Д-р Александър Милчев, началник на Отделението по хирургия на МБАЛ „Сердикамед“: 90–95 на сто от възлите на щитовидната жлеза са доброкачествени

Възлите най-често се откриват при рутинна ехография от ендокринолог или специалист по образна диагностика, казва в интервю за „Труд news”  началникът на Отделението по хирургия на МБАЛ „Сердикамед“ д-р Александър Милчев. Той обяснява и кои са опасните възли, свързани със злокачествен процес. Хирургът казва, че ракът на щитовидната жлеза засяга жените три пъти по-често от мъжете.

- Д-р Милчев, имате богат опит освен като коремен хирург, но и като специалист с дългогодишна специализация в областта на ендокринната хирургия. Кои са най-честите заболявания на щитовидната жлеза при вашите пациенти?

- Най-често пациентите търсят хирург по повод възли на щитовидната жлеза – единични или множествени. Срещат се и т. нар. уголемяване на щитовидната жлеза или гуша, токсични аденоми, Хашимото, както и случаи със съмнение за злокачествен процес. Част от пациентите идват поради механични оплаквания – аритмия, изпъкване на очните ябълки, притискане на трахеята, затруднено преглъщане или изразен естетичен дискомфорт.

 - Как се откриват възли на щитовидната жлеза и всеки ли е опасен?

- Възлите най-често се откриват при рутинна ехография от ендокринолог или специалист по образна диагностика. Много от тях са случайна находка при профилактичен преглед. Добрата новина е, че около 90–95% от възлите на щитовидната жлеза са доброкачествени. Опасни са само тези, които показват ехографски или цитологични симптоми, насочващи към злокачествен процес.

 - Кои характеристики на възлите будят притеснение за злокачествен процес, при който се налага оперативно лечение?

- Подозрение за злокачествен процес възниква при хипоехогенни възли с малки точици по тях, както и такива с неправилни контури, вертикална форма от типа „taller-than-wide“, увеличени лимфни възли или бърз растеж. 

-В кои случаи се премахва само част от жлезата и кога – цялата щитовидна жлеза? И кога се налага спешна операция?

-Премахване на едната половина на жлезата се прави при единични възли с неопределена цитология, малки папиларни карциноми без разсейки, доброкачествени възли, причиняващи болки и възпаление или рецидивиращи кисти. Пълно премахване на жлезата се извършва при доказан рак и състояния на мултинодуларна гуша, токсична гуша, ретростернална гуша или рецидив след предишна операция. Всички тези случаи изискват добра координация с лекуващия ендокринолог. Така цял екип определя какъв да е обемът на интервенцията, дали щитовидната жлеза е в еутиреоидно състояние. 

-Има ли случаи, при които пациентът има доброкачествени възли, но въпреки това се препоръчва операция?

- Да, такава операция се препоръчва при възли над 3–4 см., притискане на трахеята или хранопровода, изразен естетичен дискомфорт, токсични аденоми, рецидивиращи кисти или съмнение за рак въпреки доброкачествена биопсия. Много често пациентите избират да бъде извършено радикално отстраняване на проблемния участък, пред продължително проследяване на състоянието.

 -Какви са най-честите злокачествени заболявания на щитовидната жлеза?

- Ракът на щитовидната жлеза засяга жените три пъти по-често от мъжете. Диагностицира се предимно в млада възраст – между 30 и 50 години. В световен мащаб е петото по честота злокачествено заболяване при жените. Най-често срещаната форма е на папиларен карцином – в около 80%, следван от фоликуларен, и по-рядко медуларен, който е агресивен, и анапластичен карцином – изключително агресивен. Папиларният карцином е с най-добра прогноза и много добър дългосрочен контрол.

 -Какви са съвременните подходи в хирургичното лечение на рака на щитовидната жлеза?

- Съвременната тиреоидна хирургия разчита на технологии, които повишават безопасността на пациента и прецизността на работа на специалиста.

Една от тях е използването на т.нар. ултразвуков скалпел. Тази система осигурява минимално кървене, по-кратко оперативно време, по-малка травма на тъканите, по-нисък риск от следоперативни хематоми и увреждания на възвратния нерв и паращитовидните жлези. Това позволява по-бързо възстановяване и по-висока безопасност за пациента. Допълнително се използват интраоперативен невромониторинг за защита на гласовите нерви, съвременни енергийни устройства за хемостаза, миниинвазивни и ендоскопски техники при подходящи случаи.

В Отделението по хирургия на МБАЛ „Сердикамед“ сме въвели рутинна практика от провеждане на предоперативна компютърна томография при необходимост от установяване на по-прецизен анатомичен план при комплицираните случаи. В тази практика влиза и използването на ултразвукова дисекция и при необходимост биполярна хемостаза. Също така и пластично възстановяване на оперативния разрез на кожата в края на операцията. 

- Колко важна е работата между хирург и ендокринолог при тези пациенти и след операцията?

- Работата в екип с други специалисти е от основно значение за крайния резултат. Успешното лечение на заболяванията на щитовидната жлеза изисква координация. Ендокринологът поставя предоперативната диагноза, индикации за оперативно лечение и проследява постоперативният хормонален статус на пациента. Специалист по образна диагностика извършва скенер с контраст при сложни случаи със силно променена локална анатомия. Опитен патолог дава окончателната хистологична диагноза. Хирург с опит в ендокринната хирургия, както и анестезиолог, който осигурява безопасна анестезия и контрол на жизнените функции при самата операция. При случаи с наличие на травма на възвратния нерв (инервиращ почти всички мускули на гръкляна, които отговарят за движението на гласните връзки) може да е необходима консултация и лечение от УНГ специалист и невролог. Този мултидисциплинарен модел гарантира най-висока точност, безопасност и индивидуален подход към всеки пациент спрямо специфичния случай. 

-Как протича пътят на пациента – от откриването на проблема до операцията и проследяването?

- Процесът включва консултация с ендокринолог - ехография и хормонални изследвания. При нужда се прави и фина иглена аспирационна биопсия. Това минимално инвазивна медицинска процедура за вземане на клетки или течност от орган или тъкан. Насочване към хирург за консултация и последваща оперативна интервенция.  Изчакване около 10 дни за хистологичния резултат. След 30 дни консултация с ендокринолог и преценка за необходимост от прилагане на хормонална терапия. При диагностициране на онкологично заболяване – представяне на онкокомитет и насочване към онколог за назначаване на последващо лечение, което се изразява в радио-йод терапия, химиотерапия и дългосрочен контрол. 

-Колко продължава възстановяването след операция на щитовидна жлеза?

- Пациентът обикновено остава в болница между 2-3 дни. Връщането към нормален ритъм на живот и ежедневните активности се случва в рамките на 7–10 дни. Ако има гласови промени, се възстановяват за няколко седмици. А самият белег от операцията избледнява в рамките на половин до една година след процедурата.

Нашият гост: 

Д-р Александър Милчев е специалист хирург в София с над 25 години опит. Професионалната му квалификация е в областта на мини-инвазивната и конвенционална обща, коремна и жлъчно-чернодробната  хирургия, хирургия на щитовидна жлеза. Основните му професионални интереси са свързани с лапароскопските оперативни техники.  Извършва ехографско иследване и хирургични консултации.

Завършва Медицински университет Плевен през 1996 г. и има придобита  специалност Хирургия от 2002 г. След завършването си д-р Милчев специализира в Клиника по коремна хирургия на МА София- ИСУЛ. От 2002 г. до 2005 г. е ординатор в Отделение по хирургия към Четвърта МБАЛ в София. От 2005 г. до 2011 г. е ординатор в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към Военномедицинска академия София. От 2011 г. до 2025 г. е началник на отделение в Клиника по коремна хирургия към Военномедицинска академия София. Към момента е началник на Отделение по хирургия към УМБАЛ „Сердикамед“. Специализации и квалификационни курсове и индивидуално обучение по лапароскопска хирургия на диафрагмални хернии и хернии на предна коремна стена, жлъчночернодробна хирургия,  лапароскопска хирургия на стомаха, колоректална лапароскопска хирургия.

Член е на Български лекарски съюз, Българско хирургическо дружество,  Българска асоциация на гастроентеролози, хирурзи и онколози и IASGO - International Association of Surgeons, Gastroenterologists and Oncologists. 

ЗА ОТДЕЛЕНИЕТО:

Отделението по хирургия на МБАЛ „Сердикамед“ – База 1 (София, ул. Дамян Груев №6) е разположено на IV етаж. Операционният блок разполага с две хирургични операционни зали, които са оборудвани с последен модел лапароскопска апаратура Olympus, POWERSEAL Sealer, Panther Ultraseal, които се използват за максимално ограничаване на травматизма при една оперативна интервенция. 

Диагностично-лечебната дейност покрива пълния спектър на общата, коремна, ендокринна, онкологична и спешна хирургия. Екипът извършва както планови, така и спешни оперативни интервенции с различен обем и сложност, съобразени със съвременните международни стандарти. 

Основните направления в хирургичната дейност включват:

- хирургия при доброкачествени и злокачествени заболявания на гастроинтестиналния тракт – стомах, тънко и дебело черво;

- колопроктологични оперативни интервенции;

- жлъчно-чернодробна хирургия;

- хирургия при хернии на предната коремна стена, ингвинален канал и диафрагмални хернии;

- ехографско изследване на млечни жлези и коремни органи;

- Core Needle Biopsy (CNB)– миниинвазивна техника за хистологично изследване на млечна жлеза под ехографски контрол;

- хирургия при заболявания на щитовидната и паращитовидните жлези. 

В отделението се прилагат минимално инвазивни лапароскопски операции, както и конвенционални хирургични методи, като изборът на подход се определя индивидуално за всеки пациент. 

Съвременните технологии внедрени в практиката включват ултразвуков скалпел (Panther), POWERSEAL, механични съшиватели и голям избор на полипропиленови и двукомпонентни платна при херниопластики. Тези методи гарантират висока ефективност, безопасност и бързо възстановяване на пациентите.