Проф. Николай Вълканов пред „Труд news“: Нужни са държавни решения за добива на стратегически суровини, като уран, волфрам и манган

Значението в световен мащаб на добива на суровини и минерали през последните години нарасна неимоверно много, особено на тези, които се използват в автомобилостроенето, електрониката, като ядрено гориво. А до 10-15 години находищата на суровини в Европа ще се изчерпат. С проф. дтн Николай Вълканов, почетен председател на Българската минно-геоложка камара, разговаряме по повод Деня на миньора, който се празнува на 18 август, за състоянието и бъдещето на минната индустрия у нас и в Европа, за необходимостта от разработване на нови находища у нас, както и за кадрите в сектора.

- Проф. Вълканов, понастоящем кой е най-важният въпрос пред минната индустрия у нас, а и в Европа?
- Основният въпрос е свързан с наличието на суровини, по-точно с изчерпването им, т. е. докога ще ги има в България и в Европа. Голяма част от находищата в Европа са с хоризонт 2035 г., максимум 2040 година. Иначе казано, ако не се развиват нови находища, Европа ще остане без достатъчно собствени минерални суровини. А според мен Европейският съюз все още не отделя необходимото внимание на този въпрос. Вместо да говорим основно за Зелената сделка, трябва много по-сериозно да мислим откъде ще се снабдяваме със суровините, които са ни необходими. Един от регионите с голям потенциал е Африка, където има значителни запаси на полезни изкопаеми. Неслучайно там отдавна присъстват Китай, Русия и други държави. А ние - нито България, нито ЕС, можем да отидем там. Смятам, че това е основната тема, която трябва да е на дневен ред пред минната индустрия - откъде ще осигуряваме необходимите суровини през следващите десетилетия.

- Според Вас, на първо място находища на какви важни минерали има в България и е необходимо да се обърне внимание на разработката им?
- По отношение на отделните важни суровини, на първо място бих откроил урана. Неговият добив в България беше прекратен през 1992 г., с основни мотиви, свързани с тогавашната икономическа рентабилност и с екологични съображения. Оттогава обаче са минали повече от три десетилетия. Днес технологиите за добив са значително по-развити и по-безопасни, а екологичните изисквания и контролът са много по-строги. Затова смятам, че това решение трябва да бъде преразгледано на основата на сегашните условия и да се създаде възможност за добив на уран в България чрез концесиониране. В сектора сме категорични, че това е посоката, в която трябва да се върви. Днес уран се търси и използва в цял свят - от Америка до Япония, тъй като ядрената енергетика се развива все по-мощно, а България разполага с уранови находища.
Друг важен за страната ни метал е волфрамът, който е сред критичните и стратегически суровини за Европейския съюз и се използва включително в електрониката, високите технологии и военната индустрия. Ще припомня, че в края на 2018 г. проектът за добив на волфрам край Велинград, който от 2003 г. се подготвяше от компания от групата на КЦМ, беше блокиран след решение на Върховния административен съд.
Това на сегашния етап са сред най-важните суровини, на които трябва да се обръща внимание. България има суровини и трябва да се направи необходимото за добива им.
Важна стъпка в тази посока е България да определи и собствен списък на стратегическите суровини, съобразен с ресурсите, с които страната разполага, и с потребностите на икономиката. В момента има диалог с министър-председателя по тази тема и ние от Българската минно-геоложка камара ще представим информация за това с какви суровини разполага България - уран, волфрам, манган и други, и къде се намират те. Смятам, че този разговор е важен и че ще успеем на намерим консенсус по тези въпроси.

- Какво в тази връзка ще поискате от държавата като браншова организация?
- Най-важните суровини са уран, волфрам, манган, които ги има в България. За да могат тези ресурси да бъдат проучвани и разработвани са нужни решения на държавно ниво, а там където е необходимо, и законодателни промени.
Ще искаме да се създадат условия за търсене, проучване и добив на тези суровини при спазване на всички действащи изисквания. Време е държавата да направи цялостна оценка с какви ресурси разполагаме.

- По веригата, минната индустрия продава концентрат на металургичните предприятия у нас - как ще определите тяхното състояние?
- Минната индустрия в България като цяло се развива доста добре. А компаниите „Аурубис България“ и КЦМ АД произвеждат и изнасят метали, които продават където преценят, че има по-добри пазарни условия. Впрочем, цените на металите сега са високи, което се вижда и от данните на Лондонската метална борса (LME).
Минните компании продаваме концентрат на металургичните, но това е малка част от необходимото количество за производството им, някъде под 40%, и те внасят концентрат от цял свят - и КЦМ, и „Аурубис“ произвеждат метали, които всъщност не са български. „Аурубис“ е един от най-големите износители на мед и злато в света, тъй като компанията купува концентрат от Южна Америка и други краища на света.

- Проф. Вълканов, а каква е ситуацията с кадрите в минната индустрия? Достатъчно ли са инженерите от Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски“ - София, който сте завършили и Вие? 
- В нашата индустрия има достатъчно квалифицирани кадри - както от Минно-геоложкия университет, така и от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и от Техническия университет. Кадрите, които ни интересуват и назначаваме, не са само минни инженери и миньори. Тъй като съм председател на Настоятелството на Минно-геоложкия университет, ще отбележа, че лично аз давам 20 стипендии на студенти всяка година. Студенти идват и на практика в предприятията от сектора, така че подготвяме достатъчно много специалисти за нашата индустрия. Предприятията от минния сектор подбират кадрите, така да се каже, още от студентската скамейка, по време на следването - това е точният модел за подбор на кадри.

- Какво ще кажете за самите миньори и техния труд в Деня на миньора?
- При миньорския труд с годините нещата много се промениха. Вече се използват много машини и техника, не се пробива на ръка. Може да се каже, че под земята сега е пълно с техника, промяната е наистина голяма. Има пробивна техника, ръчна техника, техника за извозване на суровината. Определението за миньорския труд вече не е онова клише, останало отпреди време, понастоящем е много по-различно в положителна насока.

- Проф. Вълканов, бихте ли обобщили накратко виждането си за перспективите на минната индустрия в следващите 10 години?
- За бъдещето трябва да се мисли отсега. Както казах, очертава се до 10-15 години, т. е. до 2040 г., Европа да изчерпи находищата си на суровини. А изчерпването на находищата на въглища и минерали ще е критично за Европа - обаче ЕС, поне засега, не взима никакви мерки в тази посока. Трябва да се мисли много по-активно откъде Европа ще осигурява суровини през следващите десетилетия. Може би е добре да се види какво прави Китай в това направление - а те купуват в чужбина концесии за добив на различни минерали, които се използват в индустрии, като производство на автомобили, в строителството и т. н.

Проф. дтн инж. Николай Вълканов е председател на Съвета на директорите на „Минстрой Холдинг“ АД и почетен председател на Българската минно-геоложка камара, която обединява над 116 дружества и организации и е член на БСК, КРИБ, както и на ЕВРОМИН и на Европейската асоциация за въглища и лигнити.
Проф. Вълканов е доктор на техническите науки и е завършил Минно-геоложкия университет в София, където е почетен професор. Носителят на орден „Стара планина“ е завършил и Международната научна академия, МАНЕБ, Санкт Петербург, Русия. Член е на президиума на Световния минен конгрес от 1992 г. и на Президиума на Международната маркшайдерска организация. Член е на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, председател на Български маркшайдерски съюз и заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
През годините проф. Вълканов е бил директор и на Научно-изследователския технологичен институт по минно строителство (1985-1990 г.).
Голяма част от професионалния му път е свързан с развитието и успехите на една от стратегическите компании за България „Минстрой“ - дружеството, което още през 50-те години на миналия век започва да изгражда минерално-суровинната база на страната ни.