Археолози откриха древен некропол в Египет

В Южна Корея пристигна севернокорейска делегация на високо равнище

Мексиканският президент отлага визитата си в САЩ заради напрегнат телефонен разговор с Тръмп

Макрон и Меркел ще разговарят с Путин за прекратяването на огъня в Сирия

Над 120 снегорина обработват настилките в София

Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

България е различна, погледната отвън и отвътре В чужбина се радваме на адмирации, но у нас картинката се обърква

Карикатура Иван Кутузов - Кути

През месеците след парламентарните избори, след като едни преживяваха тежко поражението си, а други триумфираха с поредната си победа, наблюдатели и политици се надпреварваха да обясняват колко е важно България да бъде единна в подготовката си за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз. И в началото това изглеждаше напълно постижимо в началото на третия мандат на вездесъщия Бойко Борисов. За разлика от тревогите, които идваха отвън – от некоординираните действия на екстравагантния президент на САЩ Доналд Тръмп, от нестихващите конфликти в Близкия изток, от непредсказуемите действия на севернокорейския вожд Ким Чен Ун, от процесите в Ердоганова Турция и т.н.

В тази посока действаха и изразените сипматии на много държави от ЕС към България. Оформи се привлекателен външен образ на България. А външнополитическите успехи на Бойко Борисов Трети продължаваха. Изборният успех на ГЕРБ беше поздравен от много европейски лидери, на първо място от консервативната ЕНП, но не само. Европейската подкрепа продължава и до днес. Тя беше изразена на 6 юни при срещата на Бойко Борисов с младия френски президент Емануел Макрон в Париж, на следващия ден в Берлин с най-важната опора на Борисов – Мути (Мама) Ангела Меркел. Няколко дни по-късно, на 13 юни, българският премиер посети и Турция, където той се опита отново да влезе в заявената още в предишния му мандат посредническа мисия между разтревожения ЕС и непокорната Турция на Ердоган.

Последва най-значимата за българите инициатива на Бойко Борисов – нормализирането на отношенията с Македония. В един от най-обичаните си жанрове – журналистическо интервю, на 19 юни Борисов обяви, че България е „голям съюзник, голям приятел на Македония”. Той великолепно се възползва от голямата смяна в Скопие с отстраняването на Никола Груевски и окопалата се във властта партия ВМРО-ДПМНЕ (от ЕНП) и се обърна към новото коалиционно правителство на социалдемократа Зоран Заев (от ПЕС), за да отпуши застоя в двустраните отношения. И постигна огромен успех – в София двамата министър-председатели се поклониха пред паметника на цар Самуил, чиято българска принадлежност македонците отдавна оспорват. На 26 юли македонското правителство даде зелена светлина за подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България, подкрепен веднага с впечатляващо единство от българския парламент. Триумфът стана пълен, след като при посещението си в Скопие на 1 и 2 август – национален празник на Македония, Договорът беше тържествено подписан.

Външнополитическите успехи на премиера Борисов не свършиха тук. Могат да се изброят още посещенията му на Балканите – на 29 юни в Дубровник (Хърватия), на 13 юли в Солун (Гърция). Както и посещението на европейски политици в България – най-важно сред окито беше краткотрайното, но изпълнено с приятелски жестове посещение на френския президент Макрон във Варна на 25 август. Симпатиите на Макрон към Борисов бяха не само видими, но и ясно демонстрирани. Ако трябва да направя сравнение, то ще е със също толкова близката връзка на Борисов с Берлускони. Ясна подкрепа премиерът получи и от полската министър-председателка Беата Шидло, както и от румънския си колега, да не говорим за съпровождащата двустранната среща във Варна от 3 октомври четиристранна – на премиерите на България, Румъния, Гърция и на президента на Сърбия.

Можем да прибавим към безспорните външнополитически успехи на Бойко Борисов и поощренията, които България получава от повечето европейски институции – Европейската комисия с Жан-Клод Юнкер, Европейския парламент, от председателя на Европейския съвет Данолд Туск. Всички те подкрепиха присъединяването на България към Шенген. С други думи, погледната отвън – от Брюксел, но и от други европейски столици, България изглежда прекрасно. Стабилна, отговорна държава, готова да изпълни европейските си отговорности.

Бойко Борисов следва така стриктно европейската линия, че ми напомня за отношението на Тодор Живков към Съветския съюз. При последната си среща с Горбачов в Москва на 23 юни 1989 г. например, Живков подчертава, че България е единствената държава, която никога не е създавала проблеми на Съветския съюз. Струва ми се, че същото може да каже и Бойко Борисов, но за друг съюз – Европейския. Точно затова след четиристранната среща във Варна той побърза да уточни, че новата четворка не трябва да се възприема като Вишеградската.

Има обаче един проблем – и той е как изглежда България не отвън, а отвътре.
И тук нещата се объркват. Защото картината е далеч от триумфална. Веднага след изборите беше обявено поскъпване на природния газ, на водата, на електроенергията, Комисията за защита на конкуренцията установи, че няма картел при горивата, миньорите от мина „Оброчище” започнаха окупационна стачка заради неизплатени заплати и опасността да останат без работа след закриването на рудника, Евростат обявява, че една трета от българите живеят при тежки материални условия. Това е животът на значителна част от гражданите на просперираща България, както ни уверяват непрекъснато представители на правителството и подбрани икономисти.

И ако се опитаме да потърсим отговор на въпроса защо при нарастващ БВП бедността в България не намалява, бързо ще стигнем до познатия ни отговор – заради начина, по който той се разпределя.
Доказателствата за корупция във властта станаха обществено достояние още на 26 юли при уволнението на Мирослав Боршош като директор на НДК. Защото в разигралата се битка между различни властови групи, в крайна сметка се оказа, че управлението на НДК е съпроводено с огромна корупция. Малко по-късно гръмна скандалът, който би бил смешен, ако не показваше дълбинни прцеси в българската политика – депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов бе уличен в изнудване на местни производители, като емблематични станаха 4-те тона суджуци “за Бойко Борисов”. Нещастна случайност – убийството на собственик на заведение във Виноградец от председателя на общинския съвет в Септември от ГЕРБ Лазар Влайков, откри още един случай на безнаказаност на местни кадри. Да не говорим за превърналата се в трагикомедия битка със и на Делян Добрев за контрола върху Хасково.

Това са само случаите, добили национална известност, а какво ли е истинското положение? Най-трайната и сигурна характеристика на България май е била, е и си остава, шуробаджанащината. Посочва я още Алеко Константинов в края на ХІХ в., с други думи тя си е при нас повече от век, колкото е и държавата ни.
Затова, погледната отвътре, България изглежда тъжно и безнадеждно. Много по-различно, отколкото я виждат отвън. И това едва ли ще се промени с поредното обещание на Бойко Борисов, че ще изкорени семействеността, корупцията и злоупотребите. Не защото не искаме да му вярваме, а защото имаме богат опит и сме чували подобни обещания от него и от много други български политици вече много пъти.
Можем ли да направим нещо, за да направим родината си привлекателна и за българите? Надявам се, че можем. Защото алтернативата е летална.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (15)

  1. Така е, но знаем как изглеждаше България по вреето на прехода и кликата на безродника луканов… Професоршите като тази ттябваше 89та да бъдат заковани в су и отковани когато вонята им се разнесе.

    1. като никога – ще те подкрепя!

      ТЪПА И ПРОСТА СЕЛЯНКО, смееща да се самотитулова с “прУфесор”!
      Ти си толкова прУфесор, колкото беше академик Елена Чаушеско!

      Обикновено не пиша на такива ДОЛНИ ТВАРИ като теб, ама днес НАДМИНА И АКАДЕМИК ЧАУШЕСКО!

      Мадам (това обръщение по ти приляга като част от работещите ПОД ЧЕРВЕНИТЕ ФЕНЕРИ!),

      БРУТНИЯТ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ на която и да е държава (независимо дали бедна българийка или ВЕЛИК ПИЗДОСТАН!)
      Н И К О Г А
      Н И К О Г А
      ама наистина Н И К О Г А
      НЕ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ!

      Мадам, разпределят се ДОХОДИТЕ ОТ БВП!
      А понеже БВП е “двуглава ламя” – ПРОИЗВЕДЕНО ПЛЮС ПРОДАДЕНО – обикновено ДОХОДИТР ОТ БВП едва достигат до 30% от БВП!

      Така,че доходите в бюдвета на която и да е държава са между 20% и 35% от БВП!
      По-богатите държави “разпределят” 20% от БВП!
      По-бедните държави “разпределят” 35% от БВП!

      Бай-бедните правят опити да “разпределят” 50% от БВП и
      ВИНАГИ СА СТИГАЛИ ДО ФАЛИТ!

      Мадам,
      ма НОУ СИ ТЪПА, ма!

  2. Пишман професорката оправи историята и сега почна политологически анализи да прави, но дори не владее терминологията на науката в която се навира. Не е за чудене, че резултата е посредствен. Поръчките на Позитано респ. пАсолството, можеха и по-компетентно да се изпълнят, но от някой друг. Тази толкова си може.

    1. E, нали в натовските стаи ви разясняват правилната терминология….

      1. Ха Ха Ха….”Натовски стаи”- кво е това. Нещо българския ти куца. Ти в кои “стаи” си го учил? В кремълските? Ха Ха Ха…

          1. Крадецът вика “дръжте крадеца” на развален български език- една от основните харастеристики на на руския трол

          2. Руски трол ши викаш на сина на де6илната си макя… или на поръчковия дисидент плевнелиев.

  3. Професорката пише все едно не е излизала в чужбина. Всяка страна е различна погледната отвън и отвътре. Все едно шуробаджанащината в стил роднина-съученик-роднина-съученик я открива сега. Все едно Тръмп не назначи цялото си семейство в Белия дом и фамилията Буш, след баща и син президенти сега към президентската позиция посяга и другия брат Буш. За семейство Клинтън да не говорим. И това не им пречи на американците. А професорката по-добре да си види генезиса, че без този генезис тя щеше да гледа парламента и Соф. университет само на картинка.

  4. Пруфесорката не за пръв път се отличава с безмозъчни писания. Сигурно Трут й плаща добре. Как е открила, че страната ни изглежда по различен начин отвън и отвътре – главата ми не го побира.

    1. Ne znaia tapiite na gospozhata, no v edno neshto e prava – ROBOLEPIETO na BB. Pisano e – ne mozhesh da sluzhish na dvama gospodari !

      1. А как ще наречем служенето на БСП/БКП на Москва, ако ББ е раболепен. Типично поведение на руски трол . Сочи треската в окото на другия, а не вижда (плащат му да не вижда) гредата в собственото око.

  5. Тя знае как се назначаваха близки на другари по онова време,било то на наше момче или на,наше момиче и т.н.,но сега приглася на опорните точки на пребоядисаните социалисти за шуробаджанащината.Няма добър жив комунист!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.