Посланието на Йотова е да покаже, че можем всички заедно да работим за общи цели

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, пред „Труд news“: 

Може да се направи извода, че цялата кампания на ПП и ДБ е да вдигнат тези, които гласуваха за тях на последните парламентарни избори, те не целят разширение на електората, не целят да имат президент, те са наясно с възможностите си. Това, което искат да направят, е да си докажат, че не са загубили избиратели. И да достигнат евентуално до балотаж. Това твърди политическият психолог проф. Антоанета Христова. Според нея чрез хората си в Инициативния комитет Илияна Йотова иска да докаже, че хора с различна политическа окраска могат да работят заедно, без да се карат, когато става въпрос за една национална идея. Проф. Христова каза още, че би било прекрасно да има предизборни дебати, това ще бъде знак, че кандидатите за президент започват да влизат в рамките на правилата на играта.

- Голям брой хора в инициативните комитети на Йотова и Гюров, професор Христова. Като че ли това бе състезание на кого ще са повече. Бройката има ли значение, според вас? 
- Очевидно състезание има, смятайки че бройката е знак за много широка подкрепа. Което е грешно възприятие на ситуацията. Количеството не прави качеството. Тези комитети не са инициативни, защото инициативата е в самите кандидати за президент, а са подкрепящи. Кандидатите на практика са подкрепени от партиите и впоследствие - кандидатите организират подкрепящи комитети за тяхната кандидатура. Моето впечатление е, че те точно описват кандидатите и играят ролята на символ, на знак за приоритети, за психологичен профил на самия кандидат. Можем да правим изводи за това какъв тип хора предпочита даденият кандидат за президент, колко широк е кръга от специалисти около него, готови ли са хората и авторитетите да си дадат лицето, влизайки в комитета, какъв е собствения му капацитет. Всичко това може да бъде отчетено не чрез бройка, а чрез качество на състава на комитетите.

- Дайте примери!
- Например при Йотова имаме много ясна символика. С една група хора тя ни казва, че не се срамува от биографията си, че е в добри отношения с всички от миналото си и че това, което е сега, е резултат на това, което е била. Второто нейно послание и приоритет е за Български културен дом. Този дом се прави с много голямо лоби и с покрепата на хората от образованието, изкуството и науката. Те бяха основно при представянето ù - няколко ректора, председателя на БАН и много други колеги. Мога да кажа, че тя, като почетен член на академията определено има сериозно лоби сред науката и има основания за това, защото е помагала.

- За този дом принос ще даде и кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев - всяка година БТА организира срещи в различни страни на българските медии в чужбина, срещи с български общности зад граница...
- Точно така. Този приоритет при нея изпъква много ярко. И при нея всичко е подчинено на акцентите в посланията ù. В комитета ù имаше хора на изкуството, журналисти във връзка с предишната ù професия, спортисти... Да добавим - и разноцветни, много разноцветни политици.

- Дори от СДС, от ГЕРБ...
- Тя поддържа добри контакти. И смятам, че това беше първото ù послание като приоритет. Второто е, че иска да докаже, че хора с различна политическа окраска могат да работят заедно, без да се карат, когато става въпрос за една национална идея. Тоест, тя има достатъчно големи, високоценностни приоритети, които бяха демонстрирани. Но имаше прекалено много излишни хора там, които повече взимаха от нейния имидж, а не ù даваха, точно обратното - рушаха го със своето присъствие. Това е факт.

- Вашата оценка на комитета на, да перефразирам слогана им - Гюров, Кандев... и те?
- Той пък е толкова стеснен, че няма никаква перспектива за разширение. Там са ПП-ист до ПП-тиста, ДБ-ист до ДБ-иста. Въобще имаш усещането за една затворена, егоцентрична общност, която не е в състояние да направи никакъв жест към другия, към другомислещия, което е много важно за позицията на президент. А ние много добре знаем, че неолибералите са агресивни към другомислещите. Те искат свобода за себе си, но не дават свобода на другия в реакциите му, в позициите му, в ценностите му. Това е много типично за тяхната идеологическа и ценностна характеристика и личностни особености от гледна точка на политическата психология. Има много изследвания върху това. И то си пролича от хората - те са си там, те са едни и същи. Няма допускане на каквото и да е разнообразие. Битката като че ли е била само да се демонстрира бройка. Имат много стеснени послания, насочени към най-младите, такива послания, които могат да бъдат преглътнати само от най-твърдите им избиратели.

- Очевидно към тях са били насочени?
- Да. Може да се направи извод, че цялата им кампания е подчинена да вдигнат тези, които гласуваха на последните парламентарни избори за тях. Те не целят друго разширение, не целят да имат президент, те са наясно с възможностите си. Това, което искат да направят е да си докажат, че не са загубили избиратели. И да достигнат евентуално до балотаж.
- Доколко, според вас, избиратели могат да се повлият от личностите, които са в инициативните комитети? 
- Могат. Личността много влияе. Примерно, както казах, при Йотова има хора, които рушат авторитета ù. И има даже хора, които по принцип тя би била техния избор, но които не могат да преглътнат морала на определени хора вътре, обслужвали много политици. И мисля, че това беше грешна селекция на тези хора. Не казвам, че те са прекалено много, а че са достатъчно ярки, за да бъдат забелязани веднага. Същото не се отнася за Гюров и Кандев, тъй като там те си имат определени избиратели, в комитета им няма изненади.
Там са всички, които познаваме от телевизора, които ги виждаме всеки ден. Те са отпред на първа редичка на подкрепещия комитет, няма разнообразие, поне за цвят нещо да имаше. Затова там няма вероятност да имаме отказ от гласуване заради хора. Каквото е, това е. Докато при Йотова подходът е по-рисков.

- Това не е ли покана за танц към ГЕРБ? В комитета ù са бившият министър на културата и бивш председател на НС Вежди Рашидов, евродепутатът Емил Радев? 
- Аз съм сигурна, че ще има хора от ГЕРБ, които ще гласуват и за Йотова, и за Христанов, и за Гюров, и други които няма да гласуват. ГЕРБ ще бъде много разкъсан. А наказателно може някои да гласуват и за кандидат на „Възраждане“.

- Вижте как се получиха нещата. Илияна Йотова първо издигна кандидатурата си, после я подкрепиха БСП и ПБ и най-накрая се появи инициативния комитет. А при Гюров първо бе той, после инициативен комитет и най-накрая дойде и партийна подкрепа. Вашият коментар за тази процедура?
- Идеята за инициативен комитет е, че това са хора, които са надпартийни и които имат идеята да издигнат човек, който надпартийно да заеме тази позиция с авторитета си, да бъде избираем от повече, не само от една политическа партия. Въпреки, че в закона е заложено, че политическите партии по принцип издигат кандидата. Да де, обаче когато ги издига партия, логично е кандидатът винаги да бъде лоялен към партията и да изглежда някак си като обърнал гръб на останалите, тоест - да се загуби тази надпартийност на президента. За това и издигането им от инициативни комитети е логично. Някак си ти си казваш - добре, този човек наистина може да бъде надпартиен и може наистина да олицетворява единството на нацията, когато е издигат от известни общественици. Но това не се получава реално. Защото реално кандидатите очевидно са партийни, но те се опитват да се представят пред публиката за широко скроени, подкрепени от граждани, интелектуалци, хора с авторитет. Поради което на практика процедурата трябва да е следната - партийният кандидат се издига сам, за да не стои директно зад него партия. След това той инициира събирането на група хора, които да го подкрепят - аз го наричам подкрепящ комитет. Това е съвсем различна логистика на организация, която на практика е много по-прагматична. Но не забравяйте, че в нашите два случая, кандидатите първо са имали негласни договорки с партиите.

- Според вас фактът, че Йотова е била 9 години вицепрезидент на Радев, ще натежи ли в някаква посока? Успя ли тя да изгради някакъв самостоятелен образ за тези месеци, откакто е президент? 
- Според мен тя е рязко различна. Първо, Радев дойде на власт с вдигнатия юмрук. А Илияна Йотова идва, обединявайки различни хора с различни политически предпочитания, не с юмрук, а с добронамереност. Това е много силна разлика между двамата. Второ - нейните послания не са - идвам, за да поправям политическите партии. На Радев това беше посланието като президент, да махне хората, които пречат на по-голямата част от българското общество и да възстанови справедливост. Докато нейното послание е - аз идвам да ви покажа, че можем всички заедно да работим за общи цели. Смятам, че тя наистина е много по-различна от Радев. Не можем да търсим прилики.

- Общо е мнението на колегите, че в сравнение със своите предшественици Йотова бе най-говорещият, най-диалогичният вицепрезидент на България, никога не бягаше от неудобните въпроси, от които Радев като президент бягаше...
- Да, да, аз смятам, че тя е много диалогична и мисля, че като човек се опитва да реши нещата с добро и с разбиране на ситуацията. Ако може да помогне, винаги ще помогне. Тя го демонстрира и на представянето на комитета, защото показа, че не е развалила отношения с никой. Даже аз имам хипотеза, че там имаше хора, които ние не харесваме и почти всички не харесват, именно защото тя се страхува да не ги направи врагове. По-добре с добро, щом искат да бъдат там, да не ги настройва срещу себе си. Така че тя е много различна от Радев, бидейки вече отделно, а не в тандем с него.

- Според вас тя може ли да превърне „Дундуков“ 2 в място за широк диалог? Това, което Радев не го направи, за разлика от Стоянов, Първанов и Плевнелиев - те бяха в постоянен диалог с хора, с партии, с организации? 
- Според мен може. Стилът на Йотова е диалогичен. Изглежда като човек, който работи подавайки ръка, без да търси излишно противопоставяне. Важно е да се отбележи обаче, че диалогичността не бива да пречи на категоричността в позициите. Досега тя беше ограничена като вицепрезидент, а и сега, като изпълняваща дължността също. В кампанията не трябва да прави груби грешки, а играта ù е сложна. Не мога да преценя дали е въпрос на грешка или има търсен ефект, но тя пуска разнообразни послания, взаимно противоречиви понякога, в името на това да постига малки тактически победи. Както беше примерно изречението, че Москва е агресор. Българския културен дом е наистина една тема от нерисковите, от „меките“ теми. Сложните теми са международните, войните, ролята ни на Балканите и т. н. Т. е. в тях ще се покаже истинската Йотова, в тях диалогичността може да бъде заплашена.
 
- Отказът на Борисов да участва за първи път в президентски избори, откакто партията му е създадена, как ще го коментирате?
- Като много слаб ход. Това е ход, с който казва „предавам се“. Всичките опити да интерпретират това поведение като хитрост, като голям стратегически ход, са неубедителни. В друга ситуация може и да е било, но сега не е. Очевидно той няма сили даже да напусне партията гордо, да се яви мъжки, да даде „бой“ самият той. Обиколи цялата страна да се запознае с младите, видя добрите си кметове. Има възможност да издигне някой от тях, който има желание, ако мисли за партията. Да му даде свобода да направи чисто нов екип, да махне всички досегашни, защото те са част от неуспеха на партията. И да отстъпи лидерството. Да даде шанс на партията. Ако успее да се задържи над повърхността, значи е подготвил хора. Моята теза винаги е била, че лидерите трябва да си подготвят хората. Ако не, значи пак вината е в тях, не ги е подготвил или си избрал неподходящи хора. И от тази гледна точка, за мен това поведение на практика е абсолютно предателство спрямо партията. Той в конкретния случай защитава себе си, защото не иска да напусне партийната позиция, която явно го брани, жертвайки партията.

- Голямото предизборно неизвестно е ДПС. Какво ще прави то? Твърди се, че няма спечелени президентски избори без техните гласове? 
- В момента ДПС е в ситуацията на ГЕРБ. Има преразпределяне на хора, на кметове, към силния. Там има една много голяма неизвестност. Те няма начин да не са по същия начин в криза и напрежение, защото нищо не се знае, а пясъците са плаващи. Идва нов ВСС, какво ще направи той, нова прокуратура. Не се знае отвън как ще протекат процесите, каква позиция ще заемат посолствата спрямо ДПС. Може да има опити за търгуване. И Борисов си мисли, че може да играе подобна роля. Но, проблема е, че вече самите избиратели на ГЕРБ и ДПС показват несъобразяване с мнението на лидера.

Каква кампания да може да очакваме? На първо четене прави впечатление, че засега като че ли го няма това настървение, характерно за минали избори? 
Единият фактор да няма настървеност като че ли е предизвестеният победител. Но не трябва да забравяме, че втория участник в балотажа съвсем не е сигурен. И това може да породи сблъсъци. Втората причина е, че като че ли модата на настървеността мина. Хората обръгнаха, поумориха се от агресия, омраза и грозни думи. Аз лично много силно подкрепям журналистите, които се борят срещу троловете и срещу генерираните профили, които бълват в мрежите. Срещу тях трябва държавата да води битка. Защото това е най-отвратителният начин да удариш другомислещия, да поляризираш обществото и да предизвикаш агресия. Опасно е за обществото и го свързвам с опасност за националната сигурност. Има все повече хора, които подкрепят това и почват да го изразяват по-смело, публично. Това показва, че има много голямо обръгване и сме стигнали момента, в който може би търсим другия тон - истинският дебат.

- А дали ще има все пак предизборин дебати? Би било добре...
Би било прекрасно. Тогава би било наистина знак за нормализация. Знак, че и кандидатите за президент започват да влизат в рамките на правилата на играта.
- Ще повлияе ли на кампанията помилването от страна на Йотова като вицепрезидент на т. н. петрички Ескобар 10 години преди да изтече присъдата му? 
Не смятам, че ще повлияе. Видно е, че случаят се използва от опонентите. Но използването му показва безсилие на самите тях. Помилването е колективен акт, независимо, че подписа е на вицепрезидента. В конкретния случай тежката дума е на лекарите. Ситуацията е разбираема от хуманна гледна точка.