2019

Хванаха шефа на пътното в Перник да кара пиян

Таван от 6100 лева за лидерската кампания в БСП

Шофьорът, блъснал две деца с джипа си в София, е криминално проявен

40% увеличение на пенсиите в Румъния Ще струва на хазната над 5 млрд. евро

Проф. Ганчо Ганчев: София изостава от Букурещ и от страните от Източна Европа

Бузлуджа от шоколад влезе в Музея на хумора и сатирата Директорът на Веселата къща Маргарита Доровска за 3 години е организирала 84 изложби и над 140 събития

“Шокумент” или Бузлуджа от шоколад. Снимки: Росина Пенчева

Ще видите и рисунки с кебапчета, летящи чинии и зелени човечета

Маргарита Доровска е получила образованието си на куратор в най-доброто училище за изкуство в цял свят – Кралския колеж по изкуство в Лондон.

Уникалната изложбата “Нонумент” в Музея на хумора и сатирата в Габрово се превърна в едно от най-значимите събития напоследък в града. Тя представя паметници от Централна и Източна Европа, които в резултат на промени в идеологията са променили или загубили смисъла си.

“Акцент в тази изложба е близкият до Габрово Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа. Изложбата е резултат от много сериозно проучване и със сигурност би била любопитна за всички, които се интересуват от миналото и бъдещето на рушащите се “нонументи” и конкретно от Бузлуджа. Разбира се изложбата включва и карикатури с “чинията” на най-добрите ни карикатуристи, така че ще видите и рисунки с кебапчета, летящи чинии, зелени човечета и съвременни и позабравени вече политици”, споделя Маргарита Доровска.

Тя допълва, че наскоро пред “чинията” се е случило необичайно представление на група ЛИГНА (Германия) и Стефан А. Щерев, с музика на Емилиян Гацов – Елби.

“Това бе неповторимо изживяване, което ни преведе през моменти от историята на паметника, строителството, партийните ритуали. Появи се темата за съучастието и за възможността за съпротива, която обикновения човек би могъл или не би могъл да упражни спрямо тоталитарната власт. Днес, когато трябва да се вземат мерки за консервацията на този впечатляващ паметник, изложбата “Нонумент” и представлението, което направихме горе са изключително ценен принос към обществения дебат относно бъдещето на Дома-паметник. Освен обичайните сувенири – тениски, торбички, магнити, за този проект заедно с габровската шоколадова фабрика направихме и шоколодови “Бузлуджи” – защото миналото не се връща, само се преглъща”, изтъква Маргарита Доровска.

Самата тя е изключително интересна личност. Маргарита Доровска е организатор на изложби, получила образованието си на куратор в най-доброто училище за изкуство в цял свят – Кралския колеж по изкуство в Лондон, който през 2019 за пета поредна година е класиран на първо място сред университетите за изкуство и дизайн в цял свят. През юни 2016 г. поела управлението на Музея на хумора и сатирата. Оттогава културната институция е представила 84 изложби и над 140 събития. Увеличила е бюджета си с 50%, а посещаемостта бележи връх от 1989 година насам. Веселата къща в Габрово показва най-доброто от карикатурата и от хумора в съвременното изкуство и предлага едни от най-интересните изложби и образователни програми за деца в страната – защото музейният екип е убеден, че чувството за хумор се възпитава и е особено нужно във време на фалшиви новини и разделено общество.

Дейната дама разказва, че от 11 октомври гостите на Дома на хумора могат да видят “Обезглавявания” – изложба с живопис, обекти и рисунки на Николай Панайотов. Експозицията включва произведения от различни периоди, включително две платна, които Националната галерия предоставила от хранилището си и които сега при нас могат да се видят за пръв път от 30 г. насам.

“В едно от тях – “Последният лов на царя”, сюжетно обвързано с реално събитие – последният лов на Тодор Живков в местността Лъга в Балкана ден преди свалянето му от власт, има много от символите и композиционните решения, които трайно ще се установят по-късно в платната на Панайотов. През 1990 г. той заминава за Париж и сега си идва в България през лятото – да рисува в балканското село Стоките, но тази изложба е най-голямото “завръщане” на Николай от 28 г.”, разкрива Маргарита Доровска.

На 18 октомври Музеят на хумора и сатирата представи традиционния си есенен Карикатурен салон. До края на февруари 2020 публиката ще може да види над 140 карикатури от самостоятелните изложби на двама големи български карикатуристи – Трайко Попов и Милко Диков, както и избрани творби от Националната изложба на карикатурата на СБХ. Трайко Попов получи голямата награда за карикатура на Габровско биенале, а Милко Диков – наградата на Музея в националната карикатурна изложба тази година.

“И двамата автори имат дълга история с Дома на хумора и сатирата – участват или журират най-ранните ни биеналета, още от 70-те години на миналия век. Деветдесетгодишният Милко Диков е пример за това как изкуството държи човек в отличен тонус. Произведенията му са графични, прецизни, с категоричен виц. Карикатурите на Трайко Попов от друга страна са изключително цветни, с наситена композиция, повече разказ и блестящо остроумие. И двамата са брилянтни в това да те разсмеят”, обяснява Доровска.

Успешният ръководител на Веселата къща уточнява, че за пръв път това издание на Карикатурния салон предлага и лимитирана серия от репродукции на Милко Диков и Трайко Попов, които посетителите могат да купят в музейния магазин. Същото важи и за самостоятелната изложба на Николай Панайотов като се предлагат негови оригинални рисунки в малък формат.

“За нас е важно да дадем възможност на посетителя да си купи нещо за спомен, а ако то е изкуство на водещи автори, макар и нещо малко или репродукция – още по-добре. Хората имат нужда да живеят с изображения”, коментира Доровска.

В Габрово предстои сериозно сътрудничество между Регионалния исторически музей, Художествената галерия и Музея на хумора и сатирата. Проектът е на Общината, която от няколко години представя своите бележите фамилии.

“Тази година това са трите поколения Солакови – скулпторът Митьо Солаков (1931 – 2010), неговият син, художникът Недко Солаков, роден през 1957 и внукът, отново художник – Димитър, роден през 1987. “Династичната” изложба ще бъде представена на 25 октомври с произведения на тримата, включваща творби от колекциите на галерията, историческия музей и от нашата колекция. Тя ще бъде в градската галерия. А при нас представяме “Пестеливи драсканици” – проект, в който Недко Солаков рисува и пише по стените на залата като влиза в диалог с предходната изложба”, обяснява Маргарита Доровска.

В Дома на хумора се предлагат множество ателиета, където децата могат да бъдат ангажирани с важни теми. Такава е темата на изложбата “Град Градина”, направена от габровската художничка Невена Екимова. Изложбата е умален модел на град, който децата са поканени да променят.

“Тук белите свършват добре – може да се рисува по фасадите на блоковете с тебешир или да се правят графити от прежда, майсторят се бомби от семена, които избухват съвършено миролюбиво при първия дъжд. Вършат се и добрини – хлапетата спасяват улични котета и събират отпадъци разделно, за да нахранят две чудовища – едното хартиеядно, а другото – пластмасоядно. Имаме поумняващ парк, в който се учат да разговарят, да спорят и да вземат решение в група”, изброява Доровска.

Амбициозната директорка на Веселата къща подчертава, че музеите, дори когато работят със старини на хиляди години, трябва да го правят по актуален начин, така че изложбите им да говорят на днешния човек и да му казват нещо ново.

“В Колежа когато предлагахме изложби всеки от нас трябваше да защити по убедителен начин темата и подхода си като докаже, че тази изложба не е правена вече, че казва нещо ново и важно за публиката. Ако искаме изкуството да има своята обществена значимост и хората да обичат и посещават музеите ни, то трябва да работим с мисъл за публиката и с ясно разбиране за проблемите на съвременното общество”, подчертава Маргарита Доровска.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.