Тежки глоби от ЕК заради „зеления“ хаос в Натура 2000 Министерският съвет отлага промените в Закона за биологичното разнообразие, които са единственият изход от ситуацията

Комикът Владимир Зеленски води със 73,2% според първите данни от президентските избори в Украйна

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 април 2019

Банките стават клиент №1 на колекторските фирми Събирачите на дългове се готвят да изкупят банкови вземания за още над 500 млн. лева

Най-много катастрофи стават привечер

Пускат през есента отсечката между Ябланица и Боаза

Всички задържани след спецакцията срещу ало измамници в Горна Оряховица остават в ареста

Над 200 жертви взеха 8 атентата в Шри Ланка (обзор)

Над 3000 дървета засадиха 150 доброволци от „Джи Пи Груп” Дружеството участва в проекта Новата гора

Слаба избирателна активност на президентските избори в Северна Македония

Бракуват агнешко с нечетлив печат Агенцията по храните проверява магазините в цялата страна

Велики пилоти с покана за рали „България”

17 души дариха кръв навръх Цветница в Търново Акцията бе организирана за поредна година в неделното училище на църквата "Св.Никола"

Над 100 рисувани чадъра от децата на ЦЛТРДБ вече са част от вдъхновяващата арт инсталация

Нападнаха лидера на водещата опозиционна партия в Турция (ВИДЕО)

България и евроатлантическата перспектива пред Западните Балкани – възможности и предизвикателства

Милен Врабевски и Джема Грозданова

Под това мото в сградата на Европейския парламент в София се състоя среща-дебат с Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика в Народното събрание и ръководител на Постоянната делегация на 44 НС към ПАСЕ, както и с д-р Милен Врабевски – български лекар и филантроп, председател на Фондация „Българска памет”. Беше предвидено срещата да бъде с д-р Андрей Ковачев – заместник-председател на групата на ЕНП в Европейския парламент и член на Председателството на ЕП, но поради невъзможност неговият полет от Брюксел да бъде осъществен навреме, той се включи в разговора през скайп.

Бяха разисквани теми от геополитически, културен и икономически характер, засягащи развитието и добросъседството на Балканските държави. Андрей Ковачев направи бърз преглед на конфликтните точки, очерта проблемни ситуации между Гърция и Северна Македония, засегна междуетническото напрежение в Босна и Херцеговина, натрупването на негативизъм в исторически план между Сърбия и Хърватия: „Дейтънският мирен договор гарантира някаква стабилност в Босна и Херцеговина, но атмосферата е напрегната. Много анализатори смятат, че ситуацията тук продължава да бъде трудна. Сърбия на думи иска европейска интеграция, но на практика наследството от миналото остава. Партийните власти се намесват негативно в Западните покрайнини. Ние търпеливо изчакваме властите в Северна Македония да признаят общата ни история. Уж признават, че историческите фигури (царе, воеводи, писатели) са българи, но фалшификацията вече е дълбоко проникнала в няколко поколения. Очаква се през юни месец да започват преговори за присъединяването към ЕС на Албания. Но засега няма никакви добри новини от страна на вътрешната политика за обединяване в процеса на европейска интерграция”.

Джема Грозданова говори за отношенията между Скопие и Атина: „Това е важен геополитически въпрос. Надявам се, че хората в Македония ще оценят възможностите след приемането на страната им в НАТО и това ще отвори пътя им към Европейския съюз. Дано в следващия ЕП има повече личности, които ще подкрепят разширяването на ЕС. При моите няколко посещения в Сърбия аз не усетих те да работят в посока Европа. По-скоро тенденцията е да работят с Китай. Не мисля, че има напредък и по отношение на Западните покрайнини. Важно е, че в стратегическите документи на ЕК Босна и Херцеговина бяха споменати и тези държави имат реална перспектива за присъединяване към ЕС”.

Милен Врабевски представи подробно съвместните си проекти с ГЕРБ по отношение на нашите исторически общности в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, Албания. Д-р Врабевски говори за семинарите, които организира в Брюксел два пъти в годината с 200 деца от българските диаспори. Той е основал награден фонд и децата имат възможност да се докоснат до реалното управления на ЕС.
„Българската диаспора не трябва да се подценява особено в години на демографска криза. Признаването на българската диаспора в Албания беше изключителен успех на д-р Ковачев и на фондация „Българскапамет”. Деца от Западните покрайнини, Македония и Албания участват редовно в нашите инициативи. Трансграничното сътрудничество (заедност) и премахване на езика на омразата са нашите цели. Разберете, всеки от нас има място в тази борба. Обществената енергия би могла да бъде двигател на промяната. Нека стигаме до правилните решения заедно. Препоръчвам на държавните институции няколко приоритета: свързаността (пътища, Коридор №8 – от Адриатика до делтата на Дунав), корекция на историческите грешки в културно отношение (да се стремим към нов тип евроинтеграция), исторически партньорства, стратегически партньорства (да бъдем алтернатива на тоталитарното минало в региона)” – обобщи д-р Милен Врабевски.

В последвалия дебат бяха поставени актуални въпроси за нашите сънародници в Западните покрайнини, за реализирането на Коридор №8, за българските общности в Украйна и Молдова.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.