Мярката за цивилизованост: как живеят най-бедните 10%

И защо в „Клуба на богатите“ встъпиха само 10% от българите

Доходите на горните 20% са почти седем пъти по-високи от доходите на долните 20%

1. Europoor ли са българите?

Нов обиден израз, „Europoor“ (евробедни), се разпространи в социалните медии и беше подкрепен от американската десница. Той се използва, за да се подиграват на европейците заради сравнителната им бедност и да се затвърди наративът, че животът е по-лош от тяхната страна на океана. Прави ли са нашите трансатлантически съюзници? Дали бихме работили и живели по-добре в САЩ?
Евростат разполага с данни от изследването EU-SILC (Income and Living Conditions) за разпределението на доходите по децили (10%-ни групи от населението), както и за различни показатели на неравенството и бедността. на тяхна база може да се получи:

• доходен децил D1 (най-бедните 10%);
•  дял от националния доход, получаван от най-бедните 10%;
• среден или медианен еквивалентен разполагаем доход по децили;
• квинтилни и децилни съотношения на неравенството.

Важно и необходимо уточнение е, че Евростат публикува доходите предимно като годишен еквивалентен разполагаем доход (annual equivalised disposable income), а не като месечен доход и доход на човек след корекция за размера на домакинството.

2. Дял на националния доход, получаван от най-бедните 10% 

Според данните за 2024 г. делът от националния доход, който получават най-бедните 10% от населението е 4,1% в Чехия, 4,1% в Белгия, 3,7% в Кипър, 3,4% в Германия, 3,4% в Дания и 3,1% в Австрия. В България този показател е 2,4%. Важно е обаче, че това не е абсолютният доход в евро, а делът от общия доход, който получават най-бедните 10%. Според данните на Световната банка делът от общия доход, който получават най-бедните 10% от населението, е 1,7% в САЩ през 2024 г., 3,1% в Китай през 2022 г. и 3,1% в Русия през 2023 г.

За сравнение, Евростат отчита за България около 2,4% през 2024 г. за първия децил. Следователно, като относително положение бедните 10% в България получават по-голям дял от националния доход, отколкото най-бедните 10% от американците. Интересно е, че по този показател най-бедните 10% в САЩ получават значително по-малък дял от националния доход, отколкото в Китай и Русия; Китай и Русия са почти равни, около 3,1%; разликата между САЩ и Китай/Русия е приблизително 1,8 пъти в полза на Китай и Русия.

3. Най-богатите 10% от населението спрямо най-бедните 10% 

Сравнението на България с тази група страни има съществено значение. Най-лош качествен показател се формира в САЩ - 18,1 пъти, където американските най-бедни граждани са относително по-бедни от българските си аналози, но същевременно американските най-богати 10% са също относително по-бедни от своите български еквиваленти. Същевременно българските 10% най-бедни са относително по-бедни от китайските и руските 10% бедни, докато българските необогаташи са ползвали повече помпата на богатството, отколкото китайските и руските аналози. От предходните данни най-бедните 10% в България получават около 2,4% от националния доход, а най-богатите 10% получават около 31,1%. Политическият извод е, че проблемът не е само концентрацията на доходи във върха, а слабият доходен дял на долните слоеве. Това означава, че политики само за ограничаване на богатството няма да са достатъчни. По-важно е повишаването на доходите в долната част на разпределението.

4. Основният риск е ерозията на средната класа

Страни като Чехия, Словакия и Белгия поддържат по-ниски стойности на неравенството не защото нямат богати хора, а защото имат по-големи средни социални слоеве. За България това сегашно състояние на неравенството означава ограничено вътрешно потребление, по-слабо търсене на качествени стоки и услуги, по-ниска социална мобилност, по-висока емиграция на квалифицирани кадри.

Неравенството вече е икономически, а не само социален проблем. При S80/S20 ≈ 7 доходите на горните 20% са почти седем пъти по-високи от доходите на долните 20%. Това води до недоизползване на човешкия капитал, по-слаби инвестиции в образование и здраве на бедните домакинства, по-бавен дългосрочен растеж. Следователно борбата с неравенството не е само социална политика, а и политика за бъдещия ускорен растеж, обещаван от управляващите.

5. Плоският данък - централният въпрос за бъдещето на държавата

От гледна точка на политическата икономия и макроикономиката данните пораждат въпроса дали държава с едно от най-високите неравенства в ЕС може да продължава с една от най-слабите системи за преразпределение? Това е основният дебат, който показателите поставят. Не става дума само за данъчни ставки, а за цялостната способност на държавата да коригира първичното разпределение на пазарните доходи. България се характеризира не просто с високо неравенство, а с устойчиво отклонение от континенталния европейски модел на разпределение на доходите. По показателите S80/S20 и D10/D1 страната е значително по-близо до държави с либерален тип капитализъм, отколкото до социалнопазарните икономики на Централна Европа. Това според мен е най-същественият политико-икономически извод от наличните международни сравнения. След внимателен преглед на Програмата за управление на ПБ, намирам че програмата не съдържа достатъчно мерки за съществено намаляване на доходното неравенство по показателите D10/D1, S80/S20 и Palma ratio. Съдържа някои социални мерки, но отсъстват най-силните преразпределителни инструменти.

В програмата има заложени няколко положителни елементи:
• нов механизъм за минималната работна заплата и промени в трудовото законодателство;
•  разширяване на колективното трудово договаряне;
•  ежегодно повишаване на пенсиите;
•  подобряване на социалните услуги и оценката на потребностите;
•  мерки срещу недекларираната заетост;
•  инвестиции в образование, здравеопазване и регионално развитие;
•  намаляване на енергийната бедност чрез европейски средства и Социалния план за климата.

Тези мерки могат да намалят бедността и социалното изключване, но в ограничени рамки. От гледна точка на международните показатели за неравенство е по-важното какво е Голямото отсъствие в управленската програма.

- Липсва прогресивно подоходно облагане. Програмата изрично предвижда „запазване на действащия пропорционален модел на данъчно облагане“ по ЗДДФЛ и ЗКПО. Това означава че няма да има по-високи ставки за най-високите доходи на физическите лица и на корпорациите, както и няма данъчен инструмент за намаляване на D10/D1 и Palma ratio. Това е най-същественият пропуск.

- Липсва преразпределение чрез данъчната система. Не се предвижда данък върху големи богатства, данък върху нетното имущество, по-високо облагане на големи наследства, диференцирани ставки според доходната група. В ЕС държавите с най-ниско неравенство (Чехия, Словакия, Белгия, Австрия, Дания) използват значително по-силно преразпределение от България.

- Липсва конкретна цел за неравенството. Не открих цел за S80/S20, цел за Gini, цел за D10/D1, цел за намаляване дела на населението в риск от бедност. Говори се за „намаляване на неравенствата“, но без измерими индикатори.

- Фискалната философия е ограничително-консервативна. Програмата поставя акцент върху балансиран бюджет (съвпадение с десницата), дефицит под 3% (съвпадение с десницата и с центристите); ограничаване на преразпределителната функция на държавата (пълно съвпадение с крайната десница). Това е в силно противоречие с обещанията за намаляване на неравенството. Ако програмата се изпълни напълно, вероятно ще намалее корупцията (която и сега действа зад кадър), вероятно ще нараснат инвестициите, ще се повишат заетостта и доходите на средната и горната прослойка, ще намалеят някои регионални различия. Но неравенството между най-богатите и най-бедните вероятно ще остане високо и ще продължи да нараства, България трудно би се доближила до Чехия, Словакия или Белгия по S80/S20, а Palma ratio ще се понижи слабо или изобщо няма да се промени съществено.

Програмата е по-скоро модел за „намаляване на бедността чрез растеж“ (ако допуснем че ще има ускорен растеж - както се обещава - при наследство от 3,5% растеж), а не за „намаляване на неравенството чрез преразпределение“. Тя има сравнително силна антикорупционна и инвестиционна логика, умерена социална логика, но няма класическите инструменти на социалдемократическа политика за намаляване на доходното неравенство, най-вече защото едновременно запазва плоския данък, не въвежда прогресивно облагане и не задава количествени цели за неравенството.

Следователно бих оценил потенциала ù за намаляване на бедността като среден, но потенциала за намаляване на съотношенията S80/S20, D10/D1 и Palma ratio като почти напълно ограничен.