„Кръв и чест“ – неонацизъм и има ли той почва у нас

Лозунгът Blut und Ehre е на Хитлеровата младеж, измисля го вдъхновителят на Холокоста Алфред Розенберг

„Кръв и чест“ (Blood & Honour) е международна неонацистка мрежа, основана през 1987 г. във Великобритания. В България групата има дългогодишно присъствие, особено в Пловдив, където в нощта на 15 срещу 16 август 2026 г. полицията и ДАНС задържаха 18 души при акция в частен клуб.
Организацията е създадена от Иън Стюарт Доналдсън (фронтмен на групата Skrewdriver) и Ники Крейн. Името ѝ идва от нацисткия лозунг „Blut und Ehre“ („Кръв и чест“) на Хитлерюгенд. Тя се описва като музикална мрежа за съпротива, но на практика пропагандира превъзходството на бялата раса, неонацистка идеология и расова омраза. Често използва кода „28“ (втората и осмата буква от латинската азбука – B и H) и класическа нацистка символика – свастики, тотенкопф (мъртвешка глава на СС), трискел и други.
Мрежата е тясно свързана с Combat 18 (C18), която често се определя като нейно бойно/въоръжено крило. „Кръв и чест“ организира концерти от жанра „Рок против комунизма“ (RAC), издава списания и пропагандни материали и поддържа международни контакти между неонацистки групи. Забранена е в няколко държави, сред които Германия (от 2000 г.), Испания (от 2011 г.), Русия (от 2012 г.) и Канада (в списъка на терористични организации). 
Историята на „Кръв и чест“ (Blood & Honour) в България е свързана предимно с Пловдив, където групата има най-силно и продължително присъствие. 
Според доклади на Global Project Against Hate and Extremism, българският клон се появява около 2003 г. в Пловдив първоначално под името „Пловдив 28“ (числото 28 е код за Blood & Honour – втората и осмата буква от латинската азбука). Официално се присъединява към международната мрежа около 2009 г.
Основният център е Пловдив, където според полицейски оценки от 2012 г. е имало около 40–50 членове и симпатизанти. Има данни и за присъствие в Стара Загора. В София също са споменавани симпатизанти или свързани лица, но Пловдив остава ядрото. Групата поддържа връзки с Българския национален съюз (БНС), части от ВМРО, ултраси на футболни клубове и други националистически формации. Свързвани са и с музикални групи като „Паганблут“ и „Ариан Арт“.
Ключови събития и инциденти
2009 г., Асеновград – Сбирка в градската библиотека, описана като неонацистка среща с международно участие (младежи от Швейцария и Канада). Имало е крясъци с антисемитски характер и нацистки символи. Случаят е разследван от ДАНС след разкритие за необичайно висока консумация на ток.
2012 г., Пловдив (Младежки хълм) – Четирима младежи, свързвани с „Кръв и чест“ (Йордан Георгиев от Бургас, Христо Г. от Китен и двама непълнолетни от Пловдив), нападнаха с ножове 31-годишен ром. Жертвата оцелява с тежки рани. Полицията потвърждава членството им в групата. По това време се споменава и участие на членове в мелета след футболни мачове и в протестите след убийството на Ангел в Катуница.
Около 2012–2013 г. – Участие в различни националистически прояви, включително възпоменателни шествия (напр. за Владо Черноземски във Велинград заедно с БНС). През 2013 г. части от „Кръв и чест“ участваха в опита за създаване на „Националистическа партия на България“ заедно с „Национална съпротива“, Българска национално-радикална партия и други. Партията в крайна сметка не беше регистрирана заради обществена и институционална съпротива.
2015 г. – Медийни публикации свързват лица с татуировки или принадлежност към групата с насилие (напр. побой в Борисовата градина в София). Организирани са и подписки за забрана на „Кръв и чест“ в България.
2023 г. – Полицейска проверка на същото помещение в Пловдив (частният клуб срещу Младежкия хълм), където по-късно е извършена акцията през 2026 г. Образувано е производство по чл. 162 от НК, което впоследствие е прекратено.
Групата е участвала и в „благотворителни“ или футболни турнири в подкрепа на задържани националисти (напр. свързани със Сандански), често заедно с БНС и други формации.
Водачи и ключови фигури
Публичната информация за конкретни „водачи“ е оскъдна – групата работи по-скоро като мрежа от локални клетки, без силно централизирано и публично ръководство.
В репортажи от около 2011–2013 г. като представители на пловдивската група са споменавани имена като Ивайло Колев, Борислав Русев, Димитър Любомиров, Боян Вълканов и Борислав Гърбовски. В едно интервю те отричат да са „лумпени“ и защитават идеологията си като защита на „нацията и расата“.
Симеон Костадинов (по-късно лидер на партия „ЧЕСТ“) е свързван от медиите с групата. През 2013 г. той говори положително за членовете ѝ, а по-късно отрича пряка връзка, като твърди, че името на партията му е случайно съвпадение. Той е участвал в различни националистически формации (Атака, БНС, ВМРО, НФСБ).
Няма данни за единен национален лидер, който да е широко известен и потвърден. Дейността често се преплита с футболни ултраси и други крайнодесни структури.
„Кръв и чест“ в България е относително малка, но устойчива локална мрежа, фокусирана върху Пловдив. Дейността ѝ включва пропаганда (символика, музика), сбирки, участие в националистически прояви и спорадични актове на насилие. За разлика от някои европейски клонове, тя не е официално забранена в България, макар да е обект на наблюдение от службите. Връзките с международната мрежа и Combat 18 са документирани чрез символика и контакти.

Основно лого

“Кръв и чест” (Blood & Honour) има общи символи и емблеми, които се използват от различните є национални клонове. Най-характерното лого се състои от думите “Blood” и “Honour”, разделени от трискел (triskele / triskelion) - древен символ с три извити или ъглови сегмента, излизащи от общ център.
Често се използва и вариант с тотенкопф (мъртвешка глава - емблема на СС-Тотенкопф). Цветовете обикновено са черно, бяло и червено (цветовете на нацисткия флаг).
Други общи символи и кодове
Числото 28 - най-често използваният код (2 = B, 8 = H от латинската азбука). Често се пише като “Brotherhood 28”.
Буквите B&H или BH са от немският оригинал “Blut und Ehre”.
Използване на готически / blackletter шрифт както и класическа нацистка символика: свастики, тотенкопф, келтски кръстове и др.
Различните национални дивизии понякога добавят местни елементи, но основното лого с трискела и кодът 28 са универсални за мрежата.
Тези символи са класифицирани като символи на омраза от организации като Anti-Defamation League (ADL) и се считат за неонацистки.

Combat 18

Combat 18 (съкратено C18 или 318) е международна неонацистка терористична организация, основана през 1992 г. във Великобритания.
Името идва от инициалите на Адолф Хитлер: A (1-ва буква) и H (8-ма буква) 18. Основана е като охранителна/бойна група за защита на събитията на Британската национална партия (BNP) от антифашисти. Бързо се отделя от BNP и се радикализира. Сред основателите е Чарли Сарджънт (Paul “Charlie” Sargent).
Combat 18 се счита за бойното/въоръженото крило (armed branch) на Blood & Honour. Двете организации са тясно свързани - споделят идеология, символи, членове и мрежи. В много страни властите ги третират заедно (например Канада ги включи едновременно в списъка на терористични организации през 2019 г.).
Крайно неонацистка, расистка и антисемитска, Combat 18 цели създаване на “бели” държави чрез насилие. Пропагандира депортиране или унищожаване на небели, евреи, ЛГБТ хора и “расови предатели”. Отказва се от парламентарна политика; залага на насилие, тероризъм и “leaderless resistance” (малки независими клетки и “самотници”).
Използва лозунги като “Whatever it takes!” и “Terror Machine”.
Символи са числото 18 / C18 / 318 и Тотенкопф (мъртвешка глава на СС). Свастики и други нацистки символи. Често комбинирани с символите на Blood & Honour (28, трискел).
Организацията е свързана с нападения, убийства, заплахи и бомбени атентати (вкл. заподозрения за лондонските нокътови бомби през 1999 г.). Действа децентрализирано чрез малки клетки в много държави (Великобритания, Германия, Канада, Австралия, Гърция, Швеция и др.).
Забранена е като терористична/незаконна организация в: Канада (2019) Германия (2020 - Combat 18 Deutschland)
Във Великобритания на членовете е забранено да работят в полицията, армията и затворите. През 2025 г. Великобритания наложи финансови санкции и на Combat 18 заедно с Blood & Honour.
Combat 18 е по-агресивната, насилствена и терористично ориентирана част от същата неонацистка мрежа, към която принадлежи и “Кръв и чест”.

Акция в клуба на „Кръв и чест“

В нощта на 15 срещу 16 август 2026 г. служители на ДАНС и полицията влизат в частен клуб срещу Младежкия хълм в Пловдив. Там са се събрали хора, които според властите споделят идеологията на „Кръв и чест“. Акцията продължава до около 2 часа през нощта. Задържани са общо 18 души (първоначално се говореше за 16). Сред тях има три момичета, едното от които е 17-годишно.
В помещението са открити множество неонацистки предмети – знамена, плакати, символи (включително свастики) и газов пистолет. Клубът не функционира като обикновено заведение, а се използва периодично за сбирки от около две години. В нощта на акцията групата е гледала футболен мач.

Клубът в Пловдив е окичен с нацистки знамена, плакати и различни предмети, свързани с неонацистка идеология.

Задържаните са обвинени по чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс – проповядване на дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност. Част от тях са с криминални прояви или предишни осъждания. Всички живеят в Пловдив, макар не всички да са родом оттам; сред тях има хора с различни професии и ученици.
Сред арестуваните е и пълнолетното момче, замесено в побоя над двама непалски граждани в Пловдив (освободен дни по-рано срещу гаранция), заедно с баща му и брат му. Полицията уточни, че към момента няма доказателства за пряка съпричастност на задържаните към убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм (извършено от непълнолетни), но има лица, свързани с хора, присъствали на инцидента.

Пловдивската полиция щурмувала клуба след 21 часа в събота.Снимка БНТ

„Кръв и чест“ не е класическа политическа партия, а мрежа, която съчетава музикална субкултура, пропаганда и екстремистка идеология. В България тя отдавна е известна на службите и на правозащитните организации като носител на расова омраза и неонацистки възгледи. Акцията в Пловдив показва, че групата продължава да функционира локално, въпреки забраните в други държави и периодичните полицейски проверки.

Задържаните са под 24-часово задържане, а разследването продължава. Случаят се развива на фона на общественото напрежение след жестокото убийство на Младежкия хълм и други прояви на насилие в града през лятото на 2026 г.

ДАНС и МВР са знаели за неонацистите от 25 г.

Българския клон на международната нацистка мрежа е създаден още в началото на века. През 2001 г. ГДБОП провежда акция в Пловдивска област, след като попада на сайта на „Кръв и чест“ в интернет. При претърсванията са открити литература и знамена със свастики, каза бившия шеф на отдел „Компютърни престъпления“ Явор Колев. Липсват обаче данни за извършено насилие и последствия за групата няма. През 2009 г. в библиотека в Асеновград нейни членове се събират и провеждат концерт с откровено антисемитска музика. За събитието знаят и полицията, и ДАНС, но се задоволяват само с информацията. До 2012 г., когато пловдивските неонацисти нападат с нож 31-годишен ром близо до Младежкия хълм в Пловдив. Той е намушкан в рамото и гърба, приет е в болница с перфорация на белия дроб. Нападателите са задържани, те се оказват членове на „Кръв и чест“. При тях са намерени нож, боксове, кама и метална халка. Полицията отчита, че в организацията членуват около 50 човека, но действия спрямо тях отново не са предприети.

Градската библиотека в Асеновград изглежда е била домакин на международна неонацистка среща на 12 септември 2009 г. Това е бил концерт на неонацисти, на който са присъствали хора от Швейцария , призоваващи за върховенство на бялата раса и унищожаване на всички останали раси. Снимка от asenovgrad.org

През 2023 г. е направен обиск в клуба им, който е съвсем близо до Младежкия хълм, открити са предмети с нацистки символи. Образувано е дело за проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза на расова, народностна или етническа основа. Неясно по какви причини обаче, то е прекратено. В България няма специален отделен закон, който изрично да изброява всяка нацистка марка или знак, но пропагандата на фашистки и националсоциалистически идеологии е забранена от Конституцията и се преследва чрез Наказателния кодекс (чл. 108 и чл. 162), който наказва проповядването на омраза и показването на такива символи.