Осъденият Любомир Симеонов плащал само лихвите на кредит за милион

При разпитите отрекъл да е рекетиран

„Всеки убиец си измисля защитна теория, с която да се опита да оправдае зверството и садизма си“. Така започва писмото до редакцията на „Труд“ на Йовчо Йовчев, съпруг на банкерката Павлина Йовчева, която беше застреляна от бившия военен Любомир Симеонов на 23 септември 2013 г. Килърът заяви, че е бил изнудван и убийството е предизвикано. Бившият подполковник е измислил мотива за престъплението си, за да намали наказанието си. Съдът обаче е категоричен – подполковникът ще търка наровете 20 години.

На фаталния ден 54-годишната директора на „Банкиране на дребно“ в Уникредит Булбанк – Бургас Павлинка Йовчева е издебната от бившия военен на път за офиса на банката. Мъжът я дебне по обичайния й маршрут и стреля само веднъж - в сърцето на жертвата. Часове по-късно се предава. Пред разследващите отрича да е бил изнудван. Месеци по-късно в интервю обявява, че са му искани 220 хил. лв., за да му бъде отпуснат кредит за бизнеса му и да бъде сменена строителната компания, чийто собственик, според него, бил подставено лице. Разследващите и магистратите обаче са на друго мнения.

„Съдът се е произнесъл, че съпругата ми не е изнудвала никого нито в свой, нито в чужд интерес, още по-малко убиеца Симеонов. Произнесъл се е, че Павлинка не е причина за фалита на фирмата му, не му е попречила с нищо, включително да смени банката и банковия офис, не му е обещавала отпускане на кредит по проекта за цеха“, е категоричен съпругът й Йовчо Йовчев.

Думите му са подкрепени от Бургаския окръжен съд: „Липсват каквито и да е доказателства пострадалата Йовчева да е оказала влияние на подсъдимия да бъде сменена строителната фирма изпълнител на обекта с друга, била в свой интерес, била в чужд интерес. Твърденията на подсъдимия, че му е поставено такова условие, за да бъде одобрен проектът му, освен че са недоказани са и напълно неоснователни и неистинни, доколкото причините за получения отказ са били чисто финансови“, са категорични магистратите. По-горната инстанция – Бургаския апелативен съд, подкрепя това: „Твърденията на подсъдимия, че пострадалата и нейните подчинени с неправомерното си поведение са го мотивирали да извърши убийството, са защитна версия и опит на подсъдимия да намали вината си и да претендира за значително по-ниско по размер наказание. От доказателствата по делото не се установяват данни, че преди извършване на деянието подсъдимият е бил провокиран“.

Съпругът на жертвата е възмутен, че медиите отразяват само защитната теза на Симеонов: „Как за изминалите 7 г. не се намери поне един журналист, който да представи успоредно с твърденията на убиеца и отсрещната гледна точка. Тя не е моя. Тя е на българската държава в лицето на прокуратурата и на българския съд, произнасящ присъдата и мотивиращ решението. Убиецът Любомир Симеонов с лъжите и клеветите си петни доброто име на съпругата ми Павлинка, стараейки се да прикрие факта, че не е върнал и е присвоил парите по отпуснатите му кредити от банките в размер на 1,250 млн. лв.“, казва Йовчев. И добавя, че са излезли наяве и редица факти относно любимата строителна фирма на убиеца Симеонов. „Тя е една от малкото в България осъдена за злоупотреби с пари от европейски фондове в размер на 490 хил. лв. Симеонов твърди, че са го изнудвали за 220 хил. лв. в края на май 2012 г. Тогава обаче такава случайна срещу между съпругата ми Павлинка и убиеца и убиеца Симеонов е била невъзможна. Тогава как му е поискала 220 хиляди пред банката в Карнобат? Симеонов хвърля това твърдение в публичното пространство едва след приключването на делата в Бургаския окръжен и Бургаския апелативен съд, разчитайки на недобросъвестни журналисти, които не провериха фактите и доказателствата. При предварителното следствие и в съдебната зала обаче, на въпроса: „Искаха ли ви пари?“, убиецът отговаря : „Не“, категоричен е съпругът на Павлинка. Въпреки че пред медиите твърди, че е бил изнудван, Симеонов не се е оплакал никъде. Ако е имало рекет от страна на служители на банката, той би могъл лесно да се докаже със специални разузнавателни средства и белязани пари.

„Още повече, че като началник на разузнавателна аналитична служба в армията и съдебен заседател във военния съд, би трябвало отлично да познава способите. А вместо това, след като твърди, че са го изнудвали и са му искали пари, той като някакъв мазохист продължава да виси пред вратата на Йовчева и пред централата на „Уникредит Булбанк“ и да настоява за срещи и съдействие по проекта си. Факт е, че адвокатката му в няколко интервюта на въпроса искани ли са му пари, отговаря: „Абсолютно не, цялата схема е била през строителна фирма“, разказва Йовчев.

Съпругът на жертвата Йовчо Йовчев: Павлинка е била най-лесната му мишена

- Съпругата ви получавала ли е заплахи?
- В съда има документи, от които е ясно, че убиецът е написал имейл до банката: „Ние ще се срещаме или ще се стреляме?“. Заплаха обаче директно срещу съпругата ми не е имало. Електронното писмо е до Уникредит Булбанк.

- Някой сигнализирал ли е полицията за този имейл?
- Този въпрос не е към мене, а към тези, които са получили и прочели сигнала.

- Откъде дойдоха тези негови думи, че е бил изнудван от служители на банката?
- Те са само негови и са с цел да си намали наказанието. Такова изнудване въобще не е имало, нито от Павлинка, нито от другите служители.

- Тогава какъв е бил мотивът му?
- Мотивът е записан в съда - банката не му е дала кредит, защото той им е дължал 1 млн. лв., не е плащал заема си, плащал е само някакви мижави лихви.

- Защо именно по Павлинка стреля, а не по някой от по-висшите служители?
- Той сам казва: „Тя беше най-високото ниво, до което можех да стигна, аз не мога да стигна до Хампарцумян, но мога да стигна до Павлинка“.

- Тоест, ако можеше, щеше да застреля президента на банката?
- Разбира се, но там има охрана и няма как да стигне до него. Павлинка не е заплашвала с нищо неговия живот. Тя е била лесна мишена, защото има определени навици, отива на работа по един и същи маршрут.