България – страната на зеления терор

Булфото
Българската общественост разбра, че за „зелените“ защитата на природата е само средство за печелене на пари. Затова протестите им стават все по-малобройни. В сряда еколозите събраха двайсетина души пред сградата на парламента, Те се обявиха срещу промените в екологичното законодателство, които ще намалят влиянието на „природозащитниците“ в управлението на Натура 2000.

Няма друга държава в Европа, където на „еколозите“ да е дадена такава власт

България се е превърнала в страната на зеления терор, където 35% от територията е в защитени зони от Натура 2000, действат забрани за проучване на добив на природен газ и нефт, обжалва се строителството на АЕЦ „Белене“, 7-ми реактор на АЕЦ „Козлодуй“, на нефтопровода Бургас-Александруполис, на газопровода Южен поток,  на завода за преработка на отпадъци край София, като има и непрекъснати атаки срещу изграждането на нови ски курорти в планините. И това са само част от вредите, нанесени от „зелените“ на икономиката. Заради действията на „еколозите“ са забавени и проекти като третия лъч на столичното метро, автомагистрала „Струма“, тунела под Шипка.

Още преди две години икономистът Красен Станчев представя сериозен анализ, според който от 2007 до 2017 г. пропуснатите ползи за икономиката и фиска от зеления рекет са около 1.145 млрд. лв.

Но цената е още по-висока -  човешките животи, изгубени заради забавеното изграждане на участъка от АМ „Струма“ в района на Кресненското дефиле. През декември евродепутатът ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков изнася стряскащи данни в Комисията по петициите на Европейския парламент – според статистиката на МВР от 2010 до 2019 г. по сегашния стар и опасен път през пролома са станали 531 тежки катастрофи, при които са загинали 235 души.

Проектите

На мушката на екологичния рекет са и компаниите от добивната индустрия - МОК „Елаците”, „Асарел Медет”, „Аурубис”, „Дънди прешъс”, „Горубсо”, „Овъргаз“ и много други.

В община Трън до преди 2 години е налице инвеститорски интерес за възраждане на местната златна мина. Проектът гарантира над 400 работни места в един от най-бедните региони на България и неговото възраждане. Но се появяват „зелените”, които мамят хората, че със златото ще се копае и за уран. Под техния натиск общинският съвет в Трън организира местен референдум. Подведени от лъжите на „еколозите”, над 90 на сто от местните хора гласуват против, а инвеститорът се оттегля. Трън остава с едни от най-високите нива на безработица.
Същата е и съдбата на инвестицията за добив на природен газ в добричката община Генерал Тошево. Отново след манипулации на „еколозите“ е проведено допитване до жителите на населените места в района, които оплетени от „зелените“ лъжи гласуват против и гонят инвеститора.

Продължава сагата с инфраструктурен проект от национално значение, който е важен и за целия ЕС – строежът на лот 3.2 от автомагистрала „Струма”. Съдът окончателно отхвърля жалбите на „зелените”, че участъкът от аутобана през Кресненското дефиле ще наруши биоразнообразието там. Но те до днес пращат доноси срещу проекта до европейските институции.
В застой е и зимната туристическа и спортна инфраструктура. Напразни са опитите за модернизация на ски зоните на Витоша и Банско, защото „природозащитниците“ притискат официалните власти с улични протести и съдебни обжалвания.

Много инвеститори се отказват окончателно - огромна загуба за развитието на българския туризъм, регионите и държавата са провалените проекти „Супер Боровец”, „Перелик” в Родопите, „Паничище” в Рила, блокираните „Дестинейшън Рила”, „Ком Берковица” в Стара планина и „Кулиното” в Пирин. 

Обжалванията 

Огромен е броят на съдебните жалби на „зелените“ срещу бизнес проектите у нас. Според официалните справки допреди две години обжалванията са 1111. Най-активните са „Зелени Балкани“ с 250 броя, следвани от Българско дружество за защита на птиците – 215 броя,  Асоциация на парковете в България с 164, Българска фондация „Биоразнообразие“ - 155, И още: Сдружение „Жива природа“ - 186, WWF-България – 99, СДП „Балкани“ - 29, партия „Зелените“ (сега „Зелено движение) – 13.  
По този начин са забавени стотици проекти и унищожени шансовете за развитие на цели региони. 

Затворените територии

В същото време България има три национални парка - „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”. Отделно има 11 природни парка, 55 резервата. Налице са още 36 поддържащи резервата, 11 влажни зони, 349 природни забележителности, 502 защитени местности. А зоните на „Натура 2000”, които са 35% от страната, поглъщат над 750 000 имота на 1 100 000 частни собственици.

Близо 50 на сто от 111 000 квадратни километра, на които се простира България, са под някакъв вид екологична „защита”. По правило тези зони са най-подходящите места, където може да се развива туризъм, спа, селско стопанство, различни видове производство и много други дейности. Но това не се случва, защото там е територия на „еколозите”.

Огромните печалби

Но докато бойкотират и саботират инвестиционни проекти, „еколозите“ печелят огромни суми, като участват в безброй поръчки от националния бюджет и изпълняват проекти, финансирани от европейски фондове.

В редица свои разследвания „Труд“ показва, че в програмния период 2007-2013 организациите от коалицията на „зелените“ - „За да остане природа в България”, са имали достъп до  €205 милиона за биоразнообразие по ОП „Околна среда“. През 2016 година вестникът публикува и данни за финансирането на „зелените”, извадени от Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС.

От тях е видно, че става дума за процедури по ОП „Околна среда”, ОП „Човешки ресурси” и програма LIFE. От първите две „еколозите” от свързаните в „За да остане природа в България” организации са имали достъп до 7 187 045 лева.

По-сериозно е финансирането по LIFE, където става дума за общо 19 595 512 евро или 37 231 472.8 лева.

Например за опазването на египетския лешояд, за който от програма LIFE общият бюджет е 2 625 742 евро, бенифициент е Българското дружество за защита на птиците. Проектът е започнат през 2013 година и приключи през сегашната 2018 г.

Същата организация до днес пази и царския орел, но като партньор на ЕВН Електроразпределение. Бюджетът за този проект е 3 984 874 евро.
БДЗП си партнира и с Изпълнителната агенция по горите отново в сферата на защитата на орлите у нас. Общ бюджет – 1 784 330 евро. Добри са и парите за опазване на червеногушата гъска, за която се грижи БЗДП – 2 656 608 евро.

Изходът

Такъв е бизнесът на „зелените“ - трупат огромни средства, нанасяйки тежки вреди на българската икономика и спирайки развитието на цялата страна. Изходът е един – официалната власт трябва да спре да се поддава на екологичния рекет. Засега има опити, но те са прекалено плахи и не водят до трайни резултати. Все пак посоката е правилна. 

Коментари

Задължително поле